Казвам се Виктория и съм майка на две прекрасни деца. Момче В. на 3 години и 2 месеца и момиче Е. на 11 месеца.
Това да имам деца, при положение, че съм с Тиреоидит на Хашимото от над 25 години, поликистоза на яйчниците, ендометриоза, нередовен цикъл – понякога не идвал по 8–9 месеца, друг път неспиращ по над 4 месеца, го дължа на друга жена. Тя е прекрасен лекар, но не е темата на днешния разказ, а само началото на една прекрасна история, пълна с много желание, която ми показа, че почти нищо не е невъзможно и ние сме способни на много повече, отколкото осъзнаваме. И няма как да разберем за това, ако животът не ни предлага трудности, които да преодоляваме.

Първото ми неуспешно кърмене беше със сина ми – нашето първо дете.

Имах огромно желание да имам едно прекрасно и естествено раждане – за мое съжаление това не успя да се случи и се наложи да вляза в спешно секцио. Надявах се поне кърменето да ни се получи. А още от операционната зала го сложиха в кислородна палатка, а по-късно и в кувьоз. 3 дни не беше при мен. Цедях се на 3 часа, а понякога и на по-често, понеже не успявах да изкарам нищо с помпата, а на ръка само по някакви си мижави 6–8 мл, които и на трети ден си стояха толкова. Много бях притеснена – тогава нямах идея, че помпите не са моето нещо. И като майка, която няма опит в това, не усещах, че гърдите ми преливаха от кърма, но тя просто не можеше да излезе по този изкуствен начин. Още от трети ден почнах да дохранвам малкия.

В крайна сметка поради влизането му в интензивно отделение отново около 40-ия му ден малкия се отби и пищеше при всеки опит да му предложа гърда. С много мъки почнах да цедя на ръка, като успях да му давам кърма, макар и в малки количества, до година и два месеца. Дори болките в пръстите от постоянното „упражнение“ не бяха способни да ме откажат, защото знаех, че правя най-доброто за него, а това караше и мен да се чувствам добре. Но някак остана неудовлетворението от това „естествено“ и леко кърмене, което уж трябва да е заложено в нас и да става от само себе си.

И така идваме до история номер две.

На моето мечтано кърмене, което дойде, но отново не беше безпроблемно. Дъщеря ми засука по-малко от час след като я извадиха от мен. Всичко беше нереално прекрасно. Все едно го беше правила и преди. Изглеждаше като да върви добре. Бях подготвена, че първите дни, докато слезе кърмата, малката може да стои често на гърда и че това е нормално и да не я ограничавам. Първите дни бях загубила представа колко часа е. Тя беше залепена почти постоянно на гърдите ми, като плачеше при всяко отделяне.

Трети ден мина, както и четвърти, дойде и пети и ни изписаха. Нещата не се бяха подобрили и това ме притесни. Но пък наддаваше горе-долу в норма. Въоръжих се с търпение, викам си – ще стане, просто трябва да съм търпелива. Да, но не ставаше и около 10-ти ден вече усещах, че нещо не е наред. Малката изкарваше и по 24 часа на гърда, като отивах до тоалетна, тя пищеше и за съжаление наддаването почна да забавя темп, като дори имаше дни, в които спадаше.

Около 10-ия ден извиках прекрасната Йоанна. Тя ми даде съвети как да засиля малко количествата, как да редувам гърди. Обясних ѝ, че опцията за помпа при мен не стои, че нито една не е успяла да изкара нещо от мен и че даже ми създават повече проблеми. Дадох още няколко дни шанс и после реших, че е време да дохранвам. Чувствах се много зле, защото усещах, че това ще е краят на кърменето ни, а никак не ми се искаше. Исках да успея да имам едно дълго кърмено бебе.

Помня как се обадих на Йоанна и ѝ казах, че ще я храня със сонда. Тя ме подкрепи, въпреки че си мисля, че искаше да изчакам още малко. Вероятно се тревожеше, че това със сондата ще ми дойде прекалено и ще мина към бутилка и бебето ще се отбие. Признавам си, че с тръбичка към гърдата, нещата станаха още по-трудни и изтощителни.

Мъжът ми казваше, че не всичко е на всяка цена. Че мога да спра по което и да е време. И беше прав. Наистина тази мисъл, че не всичко е на всяка цена и ще мога да се откажа и дори и да го направя, малката ще получава пълноценно АМ, ми даваше още сили да продължа. Честно казано очаквах, че с това дохранване няма да му се види краят и че ще съм зависима от сондата до края.

Постепенно забелязах, че все по-малко и по-малко давах и малката пак качваше. Няма да забравя и първия ден, в който не дадох добавка. Реално за по-малко от 15 дни хранене със сонда аз бях дала на малката сили и бях успяла да увелича количествата. Оттогава насетне малката мина само на кърма и то от гърдата директно.

