Но нужно ли е наистина? Истината е, че повечето често използвани лекарства са съвместими с кърменето или има подходящи алтернативи, които позволяват на майката да продължи да кърми. Разбира се, съществуват медикаменти, при които кърменето трябва да бъде временно прекъснато или напълно прекратено. Те обаче са значително по-малка част от всички лекарства, които се използват в медицинската практика.

Затова решението дали да се спре кърменето не трябва да се основава на страх, предположения или остарели препоръки, а на актуални научни данни и индивидуална оценка на конкретната ситуация.

Защо не всяко лекарство достига до бебето?

Много родители си представят, че всичко, което майката приема, автоматично преминава в кърмата и достига до бебето.

Това не е така.

За да попадне едно лекарство в кърмата, то трябва да премине през няколко физиологични бариери. Дори когато определено количество от медикамента достига до кърмата, това не означава автоматично, че то ще има ефект върху бебето.

При много лекарства:

• количеството, което преминава в кърмата, е минимално;
• част от лекарството не се усвоява от стомашно-чревния тракт на бебето;
• концентрацията в кръвта на кърмачето остава много ниска.

Затова при оценката на безопасността специалистите не питат само:

„Преминава ли лекарството в кърмата?“

а по-важния въпрос:

„Колко от него реално достига до бебето и може ли това количество да има клинично значение?“

Как се оценява безопасността на лекарствата при кърмене?

При преценката се вземат предвид много фактори:

• каква част от лекарството преминава в кърмата;
• каква е дозата и колко дълго ще се приема;
• как се разгражда и излъчва медикаментът от организма;
• дали бебето може да усвои лекарството през храносмилателната система;
• възрастта на бебето;
• дали е родено доносено или недоносено;
• здравословното състояние на майката и детето;
• има ли по-безопасна алтернатива.

Една и съща терапия може да бъде напълно приемлива за здраво, доносено бебе на няколко месеца, но да изисква по-внимателна оценка при недоносено новородено.

Какво е Relative Infant Dose (RID)?

Един от показателите, използвани при оценката на лекарствата по време на кърмене, е Relative Infant Dose (RID) – относителната доза, която бебето получава чрез кърмата спрямо дозата, която приема майката (изчислена според телесното тегло).

Като общ ориентир:

RID под 10% обикновено се приема като показател за нисък риск.

Важно е обаче да се знае, че RID не трябва да се разглежда самостоятелно. Някои лекарства могат да имат нисък RID, но да изискват внимание заради специфичните си характеристики. Други могат да имат по-висок RID, но да бъдат приемливи в определени ситуации. Затова специалистите оценяват цялостната картина, а не само един показател.

Кога е необходимо по-голямо внимание?

Особено внимателна оценка е необходима, когато:

• бебето е недоносено;
• новороденото е на възраст под един месец;
• има заболяване на черния дроб или бъбреците;
• има сериозно хронично заболяване;
• майката приема няколко медикамента едновременно.

В тези ситуации решението трябва да бъде индивидуално и обсъдено с лекар.

Защо в листовката пише „не се препоръчва по време на кърмене“?

Това е един от най-честите въпроси, които майките задават:

„След като в листовката пише, че не трябва да кърмя, защо ми казвате, че лекарството може да се използва?“

Причината е, че листовката и специализираните източници за кърмене имат различна цел. За да бъде едно лекарство официално одобрено като безопасно при кърмещи жени, са необходими качествени клинични проучвания с майки и бебета. Такива проучвания често са трудни за провеждане по етични и практически причини.

Затова производителите често използват предпазливи формулировки като:

• „Не се препоръчва по време на кърмене.“
• „Да се използва само ако ползата надвишава риска.“
• „Няма достатъчно данни при кърмещи жени.“

Това не означава автоматично, че лекарството е опасно.

В много случаи означава, че производителят няма достатъчно официални данни, за да гарантира безопасност според регулаторните изисквания.

На какви източници можем да се доверим?

Интернет пространството е пълно с противоречива информация. За щастие съществуват специализирани научни бази данни, които се използват от лекари, фармацевти и консултанти по кърмене.

LactMed® – Drugs and Lactation Database

LactMed® – Drugs and Lactation Database

База данни на Националната медицинска библиотека на САЩ. За всяко лекарство може да се намери информация за:

• количеството, което преминава в кърмата;
• описани ефекти върху бебета;
• влияние върху лактацията;
• научни публикации;
• възможни алтернативи.

E-lactancia

E-lactancia

Международен ресурс, разработен от испански лекари и фармацевти. Практичен съвет: търсете лекарството по активната съставка, а не само по търговското име.

InfantRisk Center

InfantRisk Center

Център, създаден от екипа на проф. Thomas Hale, автор на едни от най-използваните справочници за лекарства и кърмене.

Embryotox

Embryotox

Немски научен проект за оценка на медикаменти при бременност и кърмене.

MotherToBaby

MotherToBaby

Предоставя научно базирана информация за лекарства, ваксини и други експозиции по време на бременност и кърмене.

Какво НЕ трябва да правите?

