Микробиомът на родилния канал на майката играе ключова роля във формирането на микробиома на бебето. В родилния канал на бременната жена се намират множество различни микроорганизми, на които бебето ще бъде изложено по време и след раждането, ако то се случи по вагинален път.

Когато бебето минава през родилния канал по време на раждане, то се покрива с тези микроорганизми. Това е първата му колонизация и тя е от съществено значение за развитието на микробиома му, а следователно и на неговата имунна система. Ето защо:

Колонизация с полезни бактерии

Контактът с микроорганизми от родилния канал осигурява първоначална колонизация на кожата, лигавиците и храносмилателния тракт на бебето с полезни бактерии. Те подпомагат имунната система като се конкурират с патогенните бактерии за пространство и хранителни вещества.

Регулиране на имунните отговори

Микроорганизмите в родилния канал влияят на развитието на имунната система на бебето, като регулират възпалителните отговори. Те могат да предотвратят прекомерно силните възпалителни отговори, свързани със заболявания като астма, алергии и автоимунни заболявания.

Развитие на имунните клетки

Контактът с микроорганизмите от родилния канал стимулира развитието на различни типове имунни клетки в тялото на бебето, включително различни видове лимфоцити, като T-клетки и B-клетки, както и други компоненти на имунната система, които защитават бебето от инфекции.

Подпомагане на имунния толеранс

Микроорганизмите от родилния канал могат да помогнат за формирането на имунна толерантност при бебето, тоест имунната му система да може да разпознае и толерира собствените си клетки и тъкани, както и безвредните микроорганизми. Това е важно за предотвратяване на автоимунни заболявания.

И обратно. Липсата на контакт с микробите в родилния канал при цезарово сечение може да доведе до по-слабо развитие на имунната система на бебето и да увеличи риска от различни здравословни проблеми, като астма, алергии и автоимунни заболявания.

Интересно е да кажем, че в момента се правят проучвания за ефекта от vaginal seeding: процедура, при която по време на цезарово сечение бебето се излага на микроби от родилния канал на майката. Целта е да се симулира естественият родилен процес и да се подпомогне формирането на микробиома и имунната система на бебето. Лекарите използват тампон, с който обтриват родилния канал на майката и след това го прилагат върху кожата на лицето, устата или друга част на тялото на бебето. Все още процедурата не е официално приета и препоръчвана, но изследванията с тази цел продължават.

Ако искаш да увеличиш шансовете си за нормално раждане, следвай стъпките в тази статия или се свържи с мен за да започнеш активна подготовка.

Это мои вторые роды. Первые были три года назад и к ним я тоже готовилась, однако вся информация давно улетучилась из головы. И благодаря этому курсу я очень много вспомнила и очень много нового узнала. Мой ребёнок (а пол я не знала до родов) совсем не спешил появляются на свет, что давала все основания думать, что это мальчик.

Начиная с 40-й недели я каждые пару дней посещала врача (тут очень рекомендую Атанаса Тцонева майчин дом Варна). Карапуз лежал головой вниз, спинкой слева, был абсолютно здоров и активно набирал вес. Роды назначили на 7 апреля. 17 апреля доктор назначил стимуляция, которая загоняла меня в панику. Я пришла на значного числа, но единственно с тем, чтобы отказаться.

В благодарность за моё ответственное отношение и стабильное посещения, доктор разрешил ждать ещё несколько дней. Живот был огромный. Ребёнок лежал низко и здорово блокировал нервные окончания в тазу, в результате чего я еле ходила.

Я пробовала стимулировать роды в домашних условиях, но ничего не помогало. На каждом этапе Йоанна поддерживала меня, держала связь и когда это было нужно – советовала что-то.

С 19-го на 20-е число ночью начались схватки (21-е число было окончанием 42-й недели). Началось всё часов в 20/21:00 вечера. Изредка, они вполне могли быть тренировочными. Я легла спать и поставила будильник на 01:00 ночи, чтобы вдруг не проспать😂. Встала и решила, что можно ещё прилечь, но поняла, что не смогу и что есть уже стабильность в схватках (примерно каждые 15 минут). Я покушала приготовил ась и в 2 ночи разбудила маму и позвонила дедушке, чтобы пришел и посидел со старшей дочкой.

