Но нужно ли е наистина? Истината е, че повечето често използвани лекарства са съвместими с кърменето или има подходящи алтернативи, които позволяват на майката да продължи да кърми. Разбира се, съществуват медикаменти, при които кърменето трябва да бъде временно прекъснато или напълно прекратено. Те обаче са значително по-малка част от всички лекарства, които се използват в медицинската практика.

Затова решението дали да се спре кърменето не трябва да се основава на страх, предположения или остарели препоръки, а на актуални научни данни и индивидуална оценка на конкретната ситуация.

Защо не всяко лекарство достига до бебето?

Много родители си представят, че всичко, което майката приема, автоматично преминава в кърмата и достига до бебето.

Това не е така.

За да попадне едно лекарство в кърмата, то трябва да премине през няколко физиологични бариери. Дори когато определено количество от медикамента достига до кърмата, това не означава автоматично, че то ще има ефект върху бебето.

При много лекарства:

• количеството, което преминава в кърмата, е минимално;
• част от лекарството не се усвоява от стомашно-чревния тракт на бебето;
• концентрацията в кръвта на кърмачето остава много ниска.

Затова при оценката на безопасността специалистите не питат само:

„Преминава ли лекарството в кърмата?“

а по-важния въпрос:

„Колко от него реално достига до бебето и може ли това количество да има клинично значение?“

Как се оценява безопасността на лекарствата при кърмене?

При преценката се вземат предвид много фактори:

• каква част от лекарството преминава в кърмата;
• каква е дозата и колко дълго ще се приема;
• как се разгражда и излъчва медикаментът от организма;
• дали бебето може да усвои лекарството през храносмилателната система;
• възрастта на бебето;
• дали е родено доносено или недоносено;
• здравословното състояние на майката и детето;
• има ли по-безопасна алтернатива.

Една и съща терапия може да бъде напълно приемлива за здраво, доносено бебе на няколко месеца, но да изисква по-внимателна оценка при недоносено новородено.

Какво е Relative Infant Dose (RID)?

Един от показателите, използвани при оценката на лекарствата по време на кърмене, е Relative Infant Dose (RID) – относителната доза, която бебето получава чрез кърмата спрямо дозата, която приема майката (изчислена според телесното тегло).

Като общ ориентир:

RID под 10% обикновено се приема като показател за нисък риск.

Важно е обаче да се знае, че RID не трябва да се разглежда самостоятелно. Някои лекарства могат да имат нисък RID, но да изискват внимание заради специфичните си характеристики. Други могат да имат по-висок RID, но да бъдат приемливи в определени ситуации. Затова специалистите оценяват цялостната картина, а не само един показател.

Кога е необходимо по-голямо внимание?

Особено внимателна оценка е необходима, когато:

• бебето е недоносено;
• новороденото е на възраст под един месец;
• има заболяване на черния дроб или бъбреците;
• има сериозно хронично заболяване;
• майката приема няколко медикамента едновременно.

В тези ситуации решението трябва да бъде индивидуално и обсъдено с лекар.

Защо в листовката пише „не се препоръчва по време на кърмене“?

Това е един от най-честите въпроси, които майките задават:

„След като в листовката пише, че не трябва да кърмя, защо ми казвате, че лекарството може да се използва?“

Причината е, че листовката и специализираните източници за кърмене имат различна цел. За да бъде едно лекарство официално одобрено като безопасно при кърмещи жени, са необходими качествени клинични проучвания с майки и бебета. Такива проучвания често са трудни за провеждане по етични и практически причини.

Затова производителите често използват предпазливи формулировки като:

• „Не се препоръчва по време на кърмене.“
• „Да се използва само ако ползата надвишава риска.“
• „Няма достатъчно данни при кърмещи жени.“

Това не означава автоматично, че лекарството е опасно.

В много случаи означава, че производителят няма достатъчно официални данни, за да гарантира безопасност според регулаторните изисквания.

На какви източници можем да се доверим?

Интернет пространството е пълно с противоречива информация. За щастие съществуват специализирани научни бази данни, които се използват от лекари, фармацевти и консултанти по кърмене.

LactMed® – Drugs and Lactation Database

LactMed® – Drugs and Lactation Database

База данни на Националната медицинска библиотека на САЩ. За всяко лекарство може да се намери информация за:

• количеството, което преминава в кърмата;
• описани ефекти върху бебета;
• влияние върху лактацията;
• научни публикации;
• възможни алтернативи.

E-lactancia

E-lactancia

Международен ресурс, разработен от испански лекари и фармацевти. Практичен съвет: търсете лекарството по активната съставка, а не само по търговското име.

InfantRisk Center

InfantRisk Center

Център, създаден от екипа на проф. Thomas Hale, автор на едни от най-използваните справочници за лекарства и кърмене.

Embryotox

Embryotox

Немски научен проект за оценка на медикаменти при бременност и кърмене.

MotherToBaby

MotherToBaby

Предоставя научно базирана информация за лекарства, ваксини и други експозиции по време на бременност и кърмене.

Какво НЕ трябва да правите?

❌ Не спирайте кърменето само защото в листовката пише „не се препоръчва по време на кърмене“.

❌ Не започвайте или прекратявайте лечение само въз основа на информация от интернет.

❌ Не заменяйте лекарската консултация със случайни публикации или мнения.

Какво да направите, ако Ви изпишат лекарство?

1. Попитайте лекаря каква е активната съставка на медикамента.
2. Проверете информацията в надежден специализиран източник.
3. Обсъдете резултатите с лекуващия лекар.
4. При нужда потърсете мнение от специалист по кърмене или клиничен фармацевт.

В много случаи ще се окаже, че можете да продължите кърменето без прекъсване или че съществува подходяща алтернатива.

Най-важното послание

Не всяко лекарство означава край на кърменето.

Целта не е майката да избира между своето лечение и кърменето на бебето си.

Целта е да се намери най-безопасното решение и за двамата.

🛑 Никога не си изписвайте сами лекарства. Винаги обсъждайте лечението с лекар, като при необходимост използвате надеждни научни източници.

Ако искате да разбирате как специалистите оценяват съвместимостта на лекарствата с кърменето, кои са надеждните бази данни и как да ги използвате, заповядайте на моите обучения по кърмене. Там показвам практично как да се ориентирате в тази информация и какво означават показателите, които се използват при оценка на риска.

Можете да се присъедините и към Viber групата „Животът с кърмено бебе“, където редовно обсъждаме въпроси, свързани с лекарства, медицински процедури и кърмене.

Използвани източници

• National Library of Medicine. LactMed®: Drugs and Lactation Database.
• Hale TW. Medications & Mothers’ Milk.
• World Health Organization. Breastfeeding and Maternal Medication.
• InfantRisk Center.
• E-lactancia.
• MotherToBaby.
• Embryotox.
• Academy of Breastfeeding Medicine Clinical Protocols.

Казвам се Виктория и съм майка на две прекрасни деца. Момче В. на 3 години и 2 месеца и момиче Е. на 11 месеца.
Това да имам деца, при положение, че съм с Тиреоидит на Хашимото от над 25 години, поликистоза на яйчниците, ендометриоза, нередовен цикъл – понякога не идвал по 8–9 месеца, друг път неспиращ по над 4 месеца, го дължа на друга жена. Тя е прекрасен лекар, но не е темата на днешния разказ, а само началото на една прекрасна история, пълна с много желание, която ми показа, че почти нищо не е невъзможно и ние сме способни на много повече, отколкото осъзнаваме. И няма как да разберем за това, ако животът не ни предлага трудности, които да преодоляваме.

