🎬 В главните роли: Кати и бебе Карина
🎭 Поддържащи роли: Георги (таткото) ❤️, д-р Атанас Цонев 👨‍⚕️ и акушерката Димитрина Динкова.

Имах щастието да работя с Кати и Георги за тяхната подготовка за раждането и кърменето на тяхната дъщеричка 🤰🤱 (те се включиха в обученията в Baby Spa White Lagoon – Varna и Медицински център Вита Нова), както и да ги подкрепя в първите дни след раждането.

Много се радвам, че Кати реши да сподели с нас своя разказ! Ето го и него:

❤️Тогава когато Близостта и Доверието между Георги и мен се надгради.❤️

🌟 Раждането започна към 3:30 сутринта на 26-ти януари (неделя) с изтичане на водите 💦. В този момент изпитах такова вълнение, че мигът най-сетне настъпва и до броени часове ще видим нашето чудо 👶. Бях подготвена, вярвах в себе си и имах увереността, че всичко ще мине по план – бях спокойна. 🚗 Подготвихме се и потеглихме към „Майчин дом“ Варна.

В 4:10 сутринта пътувахме, а в 5:10 вече ми бяха взели кръвните проби, поставили абокат, документите бяха подписани, а ние бяхме настанени в стаята за активно раждане. Нямахме специални изисквания да родя във вода, единственото беше таткото да присъства и да бъдем заедно.

До този момент разкритието беше само 2 см. Мислех си, че имаме време да си починем, докато дойдат съществените контракции, но те настъпиха доста скоро – след 15 минутна почивка. Започна следене на тоновете на бебето, както и засилване на контракциите… След два часа разкритието вече беше 4 см.💉 Вляха ми атропин, а разкритието започна значително по-бързо да нараства.

Настоявах да родя без епидурална упойка. 💪 Вярвах, че мога!

През цялото време, въпреки зачестилите контракции 🤰, си мислех, колко е хубаво ✨, колко е красив цялостният процес 🌸.

Бяхме подготвили много средства/техники, които да облекчават болката по време на контракциите. Включваха топка за масаж за кръста, възглавничка с топла вода (термофор), музика, любими снимки, гребенче ✋, което да стискам, за да се разсея от болката.

Единствените неща, които приложихме, бяха френска и италианска музика, която почти до последния момент на самото раждане звучеше 🎼, както и загряващият масаж на кръста.

Всичко друго беше могъщ фокус 🎯, позитивни мисли 😊 и много любов! ❤️

В нито един момент не настъпи колебание в мен дали ще се справя. Вярвах, че бях достатъчно информирана 📚 относно етапите на раждане и какво ме очаква във всеки един от тях. Очаквах и момента на транзиция (етапът, в който обикновено си готова да се откажеш), питах се кога ще настъпи… ама… не го усетих. Бях като обладана/хипнотизирана, вярваща, че силата е в мен и приемах всяка контракция с благодарност ❤️. Отново тук смятам, че това се дължи на подготовката преди раждането и информираността (курсове за родители, както и такива за кърмене 🤱)

Настъпи и вторият етап на раждане, а именно напъните. Продължиха дълго – час и половина. Сменяхме позициите – ту изправена, и по време на контракции кляках и напъвах, ту на магарето. Вече усещах умората в себе си, но продължавах да напъвам и се доближавахме малко по малко до чудото 🌟.

През тези моменти на напъни акушерката и Георги не спираха да ме окуражават. Чувствах се все едно съм на състезание и ме нахъсват (по едно време бях участник в мач по водна топка, а треньорът викаше по мен сякаш играех мача на живота си).

Медицинският екип забеляза, че последните контракции са по-слаби, затова ми вляха малка доза окситоцин. Бебето беше застанало на едно място за по-дълго време и съответно започваше да губи кислород. По преценка на доктора се наложи да се извърши епизиотомия, за да бъдат подобрени тоновете на бебето. Доближихме се още по-близо до дългоочаквания момент.

👶✨⏰🎉❤️ Карина се появи в 13:28ч. Пъпната връв беше отрязана от Георги, който беше изпълнен с доза адреналин за целия си живот. Цялата беше във верникс. Поеха я да я изтеглят (3,730 г), подсушат и да видят състоянието ѝ. Дадоха ми я за малко след което я поставиха на кислород за около 3 часа. Тогава и беше първото засукване – успешно 🎉. Изпитах удовлетворение, блаженство, от този първи допир.4

Бих описала моето раждане като най-красивият момент в живота ми 💖. Пожелавам на бъдещите майки да намерят своя начин да постигнат своето раждане с любов ❤️.

Ние тримата успяхме! 👨‍👩‍👧

Огромно благодаря на екипа 🙏, специално на доктор Атанас Цонев, който чрез спокойствието си и отдадеността си към своята професия 💙 допринесе за моето естествено раждане. Без тяхната подкрепа, това нямаше да бъде реалност.

P.S. Денят преди да родя бях на обучение по кърмене при Йоанна🤱, а на следващия, за късмет, родих…

П.С. Виж тук повече информация за моите обучения или ми пиши в Инстаграм или Вайбър (0885 210 764), ако имаш нужда от подкрепа.

