Казвам се Виктория и съм майка на две прекрасни деца. Момче В. на 3 години и 2 месеца и момиче Е. на 11 месеца.
Това да имам деца, при положение, че съм с Тиреоидит на Хашимото от над 25 години, поликистоза на яйчниците, ендометриоза, нередовен цикъл – понякога не идвал по 8–9 месеца, друг път неспиращ по над 4 месеца, го дължа на друга жена. Тя е прекрасен лекар, но не е темата на днешния разказ, а само началото на една прекрасна история, пълна с много желание, която ми показа, че почти нищо не е невъзможно и ние сме способни на много повече, отколкото осъзнаваме. И няма как да разберем за това, ако животът не ни предлага трудности, които да преодоляваме.

Първото ми неуспешно кърмене беше със сина ми – нашето първо дете.

Имах огромно желание да имам едно прекрасно и естествено раждане – за мое съжаление това не успя да се случи и се наложи да вляза в спешно секцио. Надявах се поне кърменето да ни се получи. А още от операционната зала го сложиха в кислородна палатка, а по-късно и в кувьоз. 3 дни не беше при мен. Цедях се на 3 часа, а понякога и на по-често, понеже не успявах да изкарам нищо с помпата, а на ръка само по някакви си мижави 6–8 мл, които и на трети ден си стояха толкова. Много бях притеснена – тогава нямах идея, че помпите не са моето нещо. И като майка, която няма опит в това, не усещах, че гърдите ми преливаха от кърма, но тя просто не можеше да излезе по този изкуствен начин. Още от трети ден почнах да дохранвам малкия.

В крайна сметка поради влизането му в интензивно отделение отново около 40-ия му ден малкия се отби и пищеше при всеки опит да му предложа гърда. С много мъки почнах да цедя на ръка, като успях да му давам кърма, макар и в малки количества, до година и два месеца. Дори болките в пръстите от постоянното „упражнение“ не бяха способни да ме откажат, защото знаех, че правя най-доброто за него, а това караше и мен да се чувствам добре. Но някак остана неудовлетворението от това „естествено“ и леко кърмене, което уж трябва да е заложено в нас и да става от само себе си.

И така идваме до история номер две.

На моето мечтано кърмене, което дойде, но отново не беше безпроблемно. Дъщеря ми засука по-малко от час след като я извадиха от мен. Всичко беше нереално прекрасно. Все едно го беше правила и преди. Изглеждаше като да върви добре. Бях подготвена, че първите дни, докато слезе кърмата, малката може да стои често на гърда и че това е нормално и да не я ограничавам. Първите дни бях загубила представа колко часа е. Тя беше залепена почти постоянно на гърдите ми, като плачеше при всяко отделяне.

Трети ден мина, както и четвърти, дойде и пети и ни изписаха. Нещата не се бяха подобрили и това ме притесни. Но пък наддаваше горе-долу в норма. Въоръжих се с търпение, викам си – ще стане, просто трябва да съм търпелива. Да, но не ставаше и около 10-ти ден вече усещах, че нещо не е наред. Малката изкарваше и по 24 часа на гърда, като отивах до тоалетна, тя пищеше и за съжаление наддаването почна да забавя темп, като дори имаше дни, в които спадаше.

Около 10-ия ден извиках прекрасната Йоанна. Тя ми даде съвети как да засиля малко количествата, как да редувам гърди. Обясних ѝ, че опцията за помпа при мен не стои, че нито една не е успяла да изкара нещо от мен и че даже ми създават повече проблеми. Дадох още няколко дни шанс и после реших, че е време да дохранвам. Чувствах се много зле, защото усещах, че това ще е краят на кърменето ни, а никак не ми се искаше. Исках да успея да имам едно дълго кърмено бебе.

Помня как се обадих на Йоанна и ѝ казах, че ще я храня със сонда. Тя ме подкрепи, въпреки че си мисля, че искаше да изчакам още малко. Вероятно се тревожеше, че това със сондата ще ми дойде прекалено и ще мина към бутилка и бебето ще се отбие. Признавам си, че с тръбичка към гърдата, нещата станаха още по-трудни и изтощителни.

Мъжът ми казваше, че не всичко е на всяка цена. Че мога да спра по което и да е време. И беше прав. Наистина тази мисъл, че не всичко е на всяка цена и ще мога да се откажа и дори и да го направя, малката ще получава пълноценно АМ, ми даваше още сили да продължа. Честно казано очаквах, че с това дохранване няма да му се види краят и че ще съм зависима от сондата до края.

Постепенно забелязах, че все по-малко и по-малко давах и малката пак качваше. Няма да забравя и първия ден, в който не дадох добавка. Реално за по-малко от 15 дни хранене със сонда аз бях дала на малката сили и бях успяла да увелича количествата. Оттогава насетне малката мина само на кърма и то от гърдата директно.

Няма да забравя как я теглих всеки ден, после почнах през ден, после всяка седмица и накрая как забравях дори да я претегля в края на месеца. Колко е хубаво да успееш да се справиш с трудностите в името на малкото човече и в името на това да усетиш тази магия на кърменето. Сега тя прави почти година и още не мога да повярвам, че още суче от мен.

Нямаше да се справя, ако нямах подкрепата и търпението на доверен човек и професионалист, нямаше да се справя и ако не бях решила, че ще дам всичко от себе си. И нямаше да се справя, ако не бях приела временното неудобство на хранене със сонда, за да облекча дните ни занапред. Радвам се, че успях да се доверя на Йоанна, която мина с мен през този етап. Която беше опора и за психиката ми, когато се чудих дали това ѝ стига, колко е нормално да качва и дали има шанс изобщо да се справя с това сложно за мен нещо.

