Първото ми раждане беше през октомври 2016 година. Бременността беше изненадваща, лека (без гадене, повръщане, киселини…) и много желана. Д-р Елена Димитрова, при която се следих и раждах, ми беше препоръчана като поддръжник на вагиналното раждане. Но… някъде в осмия месец ми обясни как бебето върви много едро, според УЗИ, а пък аз съм дребна (160см, 54кг), с тесен таз и няма как да се случи. Аз пък не бях достатъчно информирана, доверих й се и затова назначихме дата за секцио.

Една седмица преди датата на операцията обаче, на 25.10.2016г. сутринта в 8 часа се озовах в МБАЛ „Света Анна“ (Окръжна болница) с болезнени и регулярни контракции през 4-5 минути. Прегледа ме д-р Димитрова – 3 сантиметра разкритие. Въпреки това, с причина „едър плод и тесен таз“, извършиха операцията. В 9:45ч изплака нашето първо слънчице: Деян – 4200г, 52см. Вярно – едричък е, но защо не опитахме вагинално и досега се питам!

Затова, когато през 2019 година отново забременях, отидох при друг лекар, който близки приятели ми препоръчаха, при това в частна болница. Но…уви! В началото на септември 2019 година, в 21 гестационна седмица – а точно преди 5 дни бяхме разбрали, че очакваме момиче – се появи кървене. Приеха ме по спешност в Майчин дом. След два дни нашето второ слънчице си отиде – направих спонтанен аборт, въпреки всички усилия да я спасим.

И ето, че 2020 година дойде при нас с щастливата вест, че съм бременна! Най-хубавият Коледен подарък! Д-р Красимира Желязкова, която проследи бременността, е страхотна! По време на осми месец ме увери, че няма медицински предпоставки за второ секцио, а пък бебето, според УЗИ, няма да бъде повече от 3400г. И тъй като тя не извършва раждания ми помогна да намеря лекар, който се съгласи да опитаме вагинално раждане след секцио – д-р Папазов (МБАЛ „Света Анна“/Окръжна болница).

Единственото му условие беше да не стигаме до преносване. Термин по УЗИ – 20.09.2020г. От 13.09.2020г. започнах усилено да изкачвам стълби, да се разхождам, да ям патладжан, да пия сок от малини… Абе все неща, които уж подпомагат започване на раждането и лекото му протичане.

На 15.09. към 7 часа се събудих с леки болки в кръста и си помислих, че не искам точно на тази дата да се ражда, но щом бебчо е готов – започваме!

До обяд си върших разни неща у дома, а контракциите бяха много леки и доста нередовни. Към 12 часа се обадих на д-р Желязкова, която ми следи бременността, да й обясня ситуацията си и тя каза в 14 часа да съм при нея на преглед. Оказа се, че имам 6см разкритие и тя възкликна: „Днес ще родиш! Чакам да ми се обадиш с хубавата новина!“.

Обадихме се на д-р Папазов, при когото щях да раждам. Той каза да се поразходя още час и в 16ч да отивам в болницата за прием. Докато оправим документите минаха още 20тина минути. В 16:30ч д-р Папазов ми спука водите и ме сложиха да следят тоновете.

Обаче болката от контракциите стана по-силна, аз лежах на една страна и постоянно се разместваха тия колани… Поне половин час правихме записа. Към 17:10ч, когато ставах от леглото да отидем да проверим как се движим с разкритието, водите продължават да текат, но не бяха бистри. Сложиха ми някакво обезболяващо. След няма и 5 минути контракциите станаха много болезнени, започнаха да се променят – исках да напъвам вече.

Не знам как стигнах до магарето с тези болки, но успях някак между контракциите. След 4-5 ужасно болезнени напъна, които изтърпях единствено с правилно дишане, без викове и с помощта на акушерката Нина Михалева-Накшбанди и д-р Папазов, в 17:45ч се появи нашето трето слънчице.

Роди се бебе Борис – 3930г, 54см.

Като го усетих върху мен и чух как изплака веднага забравих цялата болка! Мислех си: „Успяхме! Сега ще ни настанят в стаята и ще се гушкаме и ще се кърмим!“.

Но при прегледа на бебето лекарите установиха, че има затруднено дишане и хрипове. Нагълтал се е с околоплодни води, които на всичкото отгоре накрая бяха и зелени и трябваше да го сложат в кувьоз. При мен пък имаше голяма кръвозагуба и много ниско кръвно. Наблюдаваха ме около три часа в родилна зала, преди да ме преместят в стаята. Бебчо беше три дни в кувьоз, но ми разрешиха да му нося кърма. На четвъртия ден ме пуснаха при него да осъществим кърмене, а на петия ден ми го донесоха в стаята. Изписаха ни след седем дни.

Щастлива съм, че д-р Папазов ме подкрепи и заедно с прекрасната акушерка Нина бяха до мен, за да ми помогнат да изживея чудото на раждането!