Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.

Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.

По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.

За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.

Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:

#1 Намалява рискът от медицински намеси

Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.

#2 По-кратко раждане

Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.

#3 По-безболезнено раждане

За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.

#4 По-голям приток на кислород към бебето

Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.

#5 По-удовлетворяващо раждане

Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.

#6 Възползвате се максимално от гравитацията

Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂

#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса

По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.

Очаквам ви на следващия курс за подготовка за активно раждане, за да придобиете увереност и практически умения, с които да сбъднете СВОЕТО раждане.

Документът на СЗО съдържа три категории препоръки: насочени към бременните жени, към медицинските работници или към здравните организации и заведения. Ще се спрa на първата група (преводът е мой, със съкращения).

Препоръка 1. Здравното обучение на жените е важна част от пренаталната грижа. Препоръчват се следните образователни мерки и програми за подкрепа с цел намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение (ЦС).

1.1. Обучителни семинари за раждането

Те следва да съдържат и сесии за страха от раждането и болката, за фармакологичните методи за обезболяване и техните ефекти, за не-медикаментозните методи за обезболяване, за предимствата и недостатъците на ЦС и естественото раждане, за индикации и контраиндикации за ЦС).

1.2. Обучителна програма за техники на релаксация

Препоръката е тя да е водена от медицинска сестра или акушерка. Тази програма следва да включва групови дискусии на тревогите и притесненията по време на бременността, целта на релаксацията, техники за дълбоко дишане и др.

1.3. Психо-социална програма за превенция

Тази мярка е насочена към двойките. Тук следва да бъдат включени теми като контролиране на емоциите, управление на конфликти, решение на проблеми, комуникация и стратегии за взаимна подкрепа.

1.4. Психологическо обучение

За тези жени, които се страхуват от болката (каквито сме общо взето всички, нали?), СЗО препоръчва целенасочена работа.

Все се повече жени идват на нашите срещи за подкрепа във Варна, или се възползват възможностите за обучение и лична подкрепа. А може би не е далеч денят, когато и във Варна дулите ще бъдат посрещани в родилните отделения с усмивка и благодарност, като част от екип, допринасящ за позитивно преживяване на раждането.

Накрая малко за Цезаровите сечения по света. СЗО припомня, че ЦС е хирургическа процедура, която може да е животоспасяваща, ако се извърши по медицински причини. През последните десетилетия броят на ЦС по света постоянно нараства, без обаче това да носи ползи за майките и бебетата. Напротив, има данни, че когато ЦС надвишат определен процент, това носи дългосрочни рискове, които могат да продължат да съществуват много години след раждането и да се отразят на здравето на жената и детето, както и на бъдещите бременности. Напомням, че в България проценът на ЦС е почти 50 по официална статистика, доста далеч от препоръчителните според СЗО около 15%.

В пубикацията си СЗО уточнява, че е трудно да се посочат точните фактори, които допринасят за постоянно растящия брой на ЦС по света. От една страна все повече бременни жени са с наднормено тегло; все по-чести са и многоплодните и късните бременности – фактори, които увеличават риска от ЦС, но дори и те не могат да обяснят големия ръст в броя на оперативните раждания. Вероятно е да имат връзка други фактори, като желанието на жените, семейната и социална среда, финансовата страна, организационни интереси, фактори свързани с лекаря.

Има спешна нужда да се вземат доказано ефективни мерки за противодействие на тенденцията, смята СЗО. Такива са включените в цитирания документ препоръки, някои от които прочетохте по-горе.

Ако тази статия Ви е била интересна, вероятно ще искате да прочетете и препоръките на СЗО за грижа по време на раждането.

С какво ще бъдеш облечена по време на раждането? Нощницата е стандарт, но не би трябвало да е задължителна. Можеш да си приготвиш нейна алтернатива, ако ще се чувстваш по-добре.

Взе ли вода? Други напитки? Раждащите жени имат нужда да пият вода и други леки напитки (справка – СЗО). Подходящи са: чай (малинови листа, босилек, магданоз, коприва са любими варианти за бременни и раждащи жени, но ти вероятно имаш свой фаворит). Също: лимонов сок с вода и / или мед, кокосова вода, друга електролитна напитка. Когато се потим, губим вода, но всъщност по-важното е, че губим минерали и соли и е важно да ги възстановяваме.