Няма да забравя как я теглих всеки ден, после почнах през ден, после всяка седмица и накрая как забравях дори да я претегля в края на месеца. Колко е хубаво да успееш да се справиш с трудностите в името на малкото човече и в името на това да усетиш тази магия на кърменето. Сега тя прави почти година и още не мога да повярвам, че още суче от мен.

Нямаше да се справя, ако нямах подкрепата и търпението на доверен човек и професионалист, нямаше да се справя и ако не бях решила, че ще дам всичко от себе си. И нямаше да се справя, ако не бях приела временното неудобство на хранене със сонда, за да облекча дните ни занапред. Радвам се, че успях да се доверя на Йоанна, която мина с мен през този етап. Която беше опора и за психиката ми, когато се чудих дали това ѝ стига, колко е нормално да качва и дали има шанс изобщо да се справя с това сложно за мен нещо.

Знаех, че жените с Тиреоидит на Хашимото и инсулинова резистентност могат да имат проблеми с кърменето. Имах всяка предпоставка да се оправдая пред себе си за решението си да не кърмя, но избрах да загърбя оправданията и да не давам шанс на някаква статистика да определя изборите ми в живота.

И така, една година се чувствам горда със себе си и щастлива от избора си. Макар и трудно в началото, всяко усилие си заслужава. Сега съм още по-силна, още по-можеща. Не защото бебето ми нямаше да оцелее без кърма, а защото тези малки души са най-големите ни учители. Карат ни да надскачаме себе си всеки следващ ден.

И всеки път, когато си кажа „Не мога повече“, нещо се спуква и осъзнавам, че съм едва в началото и мога още 100 пъти след това „Не мога“ и после още 100.

Има разнообразни причини, които понякога налагат бебето да бъде дохранвано за кратко или за по-продължително време, свързани с неефективно сукане или недостиг на кърма. И често първата мисъл, която минава през главата ни е „шише“. Предимството на шишето е, че се намира в почти всяка аптека или бебешки магазин. Повечето хора са виждали как се дава шише на бебе и очакването е, че това ще е лесен и удобен начин за дохранване. Разбира се, трябва да признаем, има случаи, в които шишето е незаменим помощник.

Но всъщност в повечето случаи шишето далеч не е най-подходящият начин за дохранване на кърмаче. То крие рискове, за които не се говори достатъчно. Единият е т.нар. „объркване на зърното“ – някои бебета свикват с шишето и после отказват гърдата или имат трудности със засукването. Биберонът на шишето е доста по-твърд от зърното, което прави усещането в устата на бебето много по-различно. Отворът му е доста по-голям от отворите на млечните каналчета и струята на шишето доста по-силна от струята, която излиза от гърдата.

Макар да има бебета, които без проблем минават от гърда на шише и от шише на гърда, за голяма част от мъниците това си е сериозно предизвикателство. Някои бебета, щом свикнат да пият от шише, „забравят“ как се суче от гърда – започват да засукват плитко (това води до разраняване на зърната и недобро изпразване на гърдите) или трудно изобщо засукват. Други пък, свикнали на по-силната струя от шишето, недоволстват от струята на гърдата.

Среща се и обратното – бебе, което е хранено от гърда, може да изпитва сериозни трудности, ако трябва да бъде дохранено с шише. То не знае какво да прави този биберон в устата си, дави се от твърдия накрайник или не може да смогне на силната струя.

Когато бебето суче от гърда, то има по-голям контрол над това колко да изяде, кога да спре, за да поеме дъх. При храненето с шише този контрол на бебето липсва. Млякото влиза в устата му директно и то трябва да преглътне, за да диша. За някои бебета регулирането на дишането при пиене от шише може да е много трудно. Виждали ли сте бебе, което пие от шише, чува се звучно „гъл-гъл-гъл“, а очите му са широко отворени, чак ококорени? Това е сигурен сигнал, че му е ужасно трудно да се справи с шишето!

Затова е важно да се знае, че има и алтернативни методи за дохранване. Тук ще ви разкажа за един такъв метод – система за дохранване на гърда.

Системата за дохранване на гърда най-общо казано представлява следното: една мека тънка тръбичка, която в единия си край е прикрепена към зърното на майката, а другият край е потопен в контейнер с добавка (кърма или адаптирано мляко). Когато бебето суче от гърдата, едновременно с това получава и добавка.

Системата за дохранване на гърда има няколко предимства пред другите методи за дохранване. Най-голямото, разбира се, е това, че бебето е на гърда. Т.е. притеснението, че давайки му нещо различно от гърда ще го накара после да не я иска, реално липсва. Не е нужно да свиква с други средства за дохранване, а после да се опитвате да го отучите от тях. За бебета, които сучат вяло и не успяват да изсучат достатъчно количество, или пък лесно се отказват при по-слаба струя, системата може да е полезна. Добавка, давана чрез система за дохранване на гърда, може да помогне на бебето да задържи интереса си към гърдата, да суче по-дълго време и да е активно на гърда.

