Незряла храносмилателна система

Храносмилателната система на новородените все още се развива и може да бъде по-чувствителна към определени храни, поглъщане на въздух или промени в чревния микробиом. Тази чувствителност може да доведе до храносмилателен дискомфорт и симптоми на колики. При някои бебета прекомерното образуване на газове или затруднено им отделяне е фактор.

Свръхстимулация и сензорно претоварване

Новородените са силно чувствителни към околната среда. Силен шум, ярка светлина или дори прекомерно внимание към бебето от страна на околните могат да го претоварят и да доведат до проява описвана като колики.

Емоционални фактори

Бебетата могат да бъдат чувствителни към емоционалните състояния и нивата на стрес на хората, които се грижат за тях. Силно стресова среда или тревожност на родителите могат потенциално да повлияят на поведението на бебето и да допринесат за симптоми на колики.

Алергии или непоносимост към храни

По-рядко алергиите или непоносимостта към определени вещества могат да причинят или засилят коликите. Честите виновници включват протеини от краве мляко, соя или други храни. Тук е важно да напомня, че кърмещите майки могат да се хранят спокойно с всички групи храни, ако няма доказана алергия или непоносимост на бебето. Ако кърмиш и подозираш, че някоя храна, която ядеш, причинява дискомфорт на кърмачетото ти, свържи се с педиатър и с консултант по кърмене, за да бъдат направени изследвания и да изградите стратегия за справяне.

Рефлукс

Рефлуксът представлява връщане на стомашно съдържимо в хранопровода заради незрялост на сфинктера (кръгъл мускул), който затваря хранопровода, след като храната премине през него в стомаха. Много бебета имат т.нар. физиологичен фефлукс и «връщат» по малко мляко след или между храненията. За повечето това не е неприятно, но при някои може да е придружено с дискомфорт или дори болка. Има разлика между физиолигичен рефлукс и рефлуксна болест. Ако имаш съмнения, добре е да ги обсъдиш с педиатъра и консултант по кърмене.

Изкуствено хранене

Проучванията показват, че бебетата, хранени с адаптирано мляко, по-често имат колики. Това е така по няколко причини. От една страна, кърмата е по-лесно усвоима и съдържа ензими, които подпомагат храносмилането. Съставът ѝ се променя с времето, за да осигури подходящите хранителни вещества, докато бебето расте. Антителата и други имунни фактори например развитието на имунната система, а по-здравата имунна система може да намали вероятността от стомашно-чревни проблеми и колики. Адаптираните млека предизвикват алергии и непоносимости по-често. Също така, кърменето предразполага и към повече физически контакт. Така освен хранителни вещества то дава и емоционален комфорт на бебето – отново в полза на по-леко преминване на периода на коликите. Въпреки това, кърменето не е гаранция, че бебето ти няма да има колики. Просто ако не кърмиш, вероятността да има и да са по-тежки е по-голяма.

Ето и идеите, които съм събрала за «естествените» методи за справяне с коликите. Не всички работят за всяко бебе, но е добре да имаш варианти за действие, ако се наложи.

✅Много носене и гушкане. Има изследвания, които показват, че бебета, които са носени през повечето време, плачат значително по-малко от тези, които прекарват повечето време в легълцата си. Обмисли вариант за носене в слинг, препоръчван от консултантите по бебеносене като най-подходяща носилка.

✅Движение: разходка в слинга или в количката действа успокояващо на много бебета. Ритмичните движения и близкият физически контакт могат да имат успокояващ ефект.

✅Нежен масаж на коремчето. Внимателното масажирай коремчето на бебето с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка. Това може да помогне за облекчаване на газовете и да насърчи храносмилането. Можеш да изпозлваш леко затоплено (между дланите ти или на водна баня) натурално масло като кокосово или зехтин и да приложиш съвсем лек натиск.

✅Вариация на масаж на коремче: I Love U. При тази техника правиш три движения, може да са последователно едно след друго или пък по 5-10 повторения от всяко. Ето ги и тях: ‘I’: очертаваш с пръсти буква ‘I’ от лявата страна на коремчето на бебето. ‘L'(ove): очертаваш буква ‘L’, като отново започваш от ляво и след това напречно. Последното движение е ‘U’, с което пресичаш коремчето на бебето отстрани (в лядо), напречно, и отново отстрани.