В 03:00 мы с мамой поехали в роддом. В 03:20 были на месте. В 04:45 я держала ребёнка на груди.

Что поместилось в этот отрезок времени с 03:20 – 04:45?

У меня завели в отделении я переоделась и ответила на вопросы. Легла на осмотр к врачу (ультразвуковой и вагинальный ). Далее в кровь из вены и анализы на препараты.

Я приехала с раскрытием 7 см. Далее род зал. Все время у меня была одна техника Painrelief – я гортанно с вибрацией пропевала гласные и сжимала в руке острый предмет – гребешок для волос. И ещё такой резиновый бублик, чтобы качать руки. В родзале я попросила fitness ball.

До 10 см меня быстро раскрыло. Доктора осмотрел и предложил разорвать околоплодные воды и тогда мы приступим к потугам. Я согласилась. Боль первой потуги было настолько сильной, что я потеряла контроль и впала в панику. Хотела развернуться со спины на четвереньки (в позу собаки ), а вместо этого сползла от боли с кресла и схватилась за ногу врача.

Еле собравшись силами я вернулось на место. Доктор привел меня в чувство и я синхронизировалась с потугами. Тужилась на четвереньках, за пару потуг ребёнок почти вышел. Немного не хватило силы и меня перевернули на спину, попросив ещё дотужится самой. Ребёнок вышел.

Родилась моя доченька. 4 кг 150 г, без единого разрыва. Потом плацента. Потом любовь.

Йоанна, спасибо тебе!

Знаеш ли, че можеш още през бременността да започнеш да се упражняваш за втория период на раждането: напъните?

Има различни подходи през този период. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.  

Какво се случва

През втория период на раждането шийката на матката е изцяло изгладена, а контракциите се променят. Матката започва да избутва бебето надолу през родовия канал. Контракциите обикновено са по 60-90 секунди, през 2-5 минути. С всяка контракция бебето се придвижва напред, а след това се връща лекичко назад. По този начин то помага постепенно да се разтегнат тъканите на влагалището и перинеума. Това от своя страна води до отделяне на повече окситоцин, който пък засилва контракциите. 

Напредвайки, бебето трябва внимателно да се намести спрямо формата на таза на майката.  

Позиция

Именно за да помогне на бебето по възможно най-лесния начин да намери пътя си през таза, за майката е важно да заеме позиция, която ѝ е възможно най-удобна. Или поне по-малко дискомфортна. Желателно е и силно препоръчително тази поза да е различна от легнала по гръб. Изправената позиция позволява на хормонa релаксин, който в този момент отпуска ставните връзки на таза, да е максимално ефективен. Към неговия ефект се добавя и ефектът на гравитацията. 

Подобен е ефектът и от напъване на специално столче за целта с форма на подкова. Или пък на седнала тоалетната, където се задействат естествени рефлекси на отпускане.

Ами ако права не ми е удобно?

Възможно е да изпитваш много силен натиск в зоната около ректума и той да се засилва, ако си в изправена позиция. Този натиск идва от слизането на главичката на бебето. Макар да е доста интензивно, усещането не е притеснително. В този случай може да ти е по-удобно да застанеш на 4 крака. Позицията на 4 крака също дава възможност на таза да се разшири максимално и да пропусне бебето по-лесно. 

Все пак, някои майки предпочитат полу-седнали позиции с опора на гърба и ръцете. Те също са много много по-добра идея от хоризонтално положение. Има и други варианти, включително пози с помощ от партньора или дулата, или и двамата. Пълно хоризонтално положение с крака във въздуха е възможно най-неблагоприятната позиция в този момент.

При всички случаи ако имаш възможност, сменяй позицията си на 30-60 минути.