А храна? Е, то да не отиваме на вечеря, все пак… Ами, какво да ти кажа, Световната здравна организация препоръчва ако раждането е нискорисково (това знае лекарят ти), жената да приема храна и течности по време на раждането. Ако това не ти е достатъчно, можеш да прочетеш и тази статия, написана от анестезиолог.

И след този увод, идеите: някои жени взимат със себе си леки сандвичи. Ако не ти се ядат, може да се сторят чудесни на партньора ти. Споменах ли, че е добре да вземеш и него? 😉 И че и той ще огладнее по някое време, а няма да искаш да го пуснеш да излезе от стаята?

Много майки споделят, че изобщо не им е било да ядене по време на раждането, но виж след това… След раждането сандвичите със сигурност ще ти изглеждат твърде апетитни. Подходящи храни, които дават бърза енергия, без да натоварват стомаха, са: шоколад, кисело мляко, енергийни барчета. Смлени фурми и ядки, оформени като бонбони, или зрънца пчелен прашец също влизат в списъка.

На нашите срещи често споменаваме с добро топлите копреси: на кръста, гърба и въобще навсякъде, където Ви е приятно. Чисти меки кърпи, които да се затоплят с вода са лесен вариант. Ако подозираш, че може да нямаш достъп до топла вода, пробвай да вземеш термокана.

Ако смяташ да ползвате техники на масаж, може да си вземеш любимо масажно олио или гел, ще е приятно и за теб, и за партньора ти да го ползвате, особено ако сте свикнали с аромата му.

Докато топлината успокоява болката в кръста и гърба, лицето ти може да има нужда по-скоро от охлаждане. Мека кърпа (явно ще ти трябват няколко), която партньорът ти да напои с приятно хладна вода, може да е чудесен вариант. Други идеи са малко ръчно вентилаторче с батерийки от тези по 1-2 лева. Бързо се развалят, но едва ли ще ти трябва за повече от ден два ;), или пък ветрило.

Някои жени си избират малък гребен (‘мъжко гребенче’), който да държат и стискат в дланта си (или по един във всяка длан) по време на контракциите. Имам такива с вдъхновяващи надписи, пиши ми или заповядай на мое събитие за поготовка за раждане, за да се сдобиеш с такова. При стискането му мозъкът, тъй като получава различни сигнали за болка и напрежение, според една теория възприема сигнала за болката от контракциите по-бавно и това може да доведе до известно обезболяване.

Ако си идвала на месечните ми срещи, вече знаеш колко важно е движението и смяната на позицията по време на раждането. Някои родители принтират и ламинират лист със снимки на идеи за полезни позиции, който закачат на хладилника (примерно) докато са у дома, а след това слагат в чантата за болницата.

Ментови бонбонки за теб и за партньора може да не са излишни. Ще ги намерите учудващо освежаващи.

В същата графа е и балсамът за устни. Устните ти може да изпръхнат от умора или ако ти е много топло. При всички случаи обаче не допускай да се дехидратираш (вижте по-горе).

В болницата е късно тепърва да започвате да се информираш и готвиш за кърменето, но пък (вече изчетени) книги и брошури за кърменето могат да бъдат бърз справочник и отправна точка, ако все пак имаш нужда да си припомниш нещо.

Не забравяй много топли чорапи. След раждането на много жени им е доста студено.

Всякакви предмети, които могат да направят обстановката позната и да те накарат да се чувстваш „като у дома си“: ако например ползвате аромалампа / арома-камък и у вас често се носи определен аромат, вземи я. Можеш да вземете семейна снимка, обичана икона, собственото си меко одеало, калъфка за възглавница, чашата, в която си пиеш сутрешната напитка… Можеш също да си подготвиш музика, която да слушаш в болницата…

Ако си в къщи докато четете този текст, огледай се около себе си и ще ти дойдат много идеи за неща, които те карат да се чувстваш сигурно и уютно. И не, това не е за пренебрегване, но темата е дълга, запазвам си я за отделен пост.

Ако пък освен на сушата ще раждаш и във водата, съм почти сигурна, че си си забравила банския, или пък не си проверила дали все още ти става 🙂 Вариант е и да си с обикновено бельо, или пък без – отново важното е да се чувстваш комфортно. А ако греша и всичко вече е изпробвано, то сети ли се да обясниш на партньора си какво искаш да облечеш преди да влезеш във ваната и къде той може да го намери? Много е вероятно да си твърде, хм, фокусирана в този момент и да не се сетиш за това (както се случи с мен например).