✅Оригване. Опитвай да оригваш бебето редовно по време и след хранене. Нежното потупване или разтриване на гърбчето може да помогне да се освободи задържания въздух и да предотврати натрупването на газове. Все пак, не всички кърмени бебета имат нужда от оригване. Имай предвид и това, ако твоето бебе не желае да се оригне.

✅Топла вана. Тя може да помогне на бебето да се отпусне.

✅Затопляне на коремчето. Прави се с подходящ топъл компрес или бутилка с топла вода, увита в кърпа.

✅Поза «тигър върху клон». Има ефект, комбиниращ затоплянето на коремчето с движението на родителя, евентуално и с успокояващия му глас.

✅Успокояваща атмосфера. Създаването успокояваща атмосфера може успокои дискомфорта на бебето. Приглушени светлини, тиха музика или бял шум, възможно най-малко стимулация. Някои бебета се успокояват и ако добавим повиване или нежното люлеене.

✅Време по коремче. Редовното време по коремче може да помогне за подобряване на храносмилането и облекчаване на дискомфорта. Постави бебето по корем върху стабилна, чиста повърхност и не спирай да го наблюдаваш. Можеш да започнеш с по 30-60 секунди на ден още от първите дни след раждането, като постепенно увеличваш продължителността и броя на сесиите.

✅Каране на колело. Внимателно движи крачетата на бебето с колелообразно движение, сякаш то кара колело.

✅Успокояващи звуци. Нежни приспивни песни, природни звуци или бял шум на заден план успокояват някои бебетата

✅Акупресура. Лек натиск върху определени точки по тялото на бебето, като дланта, стъпалото или между веждите, може да осигури облекчение. Консултирай се със специалист за по-точни насоки.

Важно е да помниш, че коликите са временно състояние и обикновено отминават от само себе си, когато храносмилателната и нервната система на бебето съзреят и то развие по-добри механизми за справяне. Все пак, ако се притесняваш за коликите на бебето си или те са придружени от други обезпокоителни симптоми, препоръчително е да се консултираш с подходящ специалист.

Много майки на кърмени бебета, които имат колики, се притесняват дали плачът на бебето не е свързан с кърмата или кърменето. Ако имаш подобни притеснения и имаш нужда от насоки за кърмене на бебе с колики, можеш да се свържеш с мен за консултация.

Но с времето най-вероятно ще установиш, че тялото ти е напълно способно да задоволи нуждите от храна и успокоение на бебето ти.

Има няколко начина да оцениш дали кърменето върви добре.

1. Провери позиционирането и засукването

Макар че проблеми могат да се появят дори и при добро позициониране и засукване, това винаги са първите неща, които проверяваме. Именно недоброто позициониране и плиткото засукване са основните причини за голяма част от проблемите с кърменето.

От друга страна, ако се кърмите в позиция, която не се счита за обичайна, или пък бебчето има някои признаци на недобро засукване, НО наддава добре, изглежда доволно, ти нямаш болки, тогава вероятно във вашия случай нещата работят именно по този начин.

2. Бебето доволно ли е след хранене?

Доволно бебе е един от знаците, че се справяте добре с кърменето.

3. Бебето пишка ли колкото се очаква за 24 часа?

Повечето новородени бебета (99%) се изпишкват и изакват по поне веднъж до 34тия час след раждането.

Средно, бебето изпишква около 20-30мл урина на първия ден. Това количество се увеличава до 100-200 мл в края на първата седмица. Едно добре хидратирано бебе трябва да има бледо жълта урина и да има добре намокрени 5-6 еднократни пелени (тип «памперс») или 6-8 многократни (от плат) за 24 часа от третия си ден нататък.

Ако ти е трудно да прецениш колко тежи една мокра пелена, можеш да изсипеш 20 мл течност в суха пелена, за да се ориентираш колко би трябвало да тежи ‘едно напишкване’. .

Имай предвид, че количеството урина е ориентир за кърменето само ако бебето е изключително кърмено, тоест не приема вода, чай, адаптирано мляко.

4. Бебето ака ли колкото се очаква за 24 часа?

През първия и втория ден след раждането бебетата обикновено имат по 1 черно лепкаво изхождане – мекониума, който се е събирал в червата през бременността.

На третия ден изхожданията стават зеленикави и се наричат преходни изпражнения.

От около четвъртия ден можеш да очакваш бебето да има поне три изхождания с големина на монета от един лев. Цветът на акото обикновено преминава от в жълт. Акото става по-течно. Можеш да очакваш цвят и консистенция на горчица. Но има вариации и повечето не са притеснителни.