Колко продължава?

Средно вторият период на раждането продължава 1-2 часа за първо бебе и по-малко от час за следващи раждания.

Кога да напъвам?

Не е нужно да започнеш да напъваш в момента, в който се установи пълно разкритие. Ако не усещаш напъни, значи не е моментът за напъване все още. Понякога минава още известно време, за да слезе бебето достатъчно ниско и да получиш позиви за напъване. Ако липсват индикации за ускоряване на раждането, напълно нормално е да се изчакат спонтанните напъни.

А как да напъвам?

Не е ли странно, че на жените се казва как да напъват по време на раждането, при положение, че нямаме нужда от инструкции, за да дишаме през останалото време от живота си? И все пак, повечето жени, които раждат в болница, получават напътствия за конкретен начин на напъване. Често тези напътствия включват продължително задържане на дъха, силно волево напъване, бързо поемане на въздух и отново задържане и напън. Нарича се дирижирани напъни.

Това задържане на дъха и контролираните напъни карат всички присъстващи да чувстват, че помагат на жената. Но то също така увеличава налагането в гръдния кош и намалява сърдечния ритъм и кръвното налягане на жената, което пък води до намален приток на кръв към бебето и го поставя в риск от хипоксия (недостиг на кислород). 

Макар че този тип напъване е безопасен за около 80% от ражданията, не е възможно да се предположи за кои бебета ще възникне проблем в следствие на него.

Когато мускулите ни работят активно – както работи матката по време на раждането – те имат нужда от много кислород. Единственият начин да снабдим тялото си с кислород е като дишаме следвайки инстинктите си.

Защо се дирижира раждането по този начин?

Обикновено напъните се дирижират, за да приключи раждането по-бързо. В съвременните източници обаче се посочва, че това не е по-добрият вариант, ако няма медицинска причина за ускоряване.

Тук е моментът да ти предложа да обсъдиш с лекаря си как ще се подходи по време на твоето раждане. Ако екипът държи напъните да бъдат дирижирани, няма особен смисъл да репетираш. В момента на раждането ще ти дават ясни насоки как да дишаш. 

Според съвременните изследвания, ако жената бъде окуражена да следва инстинктите на тялото си по време на втория период от раждането, тя най-често задържа дъха си само за кратки интервали (4-5 секунди) и напъва по 3-4 пъти на контракция. 

Инстинктивното шумно дишане, ръмженето, пръхтенето в този момент помага да се отпуснат и издължат мускулите, които трябва да пропуснат бебето. Коремните мускули също могат да се включат, но това често е неволево усилие.

Нормално е да издишаме по време на усилие – представи си тенисистките. Те често издават висок вик когато удрят топката. Или щангистите – те издишат шумно докато изтласкват тежестта. Можеш да следваш техния пример и да дишаш инстинктивно и да напъваш когато тялото ти има позив, като издишваш шумно на всеки напън.

Други техники

Ето и още някои «техники» на дишане при напъване, които биха могли да ти помогнат, без да лишават теб и бебето от приток на кислород. Изброявам различни варианти, които можеш да пробваш и да си избереш кой да репетираш активно. Относно ‘репетициите’, прочети малко по-долу. 

У-ЧА. Произнасяйки Ууууу, помагаме за разтягането на тъканите на перинеума – а те трябва да са максимално разрегнати, за да премине по-лесно бебето. Опитай. След това напъни леко три пъти, произнасяйки „ЧА-ЧА-ЧА». Усети ли как диафрагмата натиска надолу корема? Можеш да опиташ и вместо У-ЧА да издаваш звук Mууу… и да прецениш кое предпочиташ. 

Пръхтене. Друга ефективна техника за напъване и пръхтене, на английски horse lips breathing. Издай звук „Пффффф“, като се постарай въздухът да раздвижи силно устните ти. По този начин се отпуска лицето, а то е свързано с тазовото дъно.