И последно… Сигурна съм, че знаеш коя е истинската подготовка за раждането. Тя не е стягането на багажа, а информирането и усвояването на практически умения. Ако искаш да ти помогна с това, разгледайте вариантите за курс или дула подкрепа за индивидуални консултации и подкрепа. 

Втори етап на раждането

Дефиниция и продължителност на втория етап на раждането

33. Препоръчва се следната дефиниция и продължителност на втория етап на раждането: вторият етап е пердиоът между пълното разкритие на маточната шийка и раждането (изгонването) на бебето, по време на който жената има неволеви напъни като резултат на експулсивни маточни контракции.

Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на втория етап е различна за различните жени. При първо раждане, бебето обикновено се ражда в рамките на 3 часа, докато при следващи раждания това обикновено става в рамките на 2 часа.

34. За жени без епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

35. За жени с епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

36. Жени, които са в експулсивната фаза на втория етап на раждането, трябва да бъдат окуражени и подкрепени да следват собствените си позиви за напъване.

37. За жени с епидурална упойка във втори етап на раждането, забавянето на напъването с един или два часа след получаване на пълно разкритие или докато жената възстанови сензорния си позив за напъване се препоръчва в случаите, когато условията позволяват жената да прекара повече време във втори етап на раждането и перинаталната хипоксия може да бъде адекватно оценена и овладяна.

Техники за предотвратяване на травма на перинеума

38. За втория етап на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената, се препоръчват техники, които намаляват травмирането на перинеума и подпомагат спонтанното раждане (вкл. масаж на перинеума, топли компреси и предпазване на перинеума с ръце).

Епизиотомия

39. Не се препоръчва рутинно или твърде често прилагане на епизиотомия по време на спонтанно раждане.

Натиск на фундуса

40. Не се препоръчва прилагането на ръчен натиск с цел подпомагане на раждането по време на втори етап.

Трети етап на раждането

Профилактика с утеротоници

41. За всички раждания се препоръчва употребата на утеротоници с цел превенция на следродилен кръвоизлив.

42. Окситоцинът е предпочитаният медикамент за превенция на следродилен кръвоизлив.

43. Ако не е наличен окситоцин, се препоръчва употребата на други инжекционни утеротоници.

44. Препоръчва се забавено клампиране на пъпната връв (не по-рано от 1 минута след раждането).

45. На местата, където има опитни специалисти по време на раждането, се препоръчва контролирана тракция на пъпната връв тогава, когато за лекаря и за раждащата жена е важно да се намали малко кръвозагубата и леко да се ускори третия етап на раждането.

46. Не се препоръчва продължителен масаж на матката с цел превенция на следродилен кръвоизлив за жени, които са получили профилактична доза окситоцин.

Грижа за новороденото

47. Ако амниотичната течност е бистра и новороденото започне да диша самостоятелно след раждането, не трябва да се аспирират носа и устата на бебето.

48. Новородените, при които няма усложнения, трябва да бъдат в контакт кожа-до-кожа с майките си през първия час след раждането с цел превенция на хипотермия и насърчаване на кърменето.

49. Всички новородени, включително и тези с ниско тегло, които могат да сучат, трябва да бъдат поставени на гърда възможно най-рано след раждането, когато са клинично стабилни и майката и бебето са готови за това.

50. На всички новородени трябва да се поставя вит. К мускулно след раждането (т.е., след първия час, в който бебето трябва да бъде в контакт кожа-до-кожа с майка си и да започне да суче).

51. Къпането на бебето трябва да се отложи за 24 часа след раждането. Ако не е възможно заради разбиранията в дадената култура, то отлагането трябва да е поне 6 часа. За бебето трябва да бъде избрано подходящо облекло в зависимост от околната температура. Това означава бебето да е с един или два пласта дрехи повече от възрастните и с шапчица. Майката и бебето не трябва да се разделят и трябва да са в една стая 24 часа в денонощието.

52. За всички жени се препоръчва оценка на тонуса на матката след раждането с цел ранно откриване на маточна атония.

53. Не се препоръчва рутинна профилактика с антибиотици за жени родили вагинално без усложнения.

54. Не се препоръчва рутиннна профилактика с антибиотици за жени, на които е направена епизиотомия.

55. Всички родилки трябва да бъдат редовно преглеждани за вагинално кървене, контракции на матката, височина на фундуса, температура и пулс през първите 24 часа след раждането, като се започне от първия час. Скоро след раждането трябва да се измери кръвното налягане. Ако е нормално, следващото измерване трябва да е след 6 часа. В рамките на 6 часа след раждането жената трябва да е уринирала.