След първата седмица, някои бебенца акат на всяко кърмене, което може да означава 8-12 пъти на ден. Това не е диария, освен ако не е придружено с други симптоми на болест.

Имай предвид също, че след шестата седмица много бебета спират да акат всеки ден. От този момент броят на наакани пелени не е показателен за това дали бебето приема достатъчно кърма. След шестата седмица (40 дни) е достатъчно да се следят напишканите, стига бебето да ака веднъж на 7-10 дни и да наддава добре.

Ако бебето е на смесено хранене или само на адаптирано мляко, обикновено и след шестата седмица акането е или всеки ден, или през ден.

5. Наддава ли бебето както се очаква?

В повечето случаи е напълно достатъчно бебето да се тегли веднъж на месец. Все пак, ориентировъчно, след първоначалния спад на тегло от около 8%, бебетата обикновено започват да наддават бързо. За добро се счита наддаване между 170 и 300 грама на седмица.

6. Усещаш ли рефлекс на потичане?

Усещаш ли лека болка, гъделичкане, мравучкане в гърдата, след като засуче бебето?

А виждаш ли мляко да изтича от ъгълчето на устата му? Или от другата гърда?

Чуваш ли преглъщане? (понякога то звучи като «къххх»)

Това са все добри признаци.

7. Усещаш ли гърдите си по-меки и празни след кърмене?

Ако отговорът е „Да“, най-вероятно бебето е изсукало значително количество. Дори и да върне част от млякото заради физиологичен рефлукс, най-вероятно ще задържи достатъчно количество.

Внимание: цеденето не е индикатор

Някои жени решават да пробват да изцедят мляко, за да разберат дали имат кърма и колко изсуква бебето. НО: количеството, което изцеждаш, по никакъв начин не е индикация за това колко бебето изсуква. 

Има жени, които цедят много, но бебетата им сучат неефктивно и не наддават. И обратно, някои жени не успяват да изцедят нищо, а бебенцата им наддават прекрасно само на кърма. Помпата и бебета са съвсем различни и ‘сучат’ по различен начин.

Ако все пак се притесняваш

Ако имаш усещането, че не всичко е наред с кърменето и искаш да го обсъдим, можеш да се свържеш с мен. Дулите са обучени да подкрепят жените в началото на кърменето. А освен че съм дула и обучител за раждане, аз имам 4 дългокърмени деца и 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа огранизация.

Ще се радвам да ти помогна да върнеш увереността си!

Много жени държат да изберат лекар или екип за раждането. Често си представяме, че това, което смятаме за важно, е също толкова важно за екипа, който сме избрали за раждането. Дали обаче наистина е така?

Предлагам Ви няколко прости въпроса към лекаря или акушерката. Отговорите на тези въпроси ще покажат как медицинският екип гледа на раждането и дали има съвпадение с виждането на бременната жена. Въпросите разбира се можете да модфицирате, но е добре да ги запазите отворени, т.е. изискващи отговор различен от ‘да’ или ‘не’:

Колко свободно ще мога да се движа по време на раждането?

Раждането е движение, както казва Шийла Китцингер. За много жени е важно да могат свободно да се движат по време на раждането и да заемат удобни за тях пози. Такива са и препоръките на работна група към Световната здравна организация в доклада „Грижа по време на нормално раждане“(1). Понякога обаче лекарят може да държи на това жената да е през цялото време легнала, за да може да бъде бебето следено на монитор, например. Дали това се отнася за Вашия лекар?

С каква бързина очаквате да напредва раждането?

Ежедневието на лекарите и акушерките често е много напрегнато. Не всяко родилно отделение има възможност да се съобразява с индивидуалната скорост на напредване на раждането. Понякога се поставят ограничения от типа ‘по сантиметър на час’, които изискват от раждащата жена да напредва с определено темпо, а ако това не се случва, се прилагат медицински интервенции за ускоряване на раждането. Ако това не е Вашето виждане и желание, проверете дали имате подкрепата на екипа.

При какви обстоятелства бихте препоръчали индукция (предизвикване на раждането)?

Има медицински и немедицински причини за предизвикване на раждането. Информирайте се за тях предварително и разберете кои причини са основателни според Вашия лекар. Възможно е да откриете, че има нужда от допълнителна дискусия по темата.

Колко често се налага да правите епизиотомия?