Първото ми неуспешно кърмене беше със сина ми – нашето първо дете.

Имах огромно желание да имам едно прекрасно и естествено раждане – за мое съжаление това не успя да се случи и се наложи да вляза в спешно секцио. Надявах се поне кърменето да ни се получи. А още от операционната зала го сложиха в кислородна палатка, а по-късно и в кувьоз. 3 дни не беше при мен. Цедях се на 3 часа, а понякога и на по-често, понеже не успявах да изкарам нищо с помпата, а на ръка само по някакви си мижави 6–8 мл, които и на трети ден си стояха толкова. Много бях притеснена – тогава нямах идея, че помпите не са моето нещо. И като майка, която няма опит в това, не усещах, че гърдите ми преливаха от кърма, но тя просто не можеше да излезе по този изкуствен начин. Още от трети ден почнах да дохранвам малкия.

В крайна сметка поради влизането му в интензивно отделение отново около 40-ия му ден малкия се отби и пищеше при всеки опит да му предложа гърда. С много мъки почнах да цедя на ръка, като успях да му давам кърма, макар и в малки количества, до година и два месеца. Дори болките в пръстите от постоянното „упражнение“ не бяха способни да ме откажат, защото знаех, че правя най-доброто за него, а това караше и мен да се чувствам добре. Но някак остана неудовлетворението от това „естествено“ и леко кърмене, което уж трябва да е заложено в нас и да става от само себе си.

И така идваме до история номер две.

На моето мечтано кърмене, което дойде, но отново не беше безпроблемно. Дъщеря ми засука по-малко от час след като я извадиха от мен. Всичко беше нереално прекрасно. Все едно го беше правила и преди. Изглеждаше като да върви добре. Бях подготвена, че първите дни, докато слезе кърмата, малката може да стои често на гърда и че това е нормално и да не я ограничавам. Първите дни бях загубила представа колко часа е. Тя беше залепена почти постоянно на гърдите ми, като плачеше при всяко отделяне.

Трети ден мина, както и четвърти, дойде и пети и ни изписаха. Нещата не се бяха подобрили и това ме притесни. Но пък наддаваше горе-долу в норма. Въоръжих се с търпение, викам си – ще стане, просто трябва да съм търпелива. Да, но не ставаше и около 10-ти ден вече усещах, че нещо не е наред. Малката изкарваше и по 24 часа на гърда, като отивах до тоалетна, тя пищеше и за съжаление наддаването почна да забавя темп, като дори имаше дни, в които спадаше.

Около 10-ия ден извиках прекрасната Йоанна. Тя ми даде съвети как да засиля малко количествата, как да редувам гърди. Обясних ѝ, че опцията за помпа при мен не стои, че нито една не е успяла да изкара нещо от мен и че даже ми създават повече проблеми. Дадох още няколко дни шанс и после реших, че е време да дохранвам. Чувствах се много зле, защото усещах, че това ще е краят на кърменето ни, а никак не ми се искаше. Исках да успея да имам едно дълго кърмено бебе.

Помня как се обадих на Йоанна и ѝ казах, че ще я храня със сонда. Тя ме подкрепи, въпреки че си мисля, че искаше да изчакам още малко. Вероятно се тревожеше, че това със сондата ще ми дойде прекалено и ще мина към бутилка и бебето ще се отбие. Признавам си, че с тръбичка към гърдата, нещата станаха още по-трудни и изтощителни.

Мъжът ми казваше, че не всичко е на всяка цена. Че мога да спра по което и да е време. И беше прав. Наистина тази мисъл, че не всичко е на всяка цена и ще мога да се откажа и дори и да го направя, малката ще получава пълноценно АМ, ми даваше още сили да продължа. Честно казано очаквах, че с това дохранване няма да му се види краят и че ще съм зависима от сондата до края.

Постепенно забелязах, че все по-малко и по-малко давах и малката пак качваше. Няма да забравя и първия ден, в който не дадох добавка. Реално за по-малко от 15 дни хранене със сонда аз бях дала на малката сили и бях успяла да увелича количествата. Оттогава насетне малката мина само на кърма и то от гърдата директно.

Няма да забравя как я теглих всеки ден, после почнах през ден, после всяка седмица и накрая как забравях дори да я претегля в края на месеца. Колко е хубаво да успееш да се справиш с трудностите в името на малкото човече и в името на това да усетиш тази магия на кърменето. Сега тя прави почти година и още не мога да повярвам, че още суче от мен.

Нямаше да се справя, ако нямах подкрепата и търпението на доверен човек и професионалист, нямаше да се справя и ако не бях решила, че ще дам всичко от себе си. И нямаше да се справя, ако не бях приела временното неудобство на хранене със сонда, за да облекча дните ни занапред. Радвам се, че успях да се доверя на Йоанна, която мина с мен през този етап. Която беше опора и за психиката ми, когато се чудих дали това ѝ стига, колко е нормално да качва и дали има шанс изобщо да се справя с това сложно за мен нещо.

Знаех, че жените с Тиреоидит на Хашимото и инсулинова резистентност могат да имат проблеми с кърменето. Имах всяка предпоставка да се оправдая пред себе си за решението си да не кърмя, но избрах да загърбя оправданията и да не давам шанс на някаква статистика да определя изборите ми в живота.

И така, една година се чувствам горда със себе си и щастлива от избора си. Макар и трудно в началото, всяко усилие си заслужава. Сега съм още по-силна, още по-можеща. Не защото бебето ми нямаше да оцелее без кърма, а защото тези малки души са най-големите ни учители. Карат ни да надскачаме себе си всеки следващ ден.

И всеки път, когато си кажа „Не мога повече“, нещо се спуква и осъзнавам, че съм едва в началото и мога още 100 пъти след това „Не мога“ и после още 100.

Има разнообразни причини, които понякога налагат бебето да бъде дохранвано за кратко или за по-продължително време, свързани с неефективно сукане или недостиг на кърма. И често първата мисъл, която минава през главата ни е „шише“. Предимството на шишето е, че се намира в почти всяка аптека или бебешки магазин. Повечето хора са виждали как се дава шише на бебе и очакването е, че това ще е лесен и удобен начин за дохранване. Разбира се, трябва да признаем, има случаи, в които шишето е незаменим помощник.

Но всъщност в повечето случаи шишето далеч не е най-подходящият начин за дохранване на кърмаче. То крие рискове, за които не се говори достатъчно. Единият е т.нар. „объркване на зърното“ – някои бебета свикват с шишето и после отказват гърдата или имат трудности със засукването. Биберонът на шишето е доста по-твърд от зърното, което прави усещането в устата на бебето много по-различно. Отворът му е доста по-голям от отворите на млечните каналчета и струята на шишето доста по-силна от струята, която излиза от гърдата.

Макар да има бебета, които без проблем минават от гърда на шише и от шише на гърда, за голяма част от мъниците това си е сериозно предизвикателство. Някои бебета, щом свикнат да пият от шише, „забравят“ как се суче от гърда – започват да засукват плитко (това води до разраняване на зърната и недобро изпразване на гърдите) или трудно изобщо засукват. Други пък, свикнали на по-силната струя от шишето, недоволстват от струята на гърдата.