Някои акушерки и дули предлагат на жените, с които работят, да пробват да «надуват балон» докато напъват. Пробвай и ти: представи си, че надуваш балон и се опитай да усетиш как при този тип дишане се ангажират мускулите, които ти помагат да напъваш.

J-breathing – тук няма броене, на този етап е по-добре да не се опитваш да броиш сама. Вдишваш през носа или устата, както ти се вдишва. На вдишването опитваш да изпълниш корема с въздух. Когато издишваш, вокализираш с ниско ръмжене и си представяш, че въздухът излиза надолу през матката ти, родилния канал и вагината, като пътят му е под формата на буквата J. Един вид издишваш между краката си (макар че разбира се няма как това да стане). Просто ще усетиш, че се ангажират мускулите по този начин.

Репетициите

Добра идея е да започнеш да упражняваш избраната техника. Кога и как? Много подходящ момент е ходенето по голяма нужда. Когато седнеш на тоалетната, опитай вместо да напъваш, да приложиш избраната техника на дишане и да оставиш тялото си да напъва инстинктивно. Ако постоянстваш, до раждането ще имаш опит и доверие в избрания начин на дишане. 

А ако искаш да си цялостно подготвена за раждането, можеш да се включиш в предстоящия ми курс “Подготовка и подкрепа за раждане без страх”. За повече информация ми пиши ЛС във Фейсбук или Инстаграм.

Тази статия първоначално беше написана за абонатите на бюлетина ми; ако желаеш да получаваш идеи и вдъхновение за раждането по мейл, абонирай се тук.

Привет! Пише ви Мелани ? Никога не съм харесвала дългите описания, които те карат да се разсееш от основната цел, за това смятам да ви спестя допълнителни подробности за мен. И за да не ви оставям висящи в нищото, все пак ще трябва да вмъкна няколко реда за моите две раждания.

Да, все още усещам горчив привкус, когато говоря за това. Разказът ми няма за цел да запали разгорещени дебати относно това дали едно раждане е истинско, ако е чрез цезарово сечение. Това е начинът, по който аз усещам нещата. Не смятам, че секциото ме прави по-малко майка. Много често оставам неразбрана от бъдещи майки или родили такива. Аз говоря за пропуснатия шанс от първия контакт с бебето, ласките, изпълнени с първичния импулс на майчината любов – все неща, които секциото ми отне.

Редно е да отбележа и разгранича двете ми раждания. Макар и двете оперативни, те са коренно различни. Започвам с Искрен – голямото ми дете. Бременността ми бе безпроблемна, проследявана в Русе. Още от 15-годишна имам гинекологична предистория и няколко оперативни интервенции в областта на яйчниците, диагноза ендометриоза и т.н.

Около 36 г.с. АГ започна да намеква за секцио с баналните причини – едър плод, тесен таз. В 37 г.с. без никакви симптоми за родова дейност и перфектни тонове и бистри води, бях прегледана… вагинално. Прокървих – никакво успокоение от страна на АГ, чух изречение от рода, че с моите предходни проблеми е твърде рисково.

Не искам да изпадам в подробности. На кратко – бях изплашена. Първо бебе, аз – дори бих казала млада (23 годишна), наивна, глупава. Повярвах, доверих се изцяло. В годините назад бях чувала все страшни неща, включително и това, че има голям риск да не съм способна да зачена и износя. Три дни след вагиналния преглед АГ ме извика в болницата за тонове. Всичко в норма – пристъпихме към „спешно секцио“. Да, така пишеше в епикризата, така и се държеше персоналът в болницата. Родих в държавна болница, а платих лично на АГ, който ме оперира… досетете се сами.

38 часа след операцията аз все още не бях със сина си – той се роди напълно здрав, 3760гр, 49 см. Аз се възстановявах бързо и няколко часа след секциото бях готова да го обгрижвам. Но! Голямото НО? Или, къде отиде моето дете?! Аз все още не бях с него – стоях си в интензивно. Сама. Уплашена, неразбираща, опитваща да намери персонал, който да даде отговори. Това не се случи.