Според доклад на работна група към Световната здравна организация, рутинна епизиотомия (разрез на перинеума, за да се разшири отвора на влагалището) не се препоръчва . Документът посочва, че епизиотомия е необходима в около 10% от случаите, когато тя наистина има повече ползи, отколкото рискове. (1)

Какво е мнението Ви за приемане на напитки и леки храни по време на раждането?

Раждането е сериозно физическо изпитание, за което е нужна много енергия. Макар инстинктивно раждащата жена да избягва тежки за храносмилане храни, които биха отнели от енергията й, напълно нормално е тя да е жадна, да пие вода и други леки напитки (например електролина напитка, кокосово мляко, чай), или да хапне парче шоколад, малко мед или друга високоенергийна храна. Такива са и препоръките в горепосочения документ. Правилото ‘нищо през устата’ е повод да се замислите дали няма разминаване между Вашите виждания и тези на екипа.

Кой би могъл да е с мен и да ме подкрепя по време на раждането?

СЗО и ACOG (Американския колеж на акушери и гинеколози) са сред организациите, които са публикували официални препоръки за това жената да бъде придружавана от свой близък, от член на семейството и/ или от дула непрекъснато по време на раждането. Продължителна грижа и подкрепа по време на цялото раждане от един или всички тези хора доказано намалява нуждата от интервенции и някои рискове, като този от цезарово сечение или нисък Апгар резултат на бебето при раждането. (2,3). Заслужава си да попитате!

А кой въпрос е важен за Вас? Напълно възможно е да го няма в този списък. Но щом го знаете, задайте го! Ще се радвам ако го споделите и с мен в коментари.

Източници:

В нашата реалност рядко знаем как да кажем „Не!“ и да потърсим друг вариант. Особено пък в сътрудничество с медицинския екип, а не в противоречие с него. Толкова ли е трудно това?

Ясно е, че понякога е достатъчно да кажем просто „Не.“ и да приключим дебатите. Знаем, че “Не.” е завършено изречение, не е нужно да добавяме нищо, ако не желаем. Но отвъд това? Как да влезем в приятелски диалог, без напрежение между бременната или раждаща жена и екипа? Ето някои прости идеи.

А дали са П.Р.А.В.И.¹?

Това мнемонично средство съдържа пет букви, които да Ви подсетят за пет въпроса. Използвайте го не само при разговорите с медицинския персонал, но и с водопроводчика си – може да се окаже доста полезно .

П: Какви са предимствата на тази процедура / намеса?

Р: Какви са рисковете от нея?

А: Какви са алтернативите й?

В: Колко време още можем да изчакаме?

И. Какво казва интуицията Ви?

Ето и още няколко въпроса, които могат да Ви помогнат, когато се колебаете дали да откажете определена намеса:

А ако не предприема нищо?

Освен въпросите от „Дали са П.Р.А.В.И.“, бихте могла да попитате какво ще се случи, ако не предприемете нищо. Често отговорът ще Ви изненада… приятно.

Бих искала да остана сама с партньора си.

Тази молба не би трябвало да затрудни никого, а спечеленото време може да Ви е изключително полезно. Ще Ви помогне най-малкото това, че известно време няма няколко човека да Ви гледат в напрегнато очакване. Когато сте само двамата, ще можете спокойно да обсъдите ситуацията, чувствата си и следващите стъпки.

А дали тази процедура е подходяща за мен?

Ако имате усещане, че Ви предлагат процедура само защото такава е практиката, стадартът, пътеката… задайте този въпрос. Възможно е да получите по-личен отговор и друга гледна точка. Вероятно ще провокирате лекаря или акушерката да се фокусира по-добре върху Вас и Вашите нужди в конкретната ситуация.

Има ли варианти, които не сме обсъдили?

Можете да зададете този въпрос на лекаря, на акушерката, на дулата или на близки хора, които са с Вас или за които знаете, че с били в подобна ситуация. Ако съберете повече идеи, можете да прецените дали има по-подходящ вариант, от този, който Ви предлагат.

Какво трябва да зная, за да се съглася на това?

Този въпрос е от следващо ниво на трудност. Него можете да зададете на… себе си 🙂 Случва се да ни е лесно да откажем нещо. Просто казваме „Не“. Така го усещаме, така ни се струва правилно, идва ни отвътре, няма нужда да даваме обяснения… И обратно, за да се съгласим на процедура, която ни притеснява, често ни е нужна допълнителна информация. Каква е тя? Какво бихме искали да знаем, преди да се съгласим? Какви препятствия виждаме? Кое ни плаши? Ако успеем да облечем в думи страховете си, бихме могли и да видим начини да ги преодолеем.