Среща се и обратното – бебе, което е хранено от гърда, може да изпитва сериозни трудности, ако трябва да бъде дохранено с шише. То не знае какво да прави този биберон в устата си, дави се от твърдия накрайник или не може да смогне на силната струя.

Когато бебето суче от гърда, то има по-голям контрол над това колко да изяде, кога да спре, за да поеме дъх. При храненето с шише този контрол на бебето липсва. Млякото влиза в устата му директно и то трябва да преглътне, за да диша. За някои бебета регулирането на дишането при пиене от шише може да е много трудно. Виждали ли сте бебе, което пие от шише, чува се звучно „гъл-гъл-гъл“, а очите му са широко отворени, чак ококорени? Това е сигурен сигнал, че му е ужасно трудно да се справи с шишето!

Затова е важно да се знае, че има и алтернативни методи за дохранване. Тук ще ви разкажа за един такъв метод – система за дохранване на гърда.

Системата за дохранване на гърда най-общо казано представлява следното: една мека тънка тръбичка, която в единия си край е прикрепена към зърното на майката, а другият край е потопен в контейнер с добавка (кърма или адаптирано мляко). Когато бебето суче от гърдата, едновременно с това получава и добавка.

Системата за дохранване на гърда има няколко предимства пред другите методи за дохранване. Най-голямото, разбира се, е това, че бебето е на гърда. Т.е. притеснението, че давайки му нещо различно от гърда ще го накара после да не я иска, реално липсва. Не е нужно да свиква с други средства за дохранване, а после да се опитвате да го отучите от тях. За бебета, които сучат вяло и не успяват да изсучат достатъчно количество, или пък лесно се отказват при по-слаба струя, системата може да е полезна. Добавка, давана чрез система за дохранване на гърда, може да помогне на бебето да задържи интереса си към гърдата, да суче по-дълго време и да е активно на гърда.

Друго предимство на този начин за дохранване е, че бебето, сучейки по-дълго на гърда, я стимулира повече, което помага за увеличаването на кърмата.

Такава система може да бъде закупена от търговската мрежа или да се направи в домашни условия. Домашната система не е сложна за правене, а инвестицията е значително по-малка.

Нужна ви е меката тънка тръбичка, за която вече споменах – сонда за хранене на недоносено бебе. Използва се сонда №4, №5 или №6, като последната е най-широка и прави струята най-силна. Дължината може да варира, като обикновено 50 см. се смята за удачна дължина. Ако е по-къса, е нужно шишето с добавката да се държи по-близо до гърдата и в някои случаи това може да е неудобно. Ако пък е твърде дълга, това може да изисква допълнителни усилия за бебето, за да получи млякото.

Сонди най-често се намират в санитарни аптеки или онлайн. Една сонда може да се използва многократно. Продължителността зависи от това колко често се ползва и дали се измива веднага след употреба.

Друго, което ви трябва, за да направите система, е контейнер, в който да държите нужната добавка. Най-удобно е да се използва шише с биберон, като ще се наложи да пожертвате биберона специално за тази цел. И една спринцовка от 10 или 20 ml – за измиване на сондата.

И така, ето как се сглобява.

В единия си край сондата завършва с накрайник с капаче – това е краят, който влиза в шишето, а капачето стои отворено. Другият край трябва да мине през биберона. За да може това да се случи, ще трябва да разширите леко отвора.

Tака изглежда готовата система. Тръбичката стига до дъното на шишето, капачето е отворено, а другият край преминава през биберона и може да се прикрепи към гърдата. Ако отворът на шишето стане по-широк и сондата се мести лесно, може да я прикрепите към биберона с левкопласт.

Има два варианта за поставяне на системата.

Единият е да я закачите към гърдата си преди бебето да засуче. Слагате сондата така, че краят ѝ да се изравни с върха на зърното. За да не се размества, я прикрепяте към гърдата с левкопласт. Това е по-подходящият вариант, ако бебето ви бързо заспива на гърда, ако струята е слаба и бебето се сърди или пък ако кърмата е малко и бебето трудно я изсуква.

Другият вариант е да изчакате бебето първо да изсуче каквото успее от гърдите, а чак към края на кърменето да мушнете сондата. За целта леко притискате гърдата, за да видите добре ъгълчето на устата му и там мушкате тръбичката. Ако предпочитате, може отново да захванете сондата към гърдата с лейкопласт. Този вариант е подходящ, когато бебето суче добре, но е нужно да получи и малко добавка. Ако се окаже, че добавката е повече, отколкото му е нужна, и прекрати сукането, ще е стимулирало гърдите по-дълго време и ще ги остави добре изпразнени. Ако добавката е дадена в началото и бебето се нахрани преди да е изсукало всичко от гърдата, това ще намали стимулацията ѝ.

Контейнерът с мляко може да оставите отстрани до себе си или да го захванете в сутиена между гърдите си, ако използвате такъв. Като правило, контейнерът стои на нивото на главата на бебето или по-ниско. Но ако то е вяло и има нужда от допълнителна помощ, може да го повдигнете леко, за да му помогне гравитацията.

Ако бебето е засукало добре гърдата, ще видите как млякото тръгва по сондата и достига до устата му.

За да използвате сондата многократно, е добре да я миете веднага след употреба, за да не засъхва млякото. Това става с помощта на спринцовката. Пълните я с вода и я закачате към долния отвор на сондата – този с капачето. Изстисквате водата. После пълните спринцовката със сапунен разтвор, отново закачате и изстисквате. След товая пълните с вода няколко пъти за изплакване. Накрая може да продухате сондата с празна спринцовка, за да изкарате последните капчици вода или направо да я оставите да съхне на въздух. За ваше улеснение може да си приготвите чашка със сапунен разтвор, която да използвате през целия ден.

Ето клипче, което показва как се сглобява системата, а после как се поставя – преди началото на кърменето и след като бебето е засукало: ВИЖТЕ ТУК.

За това кога да прекратите използването на сонда, можете да се водите по бебето си. Ако досега сте използвали сондата през цялото време на кърмене, но вече бебето може да суче активно и без сондата да е постоянно прикрепена към гърдата, може да пробвате да я слагате чак в края на кърменето. Бебето ще изсуче първо кърмата, която е в гърдите ви, а чак след това ще започне да приема и добавката. Ако видите, че приключва със сукането преди да е изяло цялата добавка, вероятно вече има нужда от по-малко. То ще ви води към премахването ѝ. Важно е в периода на тази промяна да следите внимателно наддаването на бебето, за да се уверите, че наистина всичко върви добре.

За подкрепа при трудности с кърменето, заповядайте в безплатната Вайбър група “Животът кърмено бебе”.

Автор: Рина Господинова, IBCLC консултант по кърмене и акушерка

🎬 В главните роли: Кати и бебе Карина
🎭 Поддържащи роли: Георги (таткото) ❤️, д-р Атанас Цонев 👨‍⚕️ и акушерката Димитрина Динкова.

Имах щастието да работя с Кати и Георги за тяхната подготовка за раждането и кърменето на тяхната дъщеричка 🤰🤱 (те се включиха в обученията в Baby Spa White Lagoon – Varna и Медицински център Вита Нова), както и да ги подкрепя в първите дни след раждането.

