Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Така попаднах на Фейсбук групата Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа на “Сърце до сърце”. Прочетох и за организирането на курсове за подготовка за раждането заедно с участието на партньора.

По време на бременността всичко се развиваше нормално и след изкарването на курса при Йоаннa и съставянето на план за раждане, бях готова за това изживяване. Тъй като се следях при лекар, който не израждаше към този момент, трябваше да намеря такъв – привърженик на естественото раждане.

Във Варна има много лекари-гинеколози, но от разкази на близки и познати, определено научих имената на тези, които отговарят на моите изисквания. Въпреки това до средата на осмия месец още не бях ходила на консултация при израждащ лекар, поради различни колебания. За мен приоритет беше да си паснем по мнение и отношение.

Като цяло си бях решила, че искам да раждам в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” (АГ болницата). Бях си набелязала въпроси, които да задължително да коментираме с лекаря. Ходих на две консултации при специалист там, но така и не успях да го попитам нещата от списъка ми.

От няколко места получих добри отзиви за д-р Нешев, работещ в МБАЛ “Света Анна – Варна” АД (Окръжна болница) и реших да отида на преглед и при него. Пренебрегнах чисто лични съображения относно факта, че е доста млад – почти на моята възраст, макар че аз вече не попадах в категорията “млади” :D.

След прегледа и разговора с него бях решила, че това е докторът, на когото да се доверя. По време на следващите консултации успях да обсъдя с него всички мои разбирания, въпроси и притеснения. Най-много ми хареса това, че той е супер човечен, предразполагащ и откровен.

Тъй като по препоръка на лекаря, който ми прави фетална ехография, терминът ми беше изместен с около 9 дена по-късно, една от основните ми тревоги беше дали израждащият ме лекар ще ме “изчака” до и след термин. Както знаете, лекарите си следят по схема терминът според последния цикъл, който при мен е нередовен и удължен. За мен той не можеше да се счита за конкретна отправна точка при изчисляването на датата за раждане. Д-р Нешев се съгласи и ме увери, че ако всичко е наред, може да ме изчака до една седмица след датата на термина по документи, което за мене беше голямо облекчение, защото не исках да бъда подложена на индуцирано раждане.

И затова при мен водещият фактор при избора за раждане се оказа лекарят, а не болницата.

Спрямо променената дата, терминът ми беше на 03.08.2021 г. До последния ми преглед, който беше на 02.08. имах само 2 см разкритие, което си беше така от около седмица и нямах никакви други индикации за раждане. Бяхме се разбрали да чакаме най-малко до 07.08.

На 02.08. срещу 03.08. през нощта получих силен спазъм (явно контракция), но беше единствена и след това си заспах отново. На другата вечер пак получих такава контрация и си помислих, че просто ще мине, но сякаш нещо ми замокри и реших да отида до тоалетната.

Когато станах разбрах, че започват да ми изтичат водите. Беше към 4:30 сутринта. Викам си: започва се и леко се притесних, но реших да не събуждам приятеля ми. Отидох в другата стая и отворих книгата на Олга Дукат, за да прочета за изтичането на водите и да си следя.

Знаех, че трябва да са бистри, като те бяха такива и не изтичаха наведнъж, а постепенно. Болки нямах поне 3 часа или поне не си спомням да съм имала или не съм ги усещала. 🙂 По някое време започнаха леки контракции, но търпими.

Д-р Нешев ми беше казал да му се обадя, ако в рамките на половин час съм намокрила 3 ежедневни превръзки, което се случи сигурно до 06:00. Но аз така и не се обадих, докато не започнаха по-леките контракции и бях “сигурна”, че ще се ражда на този ден :D. Пък и не исках да му звъня по тъмни доби (мои си размисли)…

Звъннах му едва към 09:00ч. и му разказах как са нещата. Разбрахме се, че след като водите са бистри и аз се чувствам добре, мога да си стоя вкъщи. Каза ми да отида към 12 на обяд в болницата, ако дотогава съм в “поносимо” състояние. Така и стана – контракциите започнаха да се засилват, а имаше и зацапване с кръв във водите от време на време.

Записвах си контракциите, но така и не хванах да стават регулярни. Спрямо моите очаквания за контракциите се бях настроила да използвам схемата 5:1:1, за да тръгна към болницата. През времето вкъщи си гледах плана за раждане и прилагах различни дейности по разсейване. Движението ми помагаше най-много да се справям с болката по време на контракциите.

Когато те се засилваха използвах фитнес (гимнастическа) топка. Сложих последните неща в багажа и тръгнахме към болницата, като бяхме там вече чак към 13:00. Попълних документите и бях приета, като се установи, че имам 6 см. разкритие.

Не можех да повярвам!

Бях още по-надъхана да издържа останалото и да родя естествено. Д-р Нешев ми предложи да ме сложи на окситоцин, за да минат по-бързо предстоящите болезнени контракции и да имам сили за напъните след това. Веднага започнаха колебания от моя страна – нужно ли е това, защо сега… но се доверих.

Това, което не ми хареса е, че трябваше да съм стационарно позиционирана през това време и не можех да се разхождам. За сметка на това си носех слушалки да си пускам музика. Информирах своевременно приятеля ми по телефона какво се случва. А за разконцентриране при болките стисках една стрес топка и едно малко гребенче (отново от наученото от курса при Йоанна).