❌ Не спирайте кърменето само защото в листовката пише „не се препоръчва по време на кърмене“.

❌ Не започвайте или прекратявайте лечение само въз основа на информация от интернет.

❌ Не заменяйте лекарската консултация със случайни публикации или мнения.

Какво да направите, ако Ви изпишат лекарство?

1. Попитайте лекаря каква е активната съставка на медикамента.
2. Проверете информацията в надежден специализиран източник.
3. Обсъдете резултатите с лекуващия лекар.
4. При нужда потърсете мнение от специалист по кърмене или клиничен фармацевт.

В много случаи ще се окаже, че можете да продължите кърменето без прекъсване или че съществува подходяща алтернатива.

Най-важното послание

Не всяко лекарство означава край на кърменето.

Целта не е майката да избира между своето лечение и кърменето на бебето си.

Целта е да се намери най-безопасното решение и за двамата.

🛑 Никога не си изписвайте сами лекарства. Винаги обсъждайте лечението с лекар, като при необходимост използвате надеждни научни източници.

Ако искате да разбирате как специалистите оценяват съвместимостта на лекарствата с кърменето, кои са надеждните бази данни и как да ги използвате, заповядайте на моите обучения по кърмене. Там показвам практично как да се ориентирате в тази информация и какво означават показателите, които се използват при оценка на риска.

Можете да се присъедините и към Viber групата „Животът с кърмено бебе“, където редовно обсъждаме въпроси, свързани с лекарства, медицински процедури и кърмене.

Използвани източници

• National Library of Medicine. LactMed®: Drugs and Lactation Database.
• Hale TW. Medications & Mothers’ Milk.
• World Health Organization. Breastfeeding and Maternal Medication.
• InfantRisk Center.
• E-lactancia.
• MotherToBaby.
• Embryotox.
• Academy of Breastfeeding Medicine Clinical Protocols.

Има разнообразни причини, които понякога налагат бебето да бъде дохранвано за кратко или за по-продължително време, свързани с неефективно сукане или недостиг на кърма. И често първата мисъл, която минава през главата ни е „шише“. Предимството на шишето е, че се намира в почти всяка аптека или бебешки магазин. Повечето хора са виждали как се дава шише на бебе и очакването е, че това ще е лесен и удобен начин за дохранване. Разбира се, трябва да признаем, има случаи, в които шишето е незаменим помощник.

Но всъщност в повечето случаи шишето далеч не е най-подходящият начин за дохранване на кърмаче. То крие рискове, за които не се говори достатъчно. Единият е т.нар. „объркване на зърното“ – някои бебета свикват с шишето и после отказват гърдата или имат трудности със засукването. Биберонът на шишето е доста по-твърд от зърното, което прави усещането в устата на бебето много по-различно. Отворът му е доста по-голям от отворите на млечните каналчета и струята на шишето доста по-силна от струята, която излиза от гърдата.

Макар да има бебета, които без проблем минават от гърда на шише и от шише на гърда, за голяма част от мъниците това си е сериозно предизвикателство. Някои бебета, щом свикнат да пият от шише, „забравят“ как се суче от гърда – започват да засукват плитко (това води до разраняване на зърната и недобро изпразване на гърдите) или трудно изобщо засукват. Други пък, свикнали на по-силната струя от шишето, недоволстват от струята на гърдата.

Среща се и обратното – бебе, което е хранено от гърда, може да изпитва сериозни трудности, ако трябва да бъде дохранено с шише. То не знае какво да прави този биберон в устата си, дави се от твърдия накрайник или не може да смогне на силната струя.

Когато бебето суче от гърда, то има по-голям контрол над това колко да изяде, кога да спре, за да поеме дъх. При храненето с шише този контрол на бебето липсва. Млякото влиза в устата му директно и то трябва да преглътне, за да диша. За някои бебета регулирането на дишането при пиене от шише може да е много трудно. Виждали ли сте бебе, което пие от шише, чува се звучно „гъл-гъл-гъл“, а очите му са широко отворени, чак ококорени? Това е сигурен сигнал, че му е ужасно трудно да се справи с шишето!

Затова е важно да се знае, че има и алтернативни методи за дохранване. Тук ще ви разкажа за един такъв метод – система за дохранване на гърда.

Системата за дохранване на гърда най-общо казано представлява следното: една мека тънка тръбичка, която в единия си край е прикрепена към зърното на майката, а другият край е потопен в контейнер с добавка (кърма или адаптирано мляко). Когато бебето суче от гърдата, едновременно с това получава и добавка.

Системата за дохранване на гърда има няколко предимства пред другите методи за дохранване. Най-голямото, разбира се, е това, че бебето е на гърда. Т.е. притеснението, че давайки му нещо различно от гърда ще го накара после да не я иска, реално липсва. Не е нужно да свиква с други средства за дохранване, а после да се опитвате да го отучите от тях. За бебета, които сучат вяло и не успяват да изсучат достатъчно количество, или пък лесно се отказват при по-слаба струя, системата може да е полезна. Добавка, давана чрез система за дохранване на гърда, може да помогне на бебето да задържи интереса си към гърдата, да суче по-дълго време и да е активно на гърда.

