На 14.05. 2015г. се роди синът ми Никола. До последно исках нормално раждане. Контракциите ми започнаха 14.30 следобед. Обадих се на лекаря, когото бях избрала и той ме посъветва да тръгна за болницата. След стандартните процедури по приемане, на ехографски преглед и при вече доста изразени контракции , той установи, че пъпната връв е двойно завита и за да сме спокойни за бебето по – оптималният вариант е оперативното раждане.

Без да се замисля се съгласих и подписах нужните документи. Така в 20.15 часа се роди синът ми. Мен ме събудиха доста по-късно. Така и не видях бебето. Разплаках се! Няма да описвам възстановяването, защото и него понесох доста тежко.

Тази година (2020) отново забременях, а единственото ми желание беше нормално раждане! Още от началото на бременността знаех какво искам и че мога да го постигна. Намерих си и доктор, който ме подкрепи!

Така на 01.10.2020 година в 15.30 ми изтекоха водите. Бяха зелени. Веднага се обадих на мъжа си да се прибере от работа. Докато се приготвим и пристигнем в болницата вече беше 18.30: живеем в друг град и си попътувахме до Велико Търново.

Доцентът ме чакаше в отделението. Прегледа ме: разкритие 4 см. Включиха ме на запис на тоновете. Не бяха добри. Пуснаха ми окситоцин, последваха и другите рутинни процедури. След 2 часа – нов запис. Също не беше добър.

Тогава се повдигна въпросът за секцио. За мое огромно щастие получих безусловна подкрепа и емпатия от дежурната акушерка. Наистина в такъв емоционален момент е от огромно значение ролята на акушерката и нейното отношение към родилката. Контракциите ми бяха много силни: на около 2 минути с продължителност 1 минута. След 10 минути ми направиха нов запис. Разликата беше в това, че вече не можех да си представя как ще легна заради болката, която изпитвах.

Тогава акушерката се съгласи да ми включи запис на тонове, докато съм права. Прие много добре идеята и възкликна трябва да сме иновативни, досега не съм го правила, но за всяко нещо има първи път.

По това време получих много силна контракция и тя ми хвана ръката. Чувството за сигурност, което изпитах в този момент, се помни цял живот.

Нещата станаха сериозни, имаше фетално страдание, а и заради изтеклите води със зелен цвят все повече се приближавахме до операцията. След вагинален преглед, Доцентът каза да се обадят на екипа за секцио. Аз го погледнах и казах искам живо и здраво бебе!

Докато ставах от леглото започна вагинално кървене и моята акушерка ме съпроводи до родилният стол. Докато се усетя ме съветваше как да напъвам. Болката изчезна. Съсредоточих се напълно над указанията.

След 4 контракции с напън видях как се подава главичката на дъщеря ми. Тя се роди с двойно увита пъпна връв (феталното страдание). Еуфорията и адреналинът ме завладяха напълно! Изпитах чудото на раждането! 21.55 часа. Благодаря на целия екип!

Ако разказът на Мария Ви е развълнувал и искате да прочетете още по темата за нормално раждане след секцио, разгледайте раздела VBAC България.