Знаех, че жените с Тиреоидит на Хашимото и инсулинова резистентност могат да имат проблеми с кърменето. Имах всяка предпоставка да се оправдая пред себе си за решението си да не кърмя, но избрах да загърбя оправданията и да не давам шанс на някаква статистика да определя изборите ми в живота.

И така, една година се чувствам горда със себе си и щастлива от избора си. Макар и трудно в началото, всяко усилие си заслужава. Сега съм още по-силна, още по-можеща. Не защото бебето ми нямаше да оцелее без кърма, а защото тези малки души са най-големите ни учители. Карат ни да надскачаме себе си всеки следващ ден.

И всеки път, когато си кажа „Не мога повече“, нещо се спуква и осъзнавам, че съм едва в началото и мога още 100 пъти след това „Не мога“ и после още 100.

Но с времето най-вероятно ще установиш, че тялото ти е напълно способно да задоволи нуждите от храна и успокоение на бебето ти.

Има няколко начина да оцениш дали кърменето върви добре.

1. Провери позиционирането и засукването

Макар че проблеми могат да се появят дори и при добро позициониране и засукване, това винаги са първите неща, които проверяваме. Именно недоброто позициониране и плиткото засукване са основните причини за голяма част от проблемите с кърменето.

От друга страна, ако се кърмите в позиция, която не се счита за обичайна, или пък бебчето има някои признаци на недобро засукване, НО наддава добре, изглежда доволно, ти нямаш болки, тогава вероятно във вашия случай нещата работят именно по този начин.

2. Бебето доволно ли е след хранене?

Доволно бебе е един от знаците, че се справяте добре с кърменето.

3. Бебето пишка ли колкото се очаква за 24 часа?

Повечето новородени бебета (99%) се изпишкват и изакват по поне веднъж до 34тия час след раждането.

Средно, бебето изпишква около 20-30мл урина на първия ден. Това количество се увеличава до 100-200 мл в края на първата седмица. Едно добре хидратирано бебе трябва да има бледо жълта урина и да има добре намокрени 5-6 еднократни пелени (тип «памперс») или 6-8 многократни (от плат) за 24 часа от третия си ден нататък.

Ако ти е трудно да прецениш колко тежи една мокра пелена, можеш да изсипеш 20 мл течност в суха пелена, за да се ориентираш колко би трябвало да тежи ‘едно напишкване’. .

Имай предвид, че количеството урина е ориентир за кърменето само ако бебето е изключително кърмено, тоест не приема вода, чай, адаптирано мляко.

4. Бебето ака ли колкото се очаква за 24 часа?

През първия и втория ден след раждането бебетата обикновено имат по 1 черно лепкаво изхождане – мекониума, който се е събирал в червата през бременността.

На третия ден изхожданията стават зеленикави и се наричат преходни изпражнения.

От около четвъртия ден можеш да очакваш бебето да има поне три изхождания с големина на монета от един лев. Цветът на акото обикновено преминава от в жълт. Акото става по-течно. Можеш да очакваш цвят и консистенция на горчица. Но има вариации и повечето не са притеснителни.

След първата седмица, някои бебенца акат на всяко кърмене, което може да означава 8-12 пъти на ден. Това не е диария, освен ако не е придружено с други симптоми на болест.

Имай предвид също, че след шестата седмица много бебета спират да акат всеки ден. От този момент броят на наакани пелени не е показателен за това дали бебето приема достатъчно кърма. След шестата седмица (40 дни) е достатъчно да се следят напишканите, стига бебето да ака веднъж на 7-10 дни и да наддава добре.

Ако бебето е на смесено хранене или само на адаптирано мляко, обикновено и след шестата седмица акането е или всеки ден, или през ден.

5. Наддава ли бебето както се очаква?

В повечето случаи е напълно достатъчно бебето да се тегли веднъж на месец. Все пак, ориентировъчно, след първоначалния спад на тегло от около 8%, бебетата обикновено започват да наддават бързо. За добро се счита наддаване между 170 и 300 грама на седмица.

6. Усещаш ли рефлекс на потичане?

Усещаш ли лека болка, гъделичкане, мравучкане в гърдата, след като засуче бебето?

А виждаш ли мляко да изтича от ъгълчето на устата му? Или от другата гърда?

Чуваш ли преглъщане? (понякога то звучи като «къххх»)

Това са все добри признаци.

7. Усещаш ли гърдите си по-меки и празни след кърмене?

Ако отговорът е „Да“, най-вероятно бебето е изсукало значително количество. Дори и да върне част от млякото заради физиологичен рефлукс, най-вероятно ще задържи достатъчно количество.

Внимание: цеденето не е индикатор

Някои жени решават да пробват да изцедят мляко, за да разберат дали имат кърма и колко изсуква бебето. НО: количеството, което изцеждаш, по никакъв начин не е индикация за това колко бебето изсуква. 

Има жени, които цедят много, но бебетата им сучат неефктивно и не наддават. И обратно, някои жени не успяват да изцедят нищо, а бебенцата им наддават прекрасно само на кърма. Помпата и бебета са съвсем различни и ‘сучат’ по различен начин.

Ако все пак се притесняваш

Ако имаш усещането, че не всичко е наред с кърменето и искаш да го обсъдим, можеш да се свържеш с мен. Дулите са обучени да подкрепят жените в началото на кърменето. А освен че съм дула и обучител за раждане, аз имам 4 дългокърмени деца и 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа огранизация.

Ще се радвам да ти помогна да върнеш увереността си!