Искам да благодаря много на групата Раждане във Варна и тази за VBAC за подкрепата, куража и обменения опит, които ми дадохте. Вече мога и аз да се похваля с един изключително вълнуващ и успешен VBAC. На 10.06.2019, понеделник, в 13.20 се роди дъщеря ми Ева 3150гр, 49см.

Контракции започнах да имам още в петък посред нощ. В началото бяха баш както си трябва, на определени минути за по 15-20 секунди. Много се притесних, защото лекарят, с когото имах уговорка – д-р. Свраков – и който ме следеше, беше в София до понеделик. Чух се с акушерката, която познавах от отделението на Окръжна болница, Росица Грубак, даде ми няколко насоки и каза, че и тя в понеделник е на смяна. Мислех си, че ще родя с напълно друг екип, а даже се зачудих дали да не отида в друга болница (например Майчин дом, където родих първия път със секцио). Викам си баси късмета – толкова уговорки и подготовки, накрая докторът няма да го има два дни и аз точно тогава да тръгна…

Да, но в събота следобяд нещата постигнаха. В неделя продължавах да имам болезнени контракции през час, но бебето сякаш послушно чакаше понеделник. Писах на когото мога да се информирам дали това е нормално. Всички казаха – “Идва! Скоро ще е.” Тези кратки редки контракции доста ме поизмориха, но се надявах, че ако нещата ще се случват толкова бавно, то дано поне матката да се е подготвила перфектно. Тази латентна двудневна фаза малко ми поизпили нервите, но пък желанието ми да родя вече беше огромно. Страх нулев. Просто исках да се засилят и вярвах, че така всъщност е по-щадящо. Бях права.

В един часа вечерта в понеделник болките се засилиха. Преместих се в самостоятелна стая, за да не будя сина ми и мъжа ми, защото имах нужда да дишам шумно. Изтърпях до 7. Контракциите станаха на около 7мин. с поносима болка в кръста. Общо взето моите контракции си бяха главно в кръста, където ме боли по принцип и по време на цикъл. Отпред нищо.

Вдигнах мъжа ми в 7. Имах уговорка с доктор Свраков за 9.30, но вдигнах и него да идва. Бавно и без паника отидохме в Окръжна. Вкараха ме в предродилна зала. Имаше още 3 жени и никакви условия мъжа ми да влезе (а и той беше болнав, така че реших, че ще се справя сама). Като цяло в тази болница не става за раждане с партньора. Аз се чувствах добре от този факт – не бяхме решили на 100% дали ще влиза и без това.

Та от към 8 до към 1 без нещо бях в предродилна. Подвижна. На тонове от време на време. Единствената с активни контракции в залата. Всички девойки бяха втренчени в мен по време на болката. Едната даже ми даваше тон на дишането. Абе голямо шоу. Влязох с 3см разкритие. Една девойка ме пита: “Боли ли?” Викам: “Да!” А тя: “Смятай с 10см колко ще те боли, щом сега си с 3 и така пъшкаш.”.

Познайте – тотален срив във системата! Почнах да викам за упойка и да настоявам да ми сложат. Свраков ми отказа по негово лично притеснение, аз го разбрах но, не знаех дали ще се справя с повече болка от тази. А тази си беше поносима, просто идеята, че предстои някакъв световен пик на болката ме съсипваше. В крайна сметка венозно ми биха нещо, но така и не разбрах какво. Не разбрах и дали имаше ефект, но много ми се доспа. Изкарах около 2 часа легнала със силни контракции.

Преместиха ме в родилна зала към 1ч. Биха ми още нещо в абоката. Пак не го запомних, но Роси каза, че ще изглади още матката, ще ме поуспокои и ще започнат напъните. След малко се почнаха зверски напъни. Едвам ме преместиха на магарето. 3 напъна на магарето. Без болка. Под точните инструкции на акушерката. Накрая я чух как ми извика: “Спри да напъваш, само дишай!” Това ми беше малко трудно при положение, че напъни имах и трудно ги контролирах, но в крайна сметка бебка излезе без разкъсвания и без нито един шев. Пикът от болка, който чаках, така и не дойде. Даже накрая бях изумена и питах: “Ама това ли беше?!” и залата избухна в смях.

Що се отнася до предното секцио – имаше момент в родилна зала, в който прокървих обилно. Свраков дойде и ми каза: “Това е или от операцията, или от прекалено бързото разкритие. Наблюдавам те и ако не спре отиваме в операционна. Както виждаш, чакам те до последно и се съобразявам с твоето желание.” В този момент бях готова да го послушам ако беше казал режем. Имах му пълно доверие. За щастие след малко бях родила.

Съобразиха се и с отложеното клампиране на пъпната връв. Този екип се справи уникално с моята ситуация. Бяха много предварителни уговорки, не винаги получавах конкретика в отговорите им. Винаги казваха “На място ще го преценим” и наистина беше така. Роси беше за две акушерки и една дула – неотлъчно до мен.

Вип стаите в Окръжна след ремонта са доста прилични. Бебето ми го дадоха веднага да го сложа на гърда, но после бая постоя при тях. Мъжът ми можеше да ни посещава когато реши. Вечерта Ева си беше с мен.

Това е май от мен, дами. Аз наистина го определям като страхотно раждане и го пожелавам на всеки.