Много се радвам, че Кати реши да сподели с нас своя разказ! Ето го и него:

❤️Тогава когато Близостта и Доверието между Георги и мен се надгради.❤️

🌟 Раждането започна към 3:30 сутринта на 26-ти януари (неделя) с изтичане на водите 💦. В този момент изпитах такова вълнение, че мигът най-сетне настъпва и до броени часове ще видим нашето чудо 👶. Бях подготвена, вярвах в себе си и имах увереността, че всичко ще мине по план – бях спокойна. 🚗 Подготвихме се и потеглихме към „Майчин дом“ Варна.

В 4:10 сутринта пътувахме, а в 5:10 вече ми бяха взели кръвните проби, поставили абокат, документите бяха подписани, а ние бяхме настанени в стаята за активно раждане. Нямахме специални изисквания да родя във вода, единственото беше таткото да присъства и да бъдем заедно.

До този момент разкритието беше само 2 см. Мислех си, че имаме време да си починем, докато дойдат съществените контракции, но те настъпиха доста скоро – след 15 минутна почивка. Започна следене на тоновете на бебето, както и засилване на контракциите… След два часа разкритието вече беше 4 см.💉 Вляха ми атропин, а разкритието започна значително по-бързо да нараства.

Настоявах да родя без епидурална упойка. 💪 Вярвах, че мога!

През цялото време, въпреки зачестилите контракции 🤰, си мислех, колко е хубаво ✨, колко е красив цялостният процес 🌸.

Бяхме подготвили много средства/техники, които да облекчават болката по време на контракциите. Включваха топка за масаж за кръста, възглавничка с топла вода (термофор), музика, любими снимки, гребенче ✋, което да стискам, за да се разсея от болката.

Единствените неща, които приложихме, бяха френска и италианска музика, която почти до последния момент на самото раждане звучеше 🎼, както и загряващият масаж на кръста.

Всичко друго беше могъщ фокус 🎯, позитивни мисли 😊 и много любов! ❤️

В нито един момент не настъпи колебание в мен дали ще се справя. Вярвах, че бях достатъчно информирана 📚 относно етапите на раждане и какво ме очаква във всеки един от тях. Очаквах и момента на транзиция (етапът, в който обикновено си готова да се откажеш), питах се кога ще настъпи… ама… не го усетих. Бях като обладана/хипнотизирана, вярваща, че силата е в мен и приемах всяка контракция с благодарност ❤️. Отново тук смятам, че това се дължи на подготовката преди раждането и информираността (курсове за родители, както и такива за кърмене 🤱)

Настъпи и вторият етап на раждане, а именно напъните. Продължиха дълго – час и половина. Сменяхме позициите – ту изправена, и по време на контракции кляках и напъвах, ту на магарето. Вече усещах умората в себе си, но продължавах да напъвам и се доближавахме малко по малко до чудото 🌟.

През тези моменти на напъни акушерката и Георги не спираха да ме окуражават. Чувствах се все едно съм на състезание и ме нахъсват (по едно време бях участник в мач по водна топка, а треньорът викаше по мен сякаш играех мача на живота си).

Медицинският екип забеляза, че последните контракции са по-слаби, затова ми вляха малка доза окситоцин. Бебето беше застанало на едно място за по-дълго време и съответно започваше да губи кислород. По преценка на доктора се наложи да се извърши епизиотомия, за да бъдат подобрени тоновете на бебето. Доближихме се още по-близо до дългоочаквания момент.

👶✨⏰🎉❤️ Карина се появи в 13:28ч. Пъпната връв беше отрязана от Георги, който беше изпълнен с доза адреналин за целия си живот. Цялата беше във верникс. Поеха я да я изтеглят (3,730 г), подсушат и да видят състоянието ѝ. Дадоха ми я за малко след което я поставиха на кислород за около 3 часа. Тогава и беше първото засукване – успешно 🎉. Изпитах удовлетворение, блаженство, от този първи допир.4

Бих описала моето раждане като най-красивият момент в живота ми 💖. Пожелавам на бъдещите майки да намерят своя начин да постигнат своето раждане с любов ❤️.

Ние тримата успяхме! 👨‍👩‍👧

Огромно благодаря на екипа 🙏, специално на доктор Атанас Цонев, който чрез спокойствието си и отдадеността си към своята професия 💙 допринесе за моето естествено раждане. Без тяхната подкрепа, това нямаше да бъде реалност.

P.S. Денят преди да родя бях на обучение по кърмене при Йоанна🤱, а на следващия, за късмет, родих…

П.С. Виж тук повече информация за моите обучения или ми пиши в Инстаграм или Вайбър (0885 210 764), ако имаш нужда от подкрепа.

Кристина винаги е мечтала да роди по естествен начин. От самото начало идеята за секцио ѝ се струваше като най-големия кошмар.

Няколко седмици по-рано…
Нашата малка принцеса трябваше да се роди на 27 ноември 2024 г., но Кристина беше решена да не започва раждане около тази дата. Тя имаше пълно доверие само на един лекар – д-р Цонев, който трябваше да замине на 29-ти. Като човек, който обича да има контрол и да планира всичко, Кристина правеше всичко възможно да избегне започването на раждане, преди той да се върне. Мисълта, че някой друг лекар може да изроди бебето ѝ, беше непоносима за нея.

Но съдбата си имаше свои планове – датата на термина дойде и отмина, без никакви признаци за раждане. Това, което първоначално беше облекчение, бързо се превърна в тревога, тъй като Кристина усещаше, че губи контрол над ситуацията.

Дните преди раждането…
През дните преди раждането Кристина започна да усеща контракции, които ставаха все по-силни. В рамките на два дни направихме няколко пътувания до болницата, но всеки път ни връщаха у дома, защото разкритието ѝ не беше достатъчно, за да я приемат. Изтощението започна да си казва думата – тя не беше спала нормално от дни, а когато се върнахме в болницата, тялото ѝ вече беше напълно изтощено.

На деня, когато най-накрая я приеха с 3 см разкритие, вече веднъж ни бяха върнали по-рано. Когато се върнахме в 3 сутринта, контракциите на Кристина се засилваха с всеки час. Правех всичко възможно да я облекча, но не можех да ѝ помогна много. До 7 сутринта болката беше станала непоносима и тя плачеше от болка. Беше съкрушително да я гледам така и да знам, че не мога да премахна болката ѝ.

Повикаха анестезиолога за епидурална упойка и трябваше да изляза от стаята за кратко. Когато се върнах, тя изглеждаше по-спокойна – болката беше утихнала и най-накрая успя да си почине, макар и за малко.

Промяната…
Когато действието на епидуралната упойка започна да отслабва, болката се върна с пълна сила. Стана толкова интензивна, че Кристина, която до този момент беше твърдо решена да избегне секцио, започна да моли за него. След консултация с втори лекар, взеха решение за спешно секцио.

Най-лошото беше, че не можех да бъда с нея.

Сърцето ми се сви, когато я отведоха в операционната зала. Останах да обикалям напред-назад, молейки се за Кристина и за нашето бебе. Тези 30 минути ми се сториха като вечност.

Нашият малък ангел беше роден и както Кристина, така и бебето бяха добре. Макар че не можех да ги видя веднага, бях изпълнен с огромна благодарност.