В заключение, тежката истина: ние сме отговорни за това, на което се съгласяваме, както и за това, на което не се съгласяваме. Не лекарят, не акушерката, не приятелите или блогърите… Приятно питане!

¹ мой превод с адаптация на английското B.R.A.I.N. (benefits, risks, alternatives, intuition, nothing)

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

За цялостна подготовка за удовлетворяващо раждане и добро начало на кърменето, разгледайте вариантите за курс тук. 

• Според Европейската група по ектика и нови технологии към Европейската комисия, „индикациите за съхранение на кръв от пъпната връв с идея за бъдещо автоложно присаждане към момента са почти несъществуващи“.
• Съхраняването на кръв от пъпната връв за лично ползване не се препоръчва от Американската академия по педиатрия (ААП), която насърчава вместо това тя да се дарява в публични банки. ААП също изразява притеснения за ранното клампиране: „ако пъпната връв се клампира твърде рано след раждането, бебето може да бъде лишено от кръвта от плацентата, което да доведе до по-малък обем кръв и повишен риск от анемия на по-късен етап…“ Практиката на ранно клампиране заради съхранение на стволови клетки според ААП „е неетична и не трябва да се насърчава“.
• Сара Бъкли цитира д-р Диаз-Роселло, който казва, че „според всички данни, най-добрата банка за тази кръв е бебето“. ²

Не е трудно да се стигне и до позицията на СЗО, която е следната: „Банки с търговска цел, предлагащи съхранение на кръв от пъпната връв, се появяват в целия свят. Те се възползват от уязвимостта на младите родители и ги приканват да съхранят кръв от пъпната връв (автоложни стволови клетки, т.е. свои) за ‘възможна’ бъдеща клинична употреба за тяхното дете, братчетата и сестричетата му или членове на семейството – услуга, за която искат доста добри цени. Няма, обаче, индикации че тези автоложни стволови клетки ще са по-ефективни от алогенните стволови клетки (т.е. генетично различните), които се съхраняват в публички банки и са достъпни за всички нуждаещи се пациенти… Ако бъдещите научни изследвания подкрепят съхранението на автоложни стволови клетки, не трябва ли тази услуга да е достъпна за всички чрез публични банки?“³

В отговори на често задавани въпроси, публикувани от Американския колеж по акушерство и гинекология (обедиение на медици в САЩ), наред с изброени предимства на съхранението на стволови клетки в ПУБЛИЧНИ (безплатно за родителите) банки, се преупреждава:

„Съхраняването на стволовите клетки на детето като „застраховка“ срещу бъдещо заболяване не се препоръчва“.⁴

А ето какво смята и д-р Бояна Петкова, български педиатър и основател на фондация „Макове за Мери“: „Детските онкохематолози не препоръчват съхраняване в частна банка, защото ако действително човек се разболее от нещо, няма смисъл да му трансплантират негововите собствени клетки, които, макар и стволови, са вероятно генетично дефектни. От друга страна, ако се съхраняват за брат/сестра, децата са съвместими само в около 25 процента от случаите, а от частната банка с петцифрено число замразени проби и 12-годишна история досега НИТО ВЕДНЪЖ не е освобождавана проба за трансплантация. Много по-голям смисъл има да имаме богата публична банка, за да не се налага да търсим из цяла Европа за съвместими донори. Освен това всеки от нас, стига да отговаря на определени критерии, би могъл да бъде потенциален донор и има смисъл да се регистрира като такъв.”

Тъй като целта ми не е да съм изчерпателна и да обхвана всички аргументи, а да представя ‘другата’ гледна точка, ще спра до тук. Според мен е важно когато взимаме важни решения, да знаем, че има различни гледни точки и да направим избор, след като сме преценили коя от тях е най-близко до нашата. Ако искаш знаеш какви са съвременните препоръки за грижа по време и раждането и най-добрите практики в кърменето, заповядай на курс с мен.

Източници:

¹ http://www.who.int/elena/titles/full_recommendations/cord_clamping/en/

² Buckley, Sarah J., MD. Gentle Birth, Gentle Mothering. 2009

³Извадка от бюлетин на СЗО, пълният текст тук: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/11/09-074542/en/

⁴ https://www.acog.org/Patients/FAQs/Cord-Blood-Banking