На мен това ми помогна да не се концентрирам върху болката, а да насочвам вниманието си към нещо друго. След известно време д-р Нешев ме провери за разкритие и с изненада за мен с беше вече цели 8 см. Тогава ми предложи да ми сложат някакви спазмолитици за облекчаване на болката. Аз отново задавах въпроси, но ми каза, че по-късно ще е късно и затова потвърдих.

Започнах леко да се замайвам от тях, но това ми помогна да си почивам след всяка силна контранция, чак се унасях за секунди. Не след дълго бях вече с 10 см разкритие. Преместих се на стола за раждане (магарето), на което бях полулегнала позиция и можех да си хващам коленете. За мен на това магаре си беше окей и не чувствах дискомфорт.

Напъвах по време на контракциите, както ме навигира едната акушерка, а д-р Нешев беше плътно до мен по това време, като ми обясняваше също как да дишам и как да напъвам правилно. Бях в съзнание и се опитвах да следвам съветите им, защото вярвах, че ми дават правилни насоки. Честно казано обаче не помня колко време са били напъните. Но не мисля, че е било повече от 15-20 минути.

И така на 04.08.2021 г., в 15:45 ч. се появи моят първороден син Йоан, 3160 гр. След като бебчо излезе почувствах облекчение и разбира се огромно вълнение да зърна малкото човече.

Искам само да отбележа, че спрямо видеозоните и наблюденията през последния месец и следящият и израждащият ме лекар ми бяха казали, че се вижда, че бебчо има доста голяма глава. Смятаха, че ще ми бъде трудно. Въпреки това след като се роди се оказа, че обиколката на главата му е съвсем в рамките на нормалното. Явно е бил застанал така, че е изглеждала по-голяма.

Беше ми направена епизиотомия, но аз дори не съм усетила. След което д-р Нешев трябваше да ме зашие, което въпреки обезболяването си беше доста неприятно. Дори бих казала, че самите напъни при раждането бяха по-леки отколкото самите шевове. Поне такива бяха моите усещания и спомени от това.

За да ме разсее по време на тази процедура, д-р Нешев леко ме укори, че не съм спазила препоръките му да се обадя по-рано за изтичането на водите, но въпреки това ме подкрепи в избора ми. А това, че ми го каза чак след раждането още повече затвърди положителното ми мнение за него. Бих искала да отблежа, че по време на престоя ми в болницата, всеки ден, в който той беше на работа идваше да провери как сме с бебо.

И така, според моя план за раждане се бях настроила да родя с наличието на епидурална упойка в случай, че вече нямам сили и без окситоцин, а то се получи точно обратното, за което не съжалявам.

Сещайки се за раждането днес, бих го описала като несравнимо преживяване, носещо със себе си приятни емоции. Може би защото при мен целият процес се разви добре и спокойно. И както казват хората, сякаш болката се забравя и остава само споменът за едно неповторимо изживяване – да дариш живот.

Заслуга за положителните емоции от раждането отдавам първо на себе си – за вярата и силата на духа, на д-р Нешев – за отношението и сърдечността, на Йоанна – за правилните насоки и отзивчивостта, на мъжа до мен – за куража и подкрепата, на моите близки приятелки, родили преди мен – за съветите и споделения опит!!

Благодаря на Господ, че позволи да се случи по този начин и на моята майка, която ме подкрепя отвисоко и бди над мен!

Бих искала да насърча всички бъдещи майки да вярват в себе си и да влязат в родилната зала с позитивна нагласа, защото най-хубавото предстои!

Хареса ли Ви разказът на Александра? Още разкази за позитивно преживяно раждане можете да прочетете тук.

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече си родила и имаш шевове, тази статия е за теб. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да ти помогнат.

А ако си бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, виж тук.

Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми “Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа“. Присъедини се, за да я прочетеш. В това пространство лично аз се старая редовно да получаваш полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.

Смрадлика

Смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.

Можеш да си приготвиш отвара от нея у дома, или да използваш готов продукт от аптеката или дрогерията. Пръска се директно, или пък се правят вани с нея. Имай предвид, че при употребата на смрадлика може да усещаш опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт. В първите дни след раждането по-подходящата билка е лайка, която има освен заздравяващо и омекотяващо действие.

Пчелен мед

Идея за друг омекотяващ продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.

Алое Вера

Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъди с твоя лекар или акушерка кое би било най-подходящо.

Хамамелис

А към изброените по-горе можеш да добавиш продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имаш и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.

Студени компреси

Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можеш например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.

Не забравяй често да сменяш превръзките си и да се измиваш след всяко ходене до тоалетна. Избягвай да се качваш и да слизаш по стълби: опъването на шевовете може да ти причини допълнителна болка.

Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. При хемогориди е подходящо да си на рахлабваща диета. Имай предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако си избрали да кърмите.

Ако си бременна, виж тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можеш да продължиш да правиш и след раждането.

Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които те тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искаш да работим заедно за твоето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пиши ми тук още сега.

Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.

Ако тази статия ти е била полезна, абонирай се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Желая ти прекрасно удовлетворяващо раждане!

Йоанна