Тръгнах по етажите да търся детето си. По-късно получих нападки, упреци и груб тон от персонала – къде съм била тръгнала, нямало място още горе при бебетата!? Няма място за майката при нейното, подчертавам НЕЙНОТО дете?! От там насетне разказът ми е банален. Обичайните български битовизми в държавна болница, за които не смятам за нужно да разказвам подробно.

Година след първата ми операция разбрах, че очаквам втората си рожба. Терминът ми се падаше точно 1 година и 8 месеца от първото секцио, а именно на 21.09.2019г. И се впуснах в търсене – търсенето на идеалния лекар! Този, който би подкрепил вагинално раждане след секцио, наистина, а не само на думи. Бяха ми необходими 6 месеца, три града и 5тима различни лекаря. Така попаднах на д-р Цонев в МД-Варна – той бе 6тият!

След първата ми среща с него излязох от кабинета му презаредена. За първи път откакто разбрах, че отново съм бременна, истински повярвах, че мога да родя по естествен начин. За д-р Цонев нямаше пречка това да не се случи. Ходех на обичайните прегледи, ЖК и лаборатория. Малко преди термин обсъдихме в съвсем спокоен разговор моя план за раждане. Без никакви съмнения д-р Цонев се съгласи за отложено клампиране, първи контакт, раждане в свободни пози в активна зала, немедикаментозни начини за обезболяване и медикаментозни такива, присъствие на съпруга ми! Всичко – просто раждане-мечта!

С малкия, но съществен пропуск… Три дни преди термина ми докторът трябваше да замине на отдавна планувана служебна командировка в чужбина. Не мога да ви опиша вълната от чувства и емоции, която ме заливаше ежедневно при мисълта, че е твърде вероятно моя VBAC да не просъществува. Правех всичко възможно да стимулирам родова дейност по естествен начин. Възобнових търсенето си на лекар, подкрепящ VBAC, който би могъл да ме поеме, в случай, че д-р Цонев го няма. Получих два нови отказа! Психически и физически бях изтощена.

Напълно разбирах, че не мога да се доверя на никой друг. Когато стартирах търсенето на лекар, който има опит с VBAC, попаднах и на такива, които бяха категорични, че ще ми дадат шанс, но при няколко условия. Казваха ми: „Ще те чакам, но почнеш ли да преносваш, пак ще те срежа. Ама как ще преносваш седмица, да не ми дойдеш с разкритие, шансът за руптура е твърде голям и пак ще стигнем до секцио! Накрая хем ще си шита отдолу, хем отгоре! Бебето стане ли 3500гр, задължително режем!“ Доверието ми към всички АГ, с които бях контактувала през втората си бременност, се изпари до последната капка. Остана ми само д-р Цонев, вярвах само на него.

На 16.09.2019г си тръгнах от МД с две запазени дати – 21.09.19 за активна зала и 19.09.2019г за секцио. Плаках. Не много, но достатъчно, не силно, но ужасно болезнено. Вече знаех. Вече не вярвах. На 18.09. вечерта се чухме с д-р Цонев. Беше ясно, че на 19-ти сутринта ще се видим в операционната зала.

Операцията вървеше. Матея проплака малко след 10 сутринта, д-р Цонев я положи на гърдите ми. Получих своето отложено клампиране. Плаках – отново, този път от щастие!

Не искам да пренебрегвам грижите на целия персонал от МД и трябва да ги спомена! Бяха невероятно мили и грижовни! Убедена съм, че д-р Цонев направи всичко, за да получа мечтаното раждане. Погрижи се да ми донесат бебето веднага след като се съвзема от анестезията и гаденето премине. Носеха ми я за кърмене. Няколко часа след като се изправих вече сама обгрижвах Матея. Тя спа при мен, в моето легло през целия ни престой. Макар и не на смяна, д-р Цонев дойде при нас. Личеше му в погледа, той не желаеше това секцио също, колкото мен.

Нямаше пари под масата. За всичко получих касов бон.