Срещата с нашата малка принцеса…
Казаха ми да се прибера у дома и да се върна по-късно. Някак си успях да поспя за час и половина, преди алармата ми да звънне. Когато се върнах в болницата, влязох в стаята и видях нашето момиченце за първи път – завито и спящо спокойно. Това беше най-щастливият момент в живота ми.

Първите четири дни…
Останахме в болницата четири дни. Въпреки топлината в стаята (а аз по принцип мразя да ми е горещо), тези дни бяха най-ценните в живота ми.

Не бих заменил този опит за нищо на света.

1. Използвай чисти съдове 🧼

Винаги използвай чисти съдове, за да гарантираш безопасността на кърмата. Ако цедиш за здраво, доносено бебе не е необходимо те да бъдат стерилизирани (освен ако лекарят ти не препоръча друго), но трябва да са добре измити и напълно изсушени. Това ще помогне да се намали рискът от бактериално замърсяване и ще запази качествата на кърмата.

2. Означавай всеки контейнер 🏷️

Маркирай всеки контейнер или торбичка с датата и часа на изцеждане. Това ще ти помогне да следиш годността на кърмата. Ако често даваш изцедена кърма, можеш да се опиташ времето на изцеждане да съвпадне с приблизителното време на хранене на бебето, за да бъде съставът на кърмата оптимален. Някои вещества, които се съдържат в кърмата произведена сутрин, не се съдържат в нея вечер и нощем и обратно. Например, ‘вечерната’ кърма съдържа мелатонин, който помага на бебето да заспи.

3. Съхранявай на малки порции 🍼

Съхранявай кърмата на малки порции, за да избегнеш разхищение. Това е особено полезно, когато не си сигурна колко кърма ще изпие бебето на едно хранене. По този начин ще можеш да размразяваш или затопляш точно толкова, колкото е необходимо, без да се налага да изхвърляш останалото количеество. Веднъж размразена, кърмата не може да се замрази отново: виж т. 6 по-долу.

4. Съхранявай при подходяща температура ❄️

Важно е да съхраняваш кърмата при правилната температура:

• Стайна температура (до 25°C): Оптимално до 4 часа, приемливо до 6-8 часа при много чисти условия.
• Хладилник (4°C): Охлади кърмата веднага след изцеждане. Оптимално съхранение е до 4 дни, но е приемливо до 5-8 дни при много чисти условия.
• Фризер (-18°C) или по-ниска температура: Охлади кърмата за 30 минути в хладилника, преди да я преместиш във фризера. Оптималният период на съхранение е 6 месеца, като е приемливо до 12 месеца.

5. Размразявай правилно 🌡️

Когато размразяваш кърмата, най-добре е да го правиш в хладилника за около 12 часа. Можеш също така да я размразиш бавно на водна баня или под хладка течаща вода. Никога не използвай микровълнова фурна, тъй като тя може да унищожи хранителните вещества в кърмата и да предизвика неравномерно нагряване, което може да бъде опасно за бебето.

6. Използвай кърмата до 24 часа след размразяване ⏰

След като размразиш кърмата, трябва да я използваш в рамките на 24 часа. Не съхранявай размразената кърма повторно, за да избегнеш риска от развитие на бактерии. Според CDC, замразената кърма, която е започнала да се размразява, но все още съдържа ледени кристали, може да бъде замразена отново.

7. Съхранявай на правилното място 📦

Кърмата трябва да се съхранява в най-дълбоката част на фризера, където температурата е най-ниска. Не я поставяй в зоната на вратата на фризера, защото там температурата може да варира, което може да повлияе на качеството на кърмата.

8. Поддържай добра лична хигиена 🧼

Винаги измивай ръцете си преди всяко изцеждане или манипулиране на кърмата. Избягвай контакт на кърмата с мръсни повърхности, за да намалиш риска от замърсяване.

9. Винаги оставяй малко пространство в контейнера / торбичката 🥛

Когато съхраняваш кърма в бутилки или торбички, не ги напълвай до горе, дори и да си решила да съхраняваш големи порции. Винаги оставяй малко пространство, защото обемът на кърмата се увеличава при замразяване.

Важността на правилното съхранение 🤱

Спазването на тези правила ще ти осигури спокойствие, че бебето ти получава безопасна и пълноценна храна. За още съвети и информация, заповядай във Вайбър обществото ми “Животът с кърмено бебе“.

Имаш въпроси? 🤔

Ако имаш още въпроси или нужда от индивидуална подкрепа, виж опциите за консултация с мен тук.

Източници

Centers for Disease Control and Prevention (CDC) – Proper Storage and Preparation of Breast Milk

La Leche League International (LLLI) – Storing Your Milk

Academy of Breastfeeding Medicine Protocols – Clinical Protocol #8: Human Milk Storage Information for Home Use for Full-Term Infants

e-lactancia.org – Breast milk storage and medications compatibility

NHS (National Health Service, UK) – How to store breast milk

Моето раждане и уроците, на които ме научи

“Вече съм в 39та седмица, сигурно ще пренося, а и така май е по-добре, за да може бебето да се развие максимално.” Това бяха мислите ми през последните дни, които се затвърждаваха още повече и след прегледите, при които нямаше признаци за скорошно раждане. Радвах се, защото исках максимално да се насладя на лятото. В събота имам рожден ден, ставам на 30. През деня плаж, а вечерта вечеря на брега на морето, бяха плановете ми. Какъв беше шансът да родя на рождения си ден? Никакъв.

⏰ В 4:20 се събудих от звучно “пук”. След малко звукът се повтори и… водите ми започнаха да текат. Скочих от леглото, като същевременно събудих и съпруга си. Първоначално не се паникьосах, бях чела тоооолкова много за това какво да очаквам, че нищо не можеше да ме бутне. Очаквах контракциите да нарастват постепенно в следващите часове, мислейки си, че раждането ще се състои късния следобед в най-добрия случай.

📚 Урок номер едно: “Човек никога не знае.”

📱 Започнах да засичам контракциите, седнах да прочета още веднъж откъс от “Раждане с любов” на Олга Дукат, за да съм сигурна как да интерпретирам честотата им. Странно, започнаха да се проявяват светкавично често, като приложението, с което ги засичах, постоянно ме известяваше да тръгвам към болницата. Чувствах се добре и исках да избегна максимално много престоя в паметника на социализма, в който избрах да раждам.

🚑 Чух се с докторката и се разбрахме да отида в болницата към 8 часа. Контракциите ставаха все по-болезнени и чести. С тях започнаха да се прокрадват и първите мисли на притеснение, а може би дори и страх от непознатото. Ето вече сме в болницата, аз съм регистрирана и качена в предродилна зала, по-скоро малка стая с две легла. За съжаление не допуснаха съпруга ми, който може би точно в този момент щеше да ми е най-много от полза.

💪 Но нали съм чела, нали гледах толкова много клипове и посетих достатъчно лекции. “Ще се справя и сама, едва ли е толкова трудно.” – мисля си, докато се боря с все по-силната болка, жегата и безпомощното състояние, в което бавно изпадах. Човек никога не знае и никога не е достатъчно подготвен, за това което го очаква.

📚 Урок номер две: “Няма невъзможни неща.”

📋 При първото ни посещение на лекция водена от Йоанна, получихме списък с нещата, които бихме искали да се осъществят при раждането. Още тогава започна да ни става ясно, че пътят, по който поемаме ще бъде осеян с много отрицания и откази. Искахме всичко, от първи контакт, през отложено клампиране, до златния час. За съжаление в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” все още изостават значително с голяма част от съвременните практики при раждане, а по-късно както ми стана ясно и болничен престой и грижа за родилките и бебетата. Борбата щеше да е тежка, но не и невъзможна!