Друго предимство на този начин за дохранване е, че бебето, сучейки по-дълго на гърда, я стимулира повече, което помага за увеличаването на кърмата.

Такава система може да бъде закупена от търговската мрежа или да се направи в домашни условия. Домашната система не е сложна за правене, а инвестицията е значително по-малка.

Нужна ви е меката тънка тръбичка, за която вече споменах – сонда за хранене на недоносено бебе. Използва се сонда №4, №5 или №6, като последната е най-широка и прави струята най-силна. Дължината може да варира, като обикновено 50 см. се смята за удачна дължина. Ако е по-къса, е нужно шишето с добавката да се държи по-близо до гърдата и в някои случаи това може да е неудобно. Ако пък е твърде дълга, това може да изисква допълнителни усилия за бебето, за да получи млякото.

Сонди най-често се намират в санитарни аптеки или онлайн. Една сонда може да се използва многократно. Продължителността зависи от това колко често се ползва и дали се измива веднага след употреба.

Друго, което ви трябва, за да направите система, е контейнер, в който да държите нужната добавка. Най-удобно е да се използва шише с биберон, като ще се наложи да пожертвате биберона специално за тази цел. И една спринцовка от 10 или 20 ml – за измиване на сондата.

И така, ето как се сглобява.

В единия си край сондата завършва с накрайник с капаче – това е краят, който влиза в шишето, а капачето стои отворено. Другият край трябва да мине през биберона. За да може това да се случи, ще трябва да разширите леко отвора.

Tака изглежда готовата система. Тръбичката стига до дъното на шишето, капачето е отворено, а другият край преминава през биберона и може да се прикрепи към гърдата. Ако отворът на шишето стане по-широк и сондата се мести лесно, може да я прикрепите към биберона с левкопласт.

Има два варианта за поставяне на системата.

Единият е да я закачите към гърдата си преди бебето да засуче. Слагате сондата така, че краят ѝ да се изравни с върха на зърното. За да не се размества, я прикрепяте към гърдата с левкопласт. Това е по-подходящият вариант, ако бебето ви бързо заспива на гърда, ако струята е слаба и бебето се сърди или пък ако кърмата е малко и бебето трудно я изсуква.

Другият вариант е да изчакате бебето първо да изсуче каквото успее от гърдите, а чак към края на кърменето да мушнете сондата. За целта леко притискате гърдата, за да видите добре ъгълчето на устата му и там мушкате тръбичката. Ако предпочитате, може отново да захванете сондата към гърдата с лейкопласт. Този вариант е подходящ, когато бебето суче добре, но е нужно да получи и малко добавка. Ако се окаже, че добавката е повече, отколкото му е нужна, и прекрати сукането, ще е стимулирало гърдите по-дълго време и ще ги остави добре изпразнени. Ако добавката е дадена в началото и бебето се нахрани преди да е изсукало всичко от гърдата, това ще намали стимулацията ѝ.

Контейнерът с мляко може да оставите отстрани до себе си или да го захванете в сутиена между гърдите си, ако използвате такъв. Като правило, контейнерът стои на нивото на главата на бебето или по-ниско. Но ако то е вяло и има нужда от допълнителна помощ, може да го повдигнете леко, за да му помогне гравитацията.

Ако бебето е засукало добре гърдата, ще видите как млякото тръгва по сондата и достига до устата му.

За да използвате сондата многократно, е добре да я миете веднага след употреба, за да не засъхва млякото. Това става с помощта на спринцовката. Пълните я с вода и я закачате към долния отвор на сондата – този с капачето. Изстисквате водата. После пълните спринцовката със сапунен разтвор, отново закачате и изстисквате. След товая пълните с вода няколко пъти за изплакване. Накрая може да продухате сондата с празна спринцовка, за да изкарате последните капчици вода или направо да я оставите да съхне на въздух. За ваше улеснение може да си приготвите чашка със сапунен разтвор, която да използвате през целия ден.

Ето клипче, което показва как се сглобява системата, а после как се поставя – преди началото на кърменето и след като бебето е засукало: ВИЖТЕ ТУК.

За това кога да прекратите използването на сонда, можете да се водите по бебето си. Ако досега сте използвали сондата през цялото време на кърмене, но вече бебето може да суче активно и без сондата да е постоянно прикрепена към гърдата, може да пробвате да я слагате чак в края на кърменето. Бебето ще изсуче първо кърмата, която е в гърдите ви, а чак след това ще започне да приема и добавката. Ако видите, че приключва със сукането преди да е изяло цялата добавка, вероятно вече има нужда от по-малко. То ще ви води към премахването ѝ. Важно е в периода на тази промяна да следите внимателно наддаването на бебето, за да се уверите, че наистина всичко върви добре.

За подкрепа при трудности с кърменето, заповядайте в безплатната Вайбър група “Животът кърмено бебе”.

Автор: Рина Господинова, IBCLC консултант по кърмене и акушерка