Е, шест месеца след раждането на второто ми дете, все пак получих своето прераждане! След две оперативни раждания си признавам, че у мен зейна дълбока пробойна, която вярвах, че никога няма да успея да запълня изцяло. В тази история не искам да наблягам на себе си и на разочарованието ми от ре-секциото. Вярвам, че историята за едно естествено раждане би вдъхнало в хиляди пъти повече кураж и сили на бъдещи майки!

Историята за раждането на Катрин – бебето ин витро, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да се роди секцио! Бебето на моята сестра Криста. Тя премина през многото перипетии на зачеването ин витро.

През целия период на бременността си тя знаеше едно, а именно, че ще роди по естествен начин. Със сестра ми сме изключително близки, живеем в един дом. Тя видя отблизо всички мои емоции, моята болка от оперативното раждане. Всъщност тя бе първият човек, на когото споделих и който ме подкрепи за VBAC.

Не мисля, че познавам по-силна жена емоционално. Изкара страхотна бременност, която обаче накрая видимо и тежеше – буквално. Килограмите бяха около 20 отгоре и тя нямаше търпение да роди.

На 03.03.2020г рано сутринта, тя дойде при мен и Матея, седна на един стол пред нас и каза: „Нещо май става… От няколко часа имам болки. От мен излиза и някаква кървава слуз“. Настоях да се обадим на гинеколога ѝ, а именно д-р Цонев. Тя нямаше съмнения, че той ще е лекарят, който ще я изроди. Вдигайки, той закачливо каза: „За да ми звъниш в 7 сутринта на 3-ти март, значи нещо се случва“.

Сестра ми се усмихваше през цялото време. По препоръка на д-р Цонев, с мъжа ѝ, който точно както по филмите тъкмо се прибираше от нощта смяна, тръгнаха за Шумен, за да я прегледат за разкритие. В случай, че такова не бе установено, просто нямаше да се разхождат от Разград, където живеем.

Междувременно, мобилизирах съпруга ми с децата. По-малко от час по-късно сестра ми ми позвъни. Тонът ѝ бе толкова уравновесен… Разказа ми, че първо минали да заредят гориво и да закусят, та се били забавили малко. Всичко било наред и е с 6 см разкритие! Аз бях – лол, в шок! Сякаш цял живот си е била с 6 сантиметра разкритие! Да, пропуснах да кажа – 4 дни преди това си пуснах носо-гърлен секрет, защото се готвех да съм неин придружител в залата за активно раждане!

Пътувайки за Варна, сестра ми ми се обади, за да потвърди, че и дежурен лекар от МД Варна е установил същото разкритие. Не знам точно как се е чувствала през цялото пътуване от Разград до Варна, но звучеше така сякаш нищо особено не се случва!

При пристигането ми в МД, тя бе на тонове, права до леглото, слушаха музика с д-р Цонев и негов колега.

Всичко изглеждаше страхотно, почерпихме се с парченца шоколад и вода, разговаряхме и се шегувахме. През цялото време сестра ми бе адекватна и усмихната, смеехме се. Излязох за кратко, за да накърмя по това време почти 6 месечната си дъщеря и се върнах.

Д-р Цонев ме посрещна с думите: „Станала е лека грешка при вагиналния преглед от колегата, реалното разкритие е 4-5 см“. Сестра ми бе леко разочарована, но и всъщност това доста обясни и факта как тялото и се справяше с контракциите – сякаш не усеща нищо. Посмяхме се на неловката ситуация, д-р Цонев отиде да поспи, тъй като идваше от нощна смяна, а аз осведомих семейството ни, че нещата надали ще се случат в идните два часа, каквото бе първоначалното предположение.