❤️ Благодаря на съпруга ми, който беше неотлъчно до мен и се погрижи да се преборим с всички предразсъдъци, правила и остарели норми, за да получи синът ни най-доброто още с първата си глътка въздух. След множество разговори, упоритост и работа в екип от страна и на двама ни, успяхме да получим всичко, което отбелязахме в списъка. И ето, наистина няма невъзможни неща, стига човек да знае какво иска и да се бори до край да го получи… дори и в България, дори и в АГ Варна.

📚 Урок номер три: “Раждането на нов живот е истинска магия.”

Последните месеци от бременността си прекарах в разпити на близки и познати, за това колко точно болят контракциите и как преминава естественото раждане. Толкова бях уплашена от неизвестното, че карах всички да определят болката по скалата от 1 до 10, за да знам какво да очаквам. Към края обаче си казах, че всичко това е без значение, тъй като моментът все някога ще дойде и не така или иначе не мога да избягам от него.

🌸 Смених нагласата си и започнах да мисля по-позитивно. Опитвах се да се настроя да приема болката и всичко останало, което ми предстоеше и просто да изживея момента такъв какъвто е. Когато моментът настъпи, всичко се разви светкавично бързо и само след 8 часа от изтичането на водите ми аз държах в ръцете си най-прелестното създание, което някога съм виждала – моят син.

👶 Естественото раждане е нещо, през което всяка жена трябва да премине, ако това разбира се е възможно. То променя завинаги представите на една жена за нейните способности и ролята ѝ в живота. Раждането е истинска магия, която завладява и провокира всички сетива и емоции. Определено никога няма да забравя топлината, която обгърна цялото ми тяло, след като положиха бебето върху гърдите ми. От този миг за мен животът придоби нов смисъл, а именно да бъда майка.

🌟 Апел към всички жени, на които предстои този прекрасен момент – посрещнете го със смелост, позитивна нагласа и търпение, а когато настъпи му се отдайте с цялото си сърце и душа.

⚠️ недобро наддаване на бебето

⚠️ намаляване на кърмата

⚠️ трудности при прехода към кърмене без тях

⚠️ неправилно засукване, което може да доведе до болка и възпаление на зърната.

Интересен факт е, че при пряк контакт между устичката на бебето и гърдата (т.е. кърмене без протектори) гърдите получават повече «информация» на клетъчно ниво за патогените от устната кухина на бебето и започват локално да произвеждат антитела 🛡️: нещо, което е затруднено при употреба на протектори.

Важно е използването им да бъде консултирано със специалист 🧑‍⚕️, с когото да направите първо всичко възможно бебето да засуче без тях. Той/тя ще може да помогне за правилното им използване и за възможен преход към кърмене директно от гърдата 🤱. Трябва редовно да се следи наддаването на бебето 📈. Има изследвания, според които най-добри резултати има употребата на силиконови протектори тогава, когато тя е в комбинация с постоянна професионална подкрепа и обучение 📚.

ВАЖНО: много бебета могат да засучат ефективно дори при плоски или вдлъбнати зърна, тъй като те сучат не от самото зърно, а от гърдата 🥛. Въпреки това, някои бебета се нуждаят от сензорната стимулация на изпъкнало зърно, за да се задействат рефлексите им.

Какво трябва да знаеш за силиконовите протектори:

• Има различни размери 📏, подходящи за различно големи зърна. Ако не си с подходящ размер, млякото няма да тече добре.
• Важно е и колко широко бебчето успява да отвори устичка 👶, т.е. твърде широк протектор може да не е подходящ за някои случаи, дори майката да е със зърна с широка основа.
• Протекторите с по-късо зърно не стимулират рефлекса на повръщане, който при някои бебета може да е проблем 🤢.
• Някои майки получават блистери по зърната по време на употреба на протектори 😣.
• Когато използваш протектори, е възможно да има нужда да цедиш след кърмене в първите седмици, за да се установи добре лактацията 🍼, но това не е общовалидно и е важно да се оцени конкретно вашата ситуация.
• За да поставиш по-лесно протектора, пробвай да го полееш с гореща вода 🌡️ или да го намажеш с малко ланолин.
• И с протектори е важно бебето да засуква дълбоко 🤱.

Как се отучва бебето от протекторите?

Повечето майки, които използват протектори, в крайна сметка започват да кърмят без тях. Най-често силиконовите зърна се ползват около 2 седмици, но има случаи и на месеци употреба. Ето някои подходи, които могат да помогнат бебето да се научи да суче директно от гърдата:

• Започни кърменето с протектора и когато усетиш, че млякото потича 🥛, бързо го махни и върни бебето на гърдата.
• Компресия на гърдата: прилагай лека компресия на гърдата по време на кърмене, за да помогнеш на млякото да тече по-лесно 🤲.
• Позициониране: увери се, че бебето е правилно позиционирано и засуква добре 👶.
• Предлагай гърдата често, дори когато бебето не е много гладно, за да се упражнява и свикне да суче без протектор.
• Опитвай различни позиции 🛏️, най-вече такива, с които бебето не е свикнало и няма непременно да очаква да получи гърда с протектор.
• Кърмене в полусънено състояние 💤: опитай да кърмиш без протектор, когато бебето е в полусънено състояние.
• Пробвай да предлагаш гърдата без протектор всеки ден или през ден 📅.
• Потърси помощ от специалист 🧑‍⚕️: ако срещаш трудности, консултирай се с консултант по кърмене или друг специалист за индивидуални насоки.
• Спокойствие и търпение: преходът може да отнеме време, затова бъди търпелива, спокойна и упорита.

Свържи се с мен, ако срещаш затруднения с кърменето и имаш нужда от подкрепа!

Казвам се Теодора, майка на две момичета близначки К. и Е. , родени в 36 + 3г.с. Когато разбрах, че съм бременна, първото което си помислих беше – ще успея ли да ги износя, за да не бъдат в кувьоз и ще мога ли да ги кърмя успешно. Това бяха моите притеснения. С Йоанна се познавахме бегло, знаех с какво се занимава и през периода на бремеността посещавах нейните срещи на теми свързани с бремеността, раждането, избор на болнично заведение, кърмене. Четох информацията, която споделя в социалните мрежи и това спомогна да се чувствам спокойна и уверена за настъпването на  “големия ден”.

Но понякога нещата не се случват както ни се иска. Наложи да постъпя в болницата за спешно секцио. Така на бял свят се появиха К., 1870 гр. и Е., 1780гр. След раждането ми ги показаха и ги взеха в неонатологично отделение, където ги поставиха в кувьоз. Това беше информацията, която знаех.

Сърцето ми беше свито, защото едно от притесненията ми стана реалност. Молех се да бъдат здрави и да успея да кърмя. Хубавите новини бяха, че всичко е наред с тях, изследванията им бяха добри, дишаха самостоятелно. Налагаше се да ги задържат в отделението заради ниското тегло и да ги хранят с шише – което не беше добър старт при желанието ми да ги кърмя.