56. След вагинално раждане без усложнения в здравно заведение, здрави майки и новородени трябва да получат медицинска грижа в заведението за поне 24 часа.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Заключение: в нашите, български условия, често голяма част от тези препоръки не се спазват, съзнателно или поради следване на остарели практики. Ако искаш да си максимално подготвена за това какво да очакваш, добре е да имаш план за раждането, който предварително да си обсъдила с екипа си. Свържи се с мен за консултация, ако искаш да ти помогна да го подготвиш. 

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Документът съдържа 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО от различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

Във Фейсбук групата в подкрепа на бременните, която администрирам, сме посветили всяка сряда на тема от тези препоръки. Ако все още не сте член на групата, заповядайте, за да прочетете дискусиите и да споделите своя опит и нагласи.

В предишния пост разказах по-подробно за препоръките по отношение на партньора по време на раждането. Мисля си обаче, че е много важно да сме прочели всички препоръки. Имай предвид, че списъкът по-долу е само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим.

Опитът за превод е мой (имам и филологическо образование), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения. И така, ето първите 32 препоръки:

По време на цялото раждане

1. Грижа с уважение към раждащата жена – което означава грижите, предвидени за и предоставени на жените да се осъществяват по начин, който запазва тяхното достойнство, личното им пространство и конфиденциалност, осигурява им защита от вреди и недобро отношение и им дава възможност да взимат информирани решения и да имат постоянна подкрепа по време на раждането.

2. Ефективна комуникация – между здравните работници в родилно отделение и раждащите жени, като се използват ясни методи на общуване, подходящи за съответната култура.

3. Придружител по време на родилния процес и самото раждане – препоръчва се жената да има придружител по избор по време на цялото раждане: таткото, друг близък човек, дула. 

4. Акушерски модел на грижа, при който позната акушерка или група познати акушерки подкрепят жената по време на бременността, раждането и периода след това – препоръчва се ако е възможно в конкретния контекст.

   Първи етап на раждането

   Дефиниции на латентната и активната първа фаза на раждането

5. Препоръчва се употребата на следните дефиниции на латентна и активна първа фаза на раждането:

   – Латентна първа фаза е периодът, през който има болезнени контракции и различни промени на шийката на матката, включително някаква степен на изглаждане, както и по-бавно прогресиране на рзкритието до 5 см за първо и следващи раждания.

   – Активна първа фаза е периодът, през който жената има регулярни болезнени контракции, значима степен на изглаждане на шийката и по-бързо настъпване на разкритието от 5 см до пълно разкритие, за първо и следващи раждания.

   Продължителност на първия етап на раждането

6. Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на латентната фаза не е точно установена и може да се различва много при различните жени. Продължителността на активната фаза, обаче – от 5 см до пълно разкритие – обикновено не е по-голяма от 12 часа за първо раждане и 10 часа за следващи.

   Напредване на първия етап на раждането

7. За бременни жени, при които раждането е започнало спонтанно, границата (изискването) от 1 см на час за разкритие на маточната шийка по време на активната фаза не е точен показател за това дали раждането може да се развие по неблагоприятен начин. Не се препоръчва този показател да се използва с тази цел.

8. Минимално разкритие на маточната шийка по 1 см на час по време на активната първа фаза на раждането е нереалистично бързо за някои жени. Затова не е се препоръчва да се използва за проверка дали раждането напредва нормално. Напредване на разкритието с по-малко от 1 см на час само по себе си не трябва да бъде рутинна индикация за акушерски интервенции.(Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)
   

9. Раждането може да не се ускори по естествен начин преди да се достигне разкритие от 5 см. Следователно, употребата на медицински интервенции за ускоряване на родилния процес и раждането (изгонването) – като окситоцин и цезарово сечение – преди достигане на това разкритие не се препоръчва, ако бебето и майката са в добро състояние. (Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)
   

   Политики при приемане и престой в родилно отделение

10. За здрави бременни жени със спонтанно започнало раждане, политика за забавяне на приема в родилно отделение до започването на активна първа фаза се препоръчва само в контекста на стриктно проучване. (Бел. Йоанна: има се предвид да се забави прием в зала за раждане, а не прием в болницата, като раждащата и нейният партньор бъдат настанени в удобна зала / стая за изчакване).

