Казвам се Анелия Иванова и ще Ви споделя моята история.

Имам прекрасен съпруг и още по-прекрасен син Калоян на 1г 7м. За семейството ми и мен 2019-та година беше специална, защото станах майка за втори път. На 26.12 в 14:04 получихме най-прекрасния коледен подарък – нашия втори син Момчил, роден 3.580кг и 51см. Момчил се роди естествено с епидурална упойка в Майчин дом – гр. Варна. Екипът, който помогна за това: Д-р Цонев (АГ), Д-р Добрева (анестезиолог), Виктория Гайнурова (акушерка).

В осми месец на бременността Д-р Цонев установи ниво на околоплодната течност под нормата. От този момент нататък няколко пъти седмично ходих за слушане на тонове. Имаше вероятност състоянието на водите да се отрази на бебето и ако това се беше случило щяха да го извадят по-рано, което никак не ми се искаше. За щастие до последно тоновете бяха отлични, дори преносих 5 дни. Накрая вече водите бяха почти нулеви и се наложи да планираме предизвикване.

И така… Вечерта на 25.12 постъпих в Майчин дом и започнах прием на медикамент за предизвикване на раждането. На другата сутрин, т.к. все още нямах контракции, изпих още 1/2 таблетка и в 10:30 започнаха доста силни и чести контракции. Бързо достигнах 6см разкритие и ме преместиха в залата за активно раждане.

Обратно на първоначалните ми намерения, пожелах епидурална упойка и кажи-речи в последния възможен момент ми беше поставена такава. Изключително съм доволна от Д-р Добрева, която така ми постави анестезията, че можех да ходя, усещах контракциите, но болката я нямаше. Д-р Добрева ми даде подробни инструкции как да застана при поставянето й, като преди това ми сложи местна упойка, за да не изпитвам дискомфорт. Епидурална упойка ми слагаха на два етапа – първата доза не ме обезболи достатъчно и затова последва втора. Последва един час почивка преди екшъна.

Акушерката Виктория беше плътно до мен, слушайки тоновете. С Д-р Цонев пък си приказвахме за близки и далечни места. И така до 10ти см разкритие, след което главичката на бебчето започна да слиза и анестезията вече не беше във вихъра си. Болките бяха ужасно силни, контракциите буквално се сливаха.

Д-р Цонев и Виктория ми прилагаха различни пози легнала с цел да ме облекчат. Пробвах и пози изправена, но болката беше все така силна. Настъпи моментът да се кача на магарето. Магарето в залата за активно раждане разполага с регулиране на облегалката, което ми позволи да заема почти седнала поза. Точно три контракции бяха нужни и вече се гушкахме с Момчил. И всичко това се случи без епизиотомия, без разкъсвания.

След раждането и гушкането взеха Момчил за кратък тоалет и ми го върнаха. Малката ми пираня засука почти от първия опит :) Беше минал час от раждането, когато се изправих на крака да търся акушерка да промие нослето на Момчил :). Преместиха ме обратно в стаята, където бях настанена и ми заръчаха да лежа и да си почивам. Оттогава с Момчил не сме се разделяли.

За Д-р Цонев мога да кажа само суперлативи. С моето състояние много други лекари биха ме резнали доста преди термина вместо да ме викат 100 пъти за наблюдение. Д-р Цонев се съобрази изцяло с всичките ми желания по време на раждането, беше плътно до мен (макар че преди 2-3 часа беше приключил нощна смяна), показваше ми пози за облекчаване на болките, шегуваше се, дори ми прави масаж в най-болезнените минути. Изобщо прекрасен млад лекар и човек със страхотно чувство за хумор.

Акушерката Виктория беше много мила, следеше за дишането ми, слушаше тоновете на бебето. За разлика от първото ми раждане обаче, когато се качих на магарето, основно ми асистираше не акушерката, а Д-р Цонев.

Определям раждането си като по-бързо и по-болезнено от първото. Въпреки болката, то беше осъзнато, контролирах действията и емоциите си. Изобщо беше прекрасно изживяване, което никога няма да забравя!