Тук беше сублимният момент, в който хидяли емоции ме врълетяха. Имах огромно желание бебетата ми да са до мен и да им дам най – доброто, а не знаех кога и как това ще се случи. Осъзнах, че знанията, които имах, не са достатъчни и имах нужда от човек, който да ме насърчи как да се справя и да повярвам, че ще кърмя.

Разбира се, имах подкрепата на семейството ми. Но когато си сам, изолиран в болничната обстановка, имаш хиляди въпроси и притеснения, на които те не могат да ти дадат компетентен отговор. Потърсих Йоанна. Чухме се на втория ден след раждането и оттогава до края на престоя ми в болницата имах подкрепата, куража и наставленията й.

Настъпиха трудности още от самото начало, т.к с К. и Е. бяхме разделени. Знаех, че кърма след операция със секцио по – трудно “слиза” и трябва веднага да започна стимулация. Придържах се към съветите на моята дула (въпреки, че тя не се държеше като такава, а като приятел, който ме наставлява и ми дава кураж) през какъв интервал от време и по колко минути да се изцеждам с помпата от самото начало след като се върнах в болничната стая. За жалост коластрата – първата кърма, която е само няколко милилитра, а е толкова хранителна и важна за новороденото – трябваше да отиде в мивката, тъй като никой от болницата не беше загрижен децата ми да получат дори и малкото количество кърма, което имах в началото. Разочарована съм, че не успях да усетя насърчаване или съвети от страна на персонала колко е важно да направя всичко възможно тази кърма да се появи, да я съхраня и да съм спокойна, че бебетата ми ще бъдат кърмени. По-скоро обратното: да свикна с мисълта, че с близнаци няма как да се получи – това са две бебета, малки, трудно ще засучат и за да съм спокойна и да наддадат тегло адаптираното мляко е по-добрият начин.

Техните думи на моменти ме караха да гледам към бутилката с адаптирано мляко като спасение, но разговорите с Йоанна и моята упоритост надделяха. Благодарна съм на екипа от неонатологията, който ми позволи да им нося изцедена кърма в определените за храна часове. Това беше още една опора за мен. Колкото и трудно и неприятно и да е да цедиш и съхраняваш кърма през два-три часа, денонощно, щом ще бъде дадена на децата ми – има смисъл да не се отказвам.

Настъпи дългоочакваният миг, в който ми доведоха К.: на петия ден след раждането. Гърдите ми вече бяха подготвени от стимулацията през времето, в което бях сама. Йоанна беше на online връзка и ето първото засукване от гърда стана реалност. К. беше лакомо дете и сучеше добре, но това не ме успокояваше. Напротив. Бях още по напрегната дали правя всичко както трябва, дали ѝ стига количеството кърма, начина по който я държа… Знаех и бях чела за всички пози при кърмене, но когато хванеш 1900 грамовото си дете в ръце забравяш всичко. В определен момент зърната ми започнаха да се разраняват и да ме болят много. Колко пъти звънях на Йоанна, че се отказвам и ще дам малко мляко от “готовото”… Не отказвах да ми носят от него от страх, че няма да стигне кърмата ми… Но тя само ме изслушваше спокойно и отговаряше търпеливо на моите безкрайни въпроси и така не само, че не се наложи да давам изкуствено мляко, а и някак с всеки ден кърменето ставаше все по успешно и прекрасно 🙂

Беше толкова интересно да слушам Йоанна с нейните обяснения за начина на засукване, поставянето на гърда и разчитането на бебешките знаци. “Плача, защото съм бебе”, “Гладна съм”, “Имам нужда от мама”, което ме караше за момент да забравя, че вече 7ми ден съм в болницата…

На десетия ден ми доведоха и Е., която тежеше само 1800 грама. Тя, като друго бебе, си имаше и своите различни нужди. Така моите вълнения и притеснения се появиха отново. За разлика от К., на Е. ѝ трябваше повече време за кърмене. Била е и по час и половина на гърда, тъй като се изморяваше бързо, сучеше, заспиваше и пак се събуждаше. По препоръка на Йоанна използвах и техниката “компресия”, за да спестя време и по-бързо да отделя кърма, но Е. беше много слаба все още и нямах голям напредък. Изискваше се повече време, което аз нямах, тъй като имах още едно бебе, което трябва да се храни. Реших да изцеждам кърма за Е., която да приема от шише поне докато закрепне малко, а К. продължих да храня от гърда, като редувах, за да се стимулират и двете.

Всичко това ме караше да се чувствам доста изморена психически и физически, но знаех че денят на изписването наближава. Децата ми наддаваха добре всеки ден и бях щастлива, че от мига, в който получих разрешение да нося кърма в отделението, до деня на изписването бяха изцяло кърмени.

Благодарна съм, че не послушах съветите на част от персонала в болницата за ползите от адаптирано мляко и как кърменето на близнаци е почти невъзможно в повечето случаи. Казваха, че все пак това е двойна доза мляко, хранят се две бебета и то недоносени… Но ето вече 9 месеца кърмя своите деца. Благодарна съм за покрепата, с която ме насърчаваха да кърмя­­ – моят съпруг, семейството ми и не на последно място ТИ  – Йоанна. За всички моменти когато ми беше най-трудно, а ти отделяше от личното си време за разговори и съвети от всякакво естество (от кърменето до цвета на изпражненията) и продължаваш да го правиш вече лично – БЛАГОДАРЯ!

Няма никакво значение дали една бременост е с едно дете или многоплодна – случващото се е Вълшебство!

Когато нещата не се получават по учебник и не всичко е розово, не е срамно да потърсим компетентна помощ и подкрепа от консултант по кърмене – това не ни прави по-малко майки.

Всичко в името на децата си заслужава и ние като майки имаме силата да го постигнем!

С благодарности и обич: Теодора

За Цезарово сечение можеш да се подготвяш както физически, така и емоционално. Има и някои важни неща, които да сложиш в багажа си, ако ти предстои такова раждане.

Емоционална подготовка и информация

Информиране. Знаеш ли какво представлява операцията? Как се извършва? Колко продължава? Кои хора ще присъстват? Как ще се чувстваш? Ако си подготвена, ще си много по-спокойна. Потърси достоверни източници и не забравяй да зададеш на лекаря си всички въпроси. Аз, освен че съм сертифициран обучител за раждане, имам и две оперативни раждания и съм на линия да те подкрепя и преди, и след операцията.

План за раждане. Планът за раждане може да е документ, а може и да е подреждане на приоритети и алтернативи в ума ти. Ето някои примерни неща, които е добре да обмислиш преди секцио. Обсъди с лекаря си предпочитанията си за анестезия. Политиките за раздвижване на майката в различните болници са различни, можеш да попиташ и за това. Иска ли ти се таткото да е близо до теб този момент? Добре е да знаеш ще можеш ли да имаш контакт кожа до кожа с бебето, има ли възможност за отложено клампиране, кога ще е първото ви кърмене. Обмисли съгласна ли си бебето да бъде хранено с адаптирано мляко, ще ви разделят ли през нощта, таткото кога ще види бебето.

План за възстановяване. Възстановяването след цезарово сечение обикновено отнема повече време от възстановяването след вагинално раждане. И въобще, как решихме да очакваме от майките, току що преживели сериозна коремна операция, да поемат изцяло грижите за друг човек? Организирай помощ и подкрепа у дома през първите дни. Ще имаш нужда от подкрепа за домакинските задължения, грижите за бебето и по-големите деца, ако имаш, както и справянето с болката и дискомфорта.