11. Рутинна клинична пелвиметрия при прием в родилно отделение не се препоръчва за здрави бременни жени.

12. Не се препоръчва рутинна кардиотокография за оценка на състоянието на плода при прием на здрава бременна жена със спонтанно започнало раждане.

13. Препоръчва се аускултация с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за оценка на състоянието на плода при приемане в родилно отделение.

14. Не се препоръчва рутинно бръснене на пубисното окосмяване и перинеума.

15. Не се препоръчва клизма с цел намаляване на аугментацията по време на раждането.

16. Препоръчват се вагинални прегледи с ръка през 4-часови интервали за рутинна оценка на активната първа фаза на раждането при жени с нисък риск.

17. Не се препоръчва постоянна кардиотокография за оценка на състоянието на плода на здрави бременни жени по време на спонтанно протичащо раждане.

18. Препоръчва се периодична аускултация на феталните сърдечни тонове с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за здрави раждащи жени.

19. Епидуралната упойка се препоръчва за здрави раждащи жени, които желаят обезболяване, ако такова е предпочитанието на жената.

20. Парентерални опоиди се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

21. Техники за отпускане, включително прогресивна мускулна релаксация, дишане, музика, съсредоточаване и други техники се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

22. Ръчни техники, като масаж или топли компреси се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената.

23. Обезболяване с цел превенция на забавянето на раждането и намаляване на аугментацията не се препоръчва.

24. За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането. (Подробно по темата: статия от анестезиолог).
    

25. Препоръчва се насърчаване на движението и изправени позиции по време на раждането.

26. Рутинни вагинални промивки с хлорхексидин по време на раждането с цел избягване на инфекции не се препоръчват.

27. Набор от средства за активно водене на раждането с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

28. Използването на рутинна амниотомия с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

29. Използването на ранна амниотомия с ранна аугментация с окситоцин с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

30. Употребата на окситоцин за превенция на забавянето на раждането при жени с епидурална упойка не се препоръчва.

31. Употребата на антиспазматици с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

32. Употребата на интравенозни течности с цел намаляване на продължителността на раждането не се препоръчва.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

(следва продължение)

Изследванията доказват, че непрекъснатата подкрепа има клинично значимо положително влияние върху раждането. Постоянно подркепа от доверен човек намалява продължителността на раждането и увеличава шанса за спонтанно вагинално раждане. Жените, които са подкрепяни от своя партньор, дула, или друг близък човек по време на раждането, изпитват по-малко страх и са по-спокойни. Те по-рядко искат обезболяване и имат по-голям шанс да избегнат цезаровото сечение. Такива жени като цяло изпитват по-голямо удовлетворение от раждането, а бебетата им имат по-високи резултати на теста на Апгар на петата минута след раждането.

Придружител и подкрепящ партньор по време на раждането може да бъде всеки, когото жената е избрала да бъде в тази роля. Подходящи са близки хора нейното семейство или социален кръг (например бащата на бебето), приятелка или роднина, или пък специално обучена за това дула. Според системен анализ на базата данни Cochrane – един от най-сериозните източници на информация за изследвания в областта на здравето – подкрепата от всеки един от тази партньори е ефективна, а ползите са най-големи тогава, когато подкрепящият човек не е служител на здравното заведение, в което ражда жената.

Но дали той е готов?

Ако след това дълго въведение се замисляш дали да не помолиш таткото на бебето да те подкрепя по време на раждането (забележи, не просто да присъства!), предлагам ти идея как да започнете заедно подготовката си.

Избери няколко от въпросите по-долу и ги задай на партньора си. Те могат да са опорна точка за обсъждане на някои основни неща, които е възможно да се случат и да изпитате по време на раждането. Списъкът далеч не е изчерпателен, нито пък покрива всичко, което е важно да знаете за раждането. От друга страна, темата е обширна. Може да ви се стори добра идея да не обсъдите всичко наведнъж. Особено ако изглежда, че той има нужда от още време, за да се настрои на вълна “подкрепа”.

Отговорите му обаче, дори на няколко въпроса, могат да те ориентират доколко имате нужда от още подготовка заедно в очакване на събитието. Ако партньорът ти е спокоен и уверен по отношение на процеса на раждането, ако изглежда, че знае как да постъпи в много от ситуациите, ако ти вдъхва кураж и сила, вероятно е готов за приключението 🙂

Ако пък не е сигурен как е добре да действа, не познава естествения процес на раждане и изпитва страх от него, може би е добре да обмислите варианти за формална подготовка. Можете да посетите заедно групов или индивидуален курс – следете тук и във Фейсбук страницата ми за дати за стартиране на група. А ако предпочитате индивидуална работа, можете веднага да се свържете с мен.