Друго предимство на този начин за дохранване е, че бебето, сучейки по-дълго на гърда, я стимулира повече, което помага за увеличаването на кърмата.

Такава система може да бъде закупена от търговската мрежа или да се направи в домашни условия. Домашната система не е сложна за правене, а инвестицията е значително по-малка.

Нужна ви е меката тънка тръбичка, за която вече споменах – сонда за хранене на недоносено бебе. Използва се сонда №4, №5 или №6, като последната е най-широка и прави струята най-силна. Дължината може да варира, като обикновено 50 см. се смята за удачна дължина. Ако е по-къса, е нужно шишето с добавката да се държи по-близо до гърдата и в някои случаи това може да е неудобно. Ако пък е твърде дълга, това може да изисква допълнителни усилия за бебето, за да получи млякото.

Сонди най-често се намират в санитарни аптеки или онлайн. Една сонда може да се използва многократно. Продължителността зависи от това колко често се ползва и дали се измива веднага след употреба.

Друго, което ви трябва, за да направите система, е контейнер, в който да държите нужната добавка. Най-удобно е да се използва шише с биберон, като ще се наложи да пожертвате биберона специално за тази цел. И една спринцовка от 10 или 20 ml – за измиване на сондата.

И така, ето как се сглобява.

В единия си край сондата завършва с накрайник с капаче – това е краят, който влиза в шишето, а капачето стои отворено. Другият край трябва да мине през биберона. За да може това да се случи, ще трябва да разширите леко отвора.

Tака изглежда готовата система. Тръбичката стига до дъното на шишето, капачето е отворено, а другият край преминава през биберона и може да се прикрепи към гърдата. Ако отворът на шишето стане по-широк и сондата се мести лесно, може да я прикрепите към биберона с левкопласт.

Има два варианта за поставяне на системата.

Единият е да я закачите към гърдата си преди бебето да засуче. Слагате сондата така, че краят ѝ да се изравни с върха на зърното. За да не се размества, я прикрепяте към гърдата с левкопласт. Това е по-подходящият вариант, ако бебето ви бързо заспива на гърда, ако струята е слаба и бебето се сърди или пък ако кърмата е малко и бебето трудно я изсуква.

Другият вариант е да изчакате бебето първо да изсуче каквото успее от гърдите, а чак към края на кърменето да мушнете сондата. За целта леко притискате гърдата, за да видите добре ъгълчето на устата му и там мушкате тръбичката. Ако предпочитате, може отново да захванете сондата към гърдата с лейкопласт. Този вариант е подходящ, когато бебето суче добре, но е нужно да получи и малко добавка. Ако се окаже, че добавката е повече, отколкото му е нужна, и прекрати сукането, ще е стимулирало гърдите по-дълго време и ще ги остави добре изпразнени. Ако добавката е дадена в началото и бебето се нахрани преди да е изсукало всичко от гърдата, това ще намали стимулацията ѝ.

Контейнерът с мляко може да оставите отстрани до себе си или да го захванете в сутиена между гърдите си, ако използвате такъв. Като правило, контейнерът стои на нивото на главата на бебето или по-ниско. Но ако то е вяло и има нужда от допълнителна помощ, може да го повдигнете леко, за да му помогне гравитацията.

Ако бебето е засукало добре гърдата, ще видите как млякото тръгва по сондата и достига до устата му.

За да използвате сондата многократно, е добре да я миете веднага след употреба, за да не засъхва млякото. Това става с помощта на спринцовката. Пълните я с вода и я закачате към долния отвор на сондата – този с капачето. Изстисквате водата. После пълните спринцовката със сапунен разтвор, отново закачате и изстисквате. След товая пълните с вода няколко пъти за изплакване. Накрая може да продухате сондата с празна спринцовка, за да изкарате последните капчици вода или направо да я оставите да съхне на въздух. За ваше улеснение може да си приготвите чашка със сапунен разтвор, която да използвате през целия ден.

Ето клипче, което показва как се сглобява системата, а после как се поставя – преди началото на кърменето и след като бебето е засукало: ВИЖТЕ ТУК.

За това кога да прекратите използването на сонда, можете да се водите по бебето си. Ако досега сте използвали сондата през цялото време на кърмене, но вече бебето може да суче активно и без сондата да е постоянно прикрепена към гърдата, може да пробвате да я слагате чак в края на кърменето. Бебето ще изсуче първо кърмата, която е в гърдите ви, а чак след това ще започне да приема и добавката. Ако видите, че приключва със сукането преди да е изяло цялата добавка, вероятно вече има нужда от по-малко. То ще ви води към премахването ѝ. Важно е в периода на тази промяна да следите внимателно наддаването на бебето, за да се уверите, че наистина всичко върви добре.

За подкрепа при трудности с кърменето, заповядайте в безплатната Вайбър група “Животът кърмено бебе”.

Автор: Рина Господинова, IBCLC консултант по кърмене и акушерка