Емоционални нужди. Говори с таткото, близки хора или дулата си за страховете си. Най-добре в всеки от тях поотделно… Нормално е да те е страх от раждането! Но не е добре да се затвориш в себе си и да дадеш воля на страховете. Потърси опита и на други жени, родили с Цезарово сечение. Не си сама!

Отпускане. Упражнявай техники за релаксация, като например дълбоко дишане. Техниките за дишане от тази статия също могат да са ти от полза, те не са подходящи само за нормално раждане. Аз ги ползвам и когато се ударя например 🙂 Те ще ти помогнат да се справиш с безпокойството преди и по време на операцията, както и (поне донякъде) с болката по време на възстановителния период.

Какво да сложиш в багажа за болницата, ако ти предстои секцио

Удобно облекло. Свободни, удобни дрехи: нощници за бременни, други дрехи подходящи за кърмене; горници с цип или копчета; бельо с висока талия, което няма да раздразни мястото на разреза.

Консумативи за грижа за раната. Попитай лекаря си с какво ще ти препоръча да третираш раната след раждането: ще бъде ли нужно нещо за почистване, за мазане, някакъв спрей, ще използваш ли крем против белези или специални превръзки.

Лекарства за облекчаване на болката. Има много обезболяващи, които са съвместими с кърменето. Вероятно е да имаш нужда да ги приемаш след раждането. Попитай лекаря си с какво обезболяват обикновено след секцио.

Разхлабително и… дъвки. Възможно е да имаш запек след секциото и лекарят ти да назначи разхлабително. Ако искаш да го избегнеш, попитай дали не е удачно да приемеш хранителна добавка с фибри или друг разхлабващ продукт. Съвет: дъвченето на дъвка стимулира перисталтиката и може да ти помогне да избегнеш разхлабителното.

Удобни бутилки. Добре е да имаш поне една бутилка за вода с дозатор, тип спортни, от които лесно се пие, когато си легнала.

Компресивни чорапи. Някои лекари препоръчват носене на компресивни чорапи или чорапогащник след секцио за намаляване на риска от тромбоза. Попитай своя лекар дали за теб ще бъдат необходими.

Хранителни добавки. Някои лекари изписват желязно, витамин Д, омега-3 и други добавки след секцио. Попитай твоя лекар какво ще е подходящо за теб.

Сух шампоан. Може да ти е приятно да го използваш, докато лекарят ти даде зелена светлина да се изкъпеш.

Възглавница за кърмене. На много майки след секцио им е особено удобно да ползват такава възглавница, за да не се допират крачетата на бебето до белега. Освен кърмене с възглавницата, можеш да опиташ да кърмиш легнала или в биологична поза.

Физическата подготовка

Физическата подготовка играе съществена роля в подготовката за цезарово сечение и подпомага възстановяването след това. Усилените упражнения трябва да бъдат ограничени непосредствено преди и след операцията. Но аз ти предлагам няколко упражнения и дейности, които могат да помогнат за укрепване на тялото ти и да способстват за по-бързо възстановяване. Ето ги:

Упражнения за тазовото дъно. Макар че няма да раждаш по вагинален път, добре е да укрепиш тазовото си дъно. Това ще помогне за избягване на инконтиненция, която се случва и след секцио. Ще подобриш кръвоснабдяването, включително на коремната област. Ще укрепиш мускули, които поддържат и корема. Ще имаш и по-добра перисталтика. Разгледай тези упражнения и можеш да ги започнеш още днес.

Укрепване на коремните и гръбните мускули. Въпреки че трябва да се избягват силови коремни упражнения непосредствено преди и след цезарово сечение, нежните упражнения за укрепване на тази част от тялото могат да ти помогнат да поддържаш корема и гърба по време на бременност и следродилно възстановяване. Подходящи са упражнения като повдигания на таза от легнало положение и модифициран планк на ръце и колене. Има разбира се и много други.

Кардио със слабо натоварване. Леки кардио упражнения като ходене, плуване или стационарно колоездене подобряват кръвообращението, поддържат сърдечно-съдовото здраве и добрия тонус през бременността. Те обикновено са безопасни за повечето бременни жени и могат да бъдат продължени внимателно и след цезарово сечение, разбира се при зелена светлина от лекаря ти.

Дихателни упражнения. Упражненията за дълбоко дишане могат да помогнат за отпускане на тялото, намаляване на стреса и оптимално снабдяване с кислород преди и след цезарово сечение. Съсредоточи се върху бавни, дълбоки вдишвания през носа и пълно издишване през устата. Добре е да отделяш ежедневно няколко минутки за упражнение.

Корекция на стойката: Обърни внимание на стойката си, за да облекчиш напрежението в гърба и корема. При добра стойка в изправено положение раменете са отпуснати, но не свити напред, тазът е наклонен леко назад (важно е да не «подвиваш опашка»), а гръбнакът е в неутрална позиция: нито си прегърбена, нито си изпъчена. Добрата стойка помага да се възстановиш по-бързо след секциото.

Нежно разтягане (стречинг): Включването на нежни упражнения за разтягане в ежедневната ти рутина може да подобри гъвкавостта, да намали мускулното напрежение и да облекчи дискомфорта през бременността и след раждането. Разтягай ежедневно зоните, склонни към стягане: бедрата, долната част на гърба и раменете. Важно е да слушаш тялото си и да избягваш пренатоварване или дейности, които ти причиняват дискомфорт, особено след секцио. Винаги се консултирай със своя лекар, преди да започнеш нов режим на упражнения или ако имаш някакви притеснения относно физическата подготовка за раждане и възстановяване.

Подготовка за кърмене и първи грижи

Не бих могла да пропусна тази част, все пак за мен всичко започна с кърменето… Моята лична подготовка за първото ми секцио беше изцяло подготовка за кърмене, която впоследствие ме заведе и до работата ми като консултант 🙂 Така че, ето какво можеш да направиш още сега:

Включи се в групи за подкрепа. Моята група “Животът с кърмено бебе” има редовни месечни срещи във Варна, а имаме и Вайбър общество. Ще се радвам да се видим там.

Събития. Посещавай лекции и срещи по теми, свързани с кърменето, на които НЕ СЕ рекламират шишета, адаптирани млека, помпи, залъгалки. Така ще си сигурна, че получаваш неизкривена информация. Почти всеки месец организирам такива срещи във Варна в Социалната чайна, можеш да следиш ФБ страничката ми за следващата дата.

Книги. Добре е и да прочетеш книга от достоверен източник със съвременна информация. За съжаление в България все още са разпространени остарели съвети и практики и е важно да си наясно с решенията си… На английски можеш да потърсиш Womanly Art of Breastfeeding или книгата на доктор Jack Newman. На български подходящи са Книга за кърменето на Хана Лотроп, Всичко за кърменето на Христина Янева.

Обучение. Аз редовно водя онлайн и присъствени обучения по кърмене, пиши ми, ако искаш да се подготвиш заедно с мен. Модулът “Подготви се за кърменето” от курса ми може да бъде взет самостоятелно. Можеш да видиш подробности тук. Някои родители го надграждат с допълнителен модул “Първи грижи”, който от тази година предлагам.

Вместо заключение

Ще се справиш! Предстои ти най-вълнуващата среща в живота си и аз вярвам, че можеш да отидеш на нея подготвена, уверена и смела.