Криста подремна за кратко. От постъпването и в МД в 11 часа до към 16 часа, тя беше прогресирала до 6 см. Тоновете на бебето се следяха регулярно, а д-р Цонев бе повикан, когато контракциите зачестиха и продължаваха повече от минута. До този момент сестра ми се движеше свободно, похапваше малко шоколад, пиеше вода. Използваше топката, въжетата, както и столчето за раждане в активната зала. Около 18:30 имаше 7-8 см разкритие. Правех ѝ масажи при необходимост. Опитвах да я разсейвам, защото вече забелязвах видима промяна в държанието и. Беше на себе си, но си личеше, че болките стават все по-силни.

От 18:30 часа нататък последваха прегледи за разкритие на всеки час. Д-р Цонев бе изключително внимателен и деликатен. Обясняваше всичко, което прави на сестра ми. Даваше ми негласни посоки къде и как да докосвам Криста, за да я облекча. Ако не греша, сестра ми бе с 8 см разкритие поне два часа. Направи ми впечатление желанието ѝ за смяна на позите, като така и не се стигна до магарето до самия финал на раждането. Криста бе разбрала тайната на правилното дишане и поемаше всяка една контракция изключително уравновесено. Може би 30-40 минути преди това ѝ бяха пуснали съвсем бавна капка окситоцин. От умората и адреналина сестра ми повърна след поредната контракция. Олекна ѝ.

Около 21:00 часа водите ѝ още не бяха изтекли. Беше дошло ред за вагинален преглед, при който д-р Цонев предложи да спука мехура. Сестра ми не се възпротиви, при условие, че предварително бяха коментирали и този вариант. Качи се на магарето и след преглед за разкритие(10 см), тя усети топлина, олекна ѝ и водите започнаха да изтичат на тънки струйки. Видях го в лицето ѝ – тя си отпочина. За кратко, тъй като няма и минута по-късно последва нова контракция. Криста отново бе права, до леглото, вече не желаеше да я докосвам. Д-р Цонев продължаваше с деликатните напътствия. Окуражаваше я да не напъва още, макар че видимо тя имаше пориви.

На въпроса ми: „Криста до кога да не напъва?“, той се усмихна и каза: докато може! Не съм убедена, но вярвам, че сестра ми изкара поне половин час с 10 см и тогава, стоейки права до леглото си, тя усети и каза: „Не мога повече, ще напъвам! Искам да легна!“

Д-р Цонев внимателно и помогна да се пренесе на магарето. Даде ми насоки да придържам главата ѝ, а на нея и обясни да обгърне с ръце краката си и да ги притиска към корема си. Криста продължаваше да диша силно и отчетливо, дори без апаратура за следене на контракции, всички в залата разбирахме кога е истинската контракция. Сестра ми бе потна, изтощена. Залата започна да се оживява, 3 минути преди това д-р Цонев бе звъннал на неонатоложката, която вече бе в залата.

„Криси, не искам да ръмжиш, искам да дишаш! Не хаби сили за друго!“ Думите на доктора определено ѝ действаха добре и тогава д-р Цонев добави: „Искаш ли да докоснеш главичката на бебето?“ Погледът, това, което видях по лицето на сестра ми, която докосна косата и главичката на рожбата си, не могат да бъдат описани с думи. Дори фотоапарат не би могъл да улови момента истински! След още два напъна, в 21:24 часа, на 03.03.2020г се роди бебе Катрин! Д-р Цонев я положи на гърдите на сестра ми. Тя стоя с пулсираща пъпна връв малко повече от минута. Катрин проплака веднага, бе прекрасна – бяла, чиста и съвършена!

Няколко минути преди последните напъни на сестра ми, тоновете на бебето за кратко паднаха под 100. Сестра ми бе изтощена и за д-р Цонев бе ясно, че трябва да пристъпи към епизотомия. Именно след нея последваха последните два напъна, с които се появи Катрин. По време на цялото раждане освен нас в залата присъстваше само една акушерка, която предимно наблюдаваше. Д-р Цонев остави на нея да поеме бебето.

