Всичко започна още през август, когато разбрах, че съм бременна за втори път. Бяхме щастливи с мъжа ми, но и уплашени, защото дъщеричката ми от първата ми бременност се оказа, че е с рядко генетично заболяване. Знаехме, че трябва да мине време, да видим тя как ще се развие. Но съдбата реши да ни изненада и то скоро: само 1 година и 8 месеца след секциото с дъщеричката ми, видях отново двете чертички. Знаех, че ще ми е трудно, но знаех и че ще се справя. Ходихме по всякакви изследвания и разбирахме, че всичко е наред с нашето момченце.

Още след първото раждане знаех, че когато и да забременея, раждането ще е със секцио. На прегледите при следящия ме гинеколог, доктор Златко Кироваков, също няколко пъти обсъждахме, че ще съм със секцио, защото разликата между двете раждания щеше да бъде само 2 години и 5 месеца.

Става април месец, пика на епидемията. Отивам във вторник в болницата, за да си запазя дата за секциото. Заради вируса нямаше планови операции, но в моя случай нямаше как да нямам дата за секциото. Само нямах право на избор на екип. Е, дадоха ми датата – 13.04.2020 (понеделник) .

На следващия ден (сряда), след като ми казаха кога да отида с багажа и с нужните изследвания , се наложи с дъщеричката ми да постъпим в болницата, заради гърчове причинени от заболяването ѝ. Мислех си как ако тръгна да раждам поне съм близко; даже една от сестрите ми вика, че щом чакам момче, да не се притеснявам, те не бързали. След като лекарите в детското отделение разбраха, че в понеделник ми е секциото, решиха да ни изпишат с дъщеричката ми в неделя, за да се подготвя и в понеделник да се връщам в болницата, но този път по хубав повод – раждането на нашето второ дете.

В събота от сутринта ме почват болки в кръста. Аз така и не знаех какво са контракции. Но въпреки всичко засичах кога ми започват болките. Бяха на 10-15 минути и се смеех, че дори и да започна да раждам, аз съм си в болницата: на една крачка съм. Цял ден си лежах в стаята с дъщеричката ми и с контракции на 10-15 минути, но следобед реших да пиша на доктор Кироваков. Той ми препоръча какво да пия, но като му казах, че нямам тези изброени лекарства, защото съм в болницата с дъщеричката ми, той ме извика да ме прегледа: беше на смяна.

Слязох в родилното и се качих на магарето. След проверката за разкритие гинекологът ми заявява, че съм с 8 сантиметра разкритие и защо не съм го потърсила по-рано! Аз му отговорих, че контракциите ми цял ден са на 10-15 минути и не съм очаквала, че може да започне раждането. Качих се да си взема малко багаж и извиках мъжа ми да влиза в болницата при дъщеричката ни, защото аз щях да раждам.

Слизам вече да раждам и се подготвям за секциото и доктор Кироваков ми предлага да пробваме нормално да родя, но и с подготовка за секцио, ако не успея. Сложиха ми системата и зачакахме да станат по-чести контракциите. За мой късмет точно тогава нямаше други родилки и успяваха да ми обърнат повече внимание и да ми дават съвети как да напъвам и как изобщо да не се отказвам да родя нормално.

Свърши смяната на д-р Кироваков, за нощна смяна дойде д-р Сербезова, която ме пое. Тя също ме подкрепяше да родя нормално и не ме оставяше, напътстваше ме и ми вдъхваше кураж, че ще успея.

По едно време им виках да правим секциото, защото бебето по време на напъните слизаше по родовия канал и после се връщаше обратно. Но с подкрепата на екипа, успях да събера сили и да се боря да родя нормално. И така, 4 часа и половина по-късно, след влизането ми в родилна зала, успях да родя моето момченце.

Няма такова преживяване! Бях много радостна и горда, че успях да родя нормално, въпреки че секциото ми беше само 2 години и 5 месеца по-рано.

Имам един съвет към всички майки, които искат да родят нормално след секцио: скъпи майки, не се отказвайте от мечтите си! Нищо не пречи да пробвате да родите нормално! Бъдете щастливи и благодарни, че отново ще станете майки!

Ако искате да прочетете още по темата за нормално раждане след секцио, разгледайте раздела VBAC България.