Добър вариант за допълнителна подготовка са книгите. Препоръчвам “The Birth Partner” специално за подготовка на партньора. Ако не сте на ‘ти’ с английския, “Раждане с любов”  също много ще помогне.

Обмислете също дали не познавате приятелска двойка, която е преживяла заедно раждането на детето си. Говорете с тях за притесненията и въленията си. Въобще вариантите за подготовка са много и вие ще намерите своя. Сигурна съм.

И така, попитай човека, когото си избрала да е с теб по време на раждането:

Как ще се чувстваш и какво ще направиш, ако по време на раждането:

• Изглежда, че имам нужда от помощ, а не приемам предложенията ти (например за вода, смяна на позиция, разходка, отиване в болницата)?

• Не те пускам да излезеш от стаята дори за секунда?

• Не желая да разговарям с теб?

• Те попитам дали не е време да отидем до болницата?

• Издавам притеснителни звуци, които никога не си чувал да издавам?

• Кажа „Не мога повече“, „Това е ужасно трудно“, „Колко още ще продължава“, „Не ме карай да търпя това…“

• Извикам „Помогни ми!“

• Повърна?

• Плача?

• Те критикувам: „Не така!“, „Не ме пипай!“

• Кажа, че искам епидурална?

• Раждането продължи 12, 18, 24 часа?

• Ни кажат, че се налага секцио?

А как ще се чувстваш когато ти кажа, че нямаше да се справя без теб?

Източници:

Прес-съобщение публикувано на сайта на СЗО на 15 февруари 2018.

Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Насоки на СЗО „Companion of choice during labor and childbirth for improved quality of care”; СЗО, Женева, 2016.

Simkin, P. The Birth Partner.

В един учебник за акушерки (английски) попаднах на интересна идея, която намирам за много логична. Раждането има четвърти период, на който следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Кой е този период, наричан още ‘златният час’?

Физическият контакт между майката и бебето през първия час след раждането доказано има благоприятен ефект върху връзката майка-дете, установяването на кърменето и физическото и емоционалното състояние на майката и бебето. Според Дж. А. Бол, този период трябва да е спокоен, без да се бърза, а бащата също да участва в него, за да сподели радостта от раждането и да започне да опознава бебето си.

Акушерките би трябвало да помагат за това всяка майка да има това време на близък контакт с бебето си веднага след раждането. Бол нарича това споделено време четвърти период на раждането и смята, че този етап заслужава същото внимание и грижа като останалите три. На мен определено ми звучи резонно.

За съжаление в България рядко се счита за важно да има какъвто и да е контакт между майката и бебето през този период, а бащата обикновено е доста далеч. Счита се, че той не е жизнено важен – все пак повечето майки, които не са имали възможност за ранен контакт, установяват нормална връзка с бебето си на по-късен етап. Но това, че майките и бебетата са изключително адаптивни, не отменя факта, че естественото продължение на раждането е именно контактът кожa до кожа в рамките на поне час след непосредствено след раждането.

Това всъщност е момент, за който телата на майката и бебето активно са се подготвяли по време на родилния процес. Често бебето е будно и активно именно в първите два часа веднага след раждането, готово е да опита да суче и любопитно да се запознае с мама. Първият контакт осигурява на бебето източник на топлина (тялото на майката): то все още не може достатъчно добре да регулира телесната си температура. Поставени кожа до кожа с майка си, току-що родените бебета дишат по-добре, регулират по-добре температрата и сърдечния си ритъм и имат възможност да дадат естествено начало на кърменето.

Пропускането на този етап има негативен ефект върху удовлетворението на жената от майчинството и върху емоционалното й състояние – и такава връзка се наблюдава дори шест седмици след раждането.

Това са само някои от важните аспекти на четвъртия период на раждането, както го нарича Дж. А. Бол. Не е учудващо, че СЗО (виж препоръките тук), Уницеф и Ла Лече Лига препоръчват кърменето да започне още през първия половин час след раждането.

Ако искаш да се подготвиш да посрещнеш бебчето си с максимално естествено, активно раждане и да поставиш добро начало на кърменето, заповядай на моя курс за подготовка за раждане и кърмене.