Неонатоложката имаше някакви притеснения и съответно моментът с първото закърмване не се случи. Поставиха бебето на кислородна палатка за няколко часа. Малко след полунощ аз си тръгнах от МД, а сестра ми бе с бебе в ръце. Престоят им в МД от там нататък бе изцяло положителен. Макар и с инфекция, която налагаше прием на антибиотик от Катрин, всичко останало бе прекрасно.

Моите изживявания и впечатления като страничен наблюдател никога няма да се доближат изцяло до това, което е изпитала сестра ми, но тя ме помоли да пиша вместо нея.

Тя иска историята ѝ да стигне до колкото се може повече хора. По време на ин витро процедурата и цялата си бременност, тя се срещаше с трима различни АГ. Само д-р Цонев не считаше за норма детето ѝ да се роди чрез цезарово сечение, тъй като е ин витро.

Ако си мислите, че сте чули страшни неща относно естественото раждане, не знаете какво стигна до нейните уши! Представете си колко е лабилна психиката на една бременна жена. А сега си представете тази на една бременна жена изпила стотици хапчета, подложила се на безброй процедури и инжекции! Не искам да пренебрегвам факта, че другите двама лекари ѝ помогнаха да зачене успешно, но и не уважавам и никога няма да приема за нормално отношението им към естественото раждане. Те изкараха пред нея естественото раждане в пъти по-рисково от секциото. През последните две седмици от бременността ѝ започнаха да насяват в съзнанието ѝ ужасни картини като фатален край за плода или голямо трайно увреждане. Непрестанно я подтикваха към оперативно раждане, пласирайки го като 100% безопасно. Големият плод, с който плашеха сестра ми, а именно Катрин, се роди 52 см, 3 780гр.

Историята на сестра ми заслужава да бъде прочетена! Надявам се да достигне и до повече ин витро майки. Оказа се, че масово в България има практика бебетата ин витро да бъдат раждани чрез цезарово сечение.

Щастлива съм, че преминах през всичко това заедно с нея! Благодаря на д-р Цонев, че направи раждането на Катрин такава страхотна емоция! Никога няма да забравя позитивното му отношение, разбиране, приятелски подход по време на цялото това мое пътуване – от Матея до Катрин!

По време на втората си бременност и тази на сестра ми, освен подкрепата на съпруга ми и на Криста, имах тази и на Йоанна Рачовска! Искам да ѝ благодаря най-сърдечно за това, че ми даваше кураж и не ме изостави емоционално, дори когато аз самата не си вярвах! Трудно бих могла да опиша спокойствието и увереността, която ми вдъхваше тя – моята дула!

Благодаря ти, Йоанна!

На 15 февруари тази година, Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането и периода непосредствено след това при здрави бременни жени и бебета. В тях се съдържат отговорите на тези и други въпроси под формата на 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО в различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

На срещата ще разгледаме тези препоръки, ще се опитаме да разберем смисъла им и да ги пренесем мислено в нашата варненска болнична реалност.

Срещата е безплатна и ще се проведе в Социалната Чайна. Запазете си място за участие тук или на телефон 0885 210 764, Йоанна.  Купувайки топла напитка от Чайната или правейки дарение според възможностите си подкрепяте тяхната кауза, както и възможността да продължим да се събираме там 🙂

Събитието е част от поредица срещи за подкрепа и за него важат правилата, обявени в групата “Раждане във Варна”. Ако все още не сте се присъедили към нея, сега е чудесен момент да го направите! Моля отговорете на въпросите за присъединяване.

Модератор на срещата е Йоанна Рачовска, дула и инструктор по подготовка за раждане в процес на сертификация към Childbirth International, майка на 3 деца, едно от които родено естестествено след 2 секцио. Повече информация за моята лична история и идеята “Подкрепа за раждане във Варна”: тук.

Бебета и малки деца са добре дошли на срещата.

Моля отбележете, че ще дойдете, само ако сте СИГУРНИ, че ще присъствате.

Срещите за подкрепа на „Подкрепа за раждане“ са чудесно допъленение към задълбочената подготовка, която предоставят курсовете за родители по програмата на Childbirth International. Повече информация тук.