Моето раждане и уроците, на които ме научи

“Вече съм в 39та седмица, сигурно ще пренося, а и така май е по-добре, за да може бебето да се развие максимално.” Това бяха мислите ми през последните дни, които се затвърждаваха още повече и след прегледите, при които нямаше признаци за скорошно раждане. Радвах се, защото исках максимално да се насладя на лятото. В събота имам рожден ден, ставам на 30. През деня плаж, а вечерта вечеря на брега на морето, бяха плановете ми. Какъв беше шансът да родя на рождения си ден? Никакъв.

⏰ В 4:20 се събудих от звучно “пук”. След малко звукът се повтори и… водите ми започнаха да текат. Скочих от леглото, като същевременно събудих и съпруга си. Първоначално не се паникьосах, бях чела тоооолкова много за това какво да очаквам, че нищо не можеше да ме бутне. Очаквах контракциите да нарастват постепенно в следващите часове, мислейки си, че раждането ще се състои късния следобед в най-добрия случай.

📚 Урок номер едно: “Човек никога не знае.”

📱 Започнах да засичам контракциите, седнах да прочета още веднъж откъс от “Раждане с любов” на Олга Дукат, за да съм сигурна как да интерпретирам честотата им. Странно, започнаха да се проявяват светкавично често, като приложението, с което ги засичах, постоянно ме известяваше да тръгвам към болницата. Чувствах се добре и исках да избегна максимално много престоя в паметника на социализма, в който избрах да раждам.

🚑 Чух се с докторката и се разбрахме да отида в болницата към 8 часа. Контракциите ставаха все по-болезнени и чести. С тях започнаха да се прокрадват и първите мисли на притеснение, а може би дори и страх от непознатото. Ето вече сме в болницата, аз съм регистрирана и качена в предродилна зала, по-скоро малка стая с две легла. За съжаление не допуснаха съпруга ми, който може би точно в този момент щеше да ми е най-много от полза.

💪 Но нали съм чела, нали гледах толкова много клипове и посетих достатъчно лекции. “Ще се справя и сама, едва ли е толкова трудно.” – мисля си, докато се боря с все по-силната болка, жегата и безпомощното състояние, в което бавно изпадах. Човек никога не знае и никога не е достатъчно подготвен, за това което го очаква.

📚 Урок номер две: “Няма невъзможни неща.”

📋 При първото ни посещение на лекция водена от Йоанна, получихме списък с нещата, които бихме искали да се осъществят при раждането. Още тогава започна да ни става ясно, че пътят, по който поемаме ще бъде осеян с много отрицания и откази. Искахме всичко, от първи контакт, през отложено клампиране, до златния час. За съжаление в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” все още изостават значително с голяма част от съвременните практики при раждане, а по-късно както ми стана ясно и болничен престой и грижа за родилките и бебетата. Борбата щеше да е тежка, но не и невъзможна!

❤️ Благодаря на съпруга ми, който беше неотлъчно до мен и се погрижи да се преборим с всички предразсъдъци, правила и остарели норми, за да получи синът ни най-доброто още с първата си глътка въздух. След множество разговори, упоритост и работа в екип от страна и на двама ни, успяхме да получим всичко, което отбелязахме в списъка. И ето, наистина няма невъзможни неща, стига човек да знае какво иска и да се бори до край да го получи… дори и в България, дори и в АГ Варна.

📚 Урок номер три: “Раждането на нов живот е истинска магия.”

Последните месеци от бременността си прекарах в разпити на близки и познати, за това колко точно болят контракциите и как преминава естественото раждане. Толкова бях уплашена от неизвестното, че карах всички да определят болката по скалата от 1 до 10, за да знам какво да очаквам. Към края обаче си казах, че всичко това е без значение, тъй като моментът все някога ще дойде и не така или иначе не мога да избягам от него.

🌸 Смених нагласата си и започнах да мисля по-позитивно. Опитвах се да се настроя да приема болката и всичко останало, което ми предстоеше и просто да изживея момента такъв какъвто е. Когато моментът настъпи, всичко се разви светкавично бързо и само след 8 часа от изтичането на водите ми аз държах в ръцете си най-прелестното създание, което някога съм виждала – моят син.

👶 Естественото раждане е нещо, през което всяка жена трябва да премине, ако това разбира се е възможно. То променя завинаги представите на една жена за нейните способности и ролята ѝ в живота. Раждането е истинска магия, която завладява и провокира всички сетива и емоции. Определено никога няма да забравя топлината, която обгърна цялото ми тяло, след като положиха бебето върху гърдите ми. От този миг за мен животът придоби нов смисъл, а именно да бъда майка.

🌟 Апел към всички жени, на които предстои този прекрасен момент – посрещнете го със смелост, позитивна нагласа и търпение, а когато настъпи му се отдайте с цялото си сърце и душа.

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:

• краката ти треперят
• ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
• искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
• не искаш да те докосват
• събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
• изпитваш силно безпокойство
• не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

КАКВИ СА ВАРИАНТИТЕ ЗА ПО-ЛЕСНО СПРАВЯНЕ С ТАЗИ ФАЗА?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. “Да сме живи и здрави” е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.

Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.

По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.

За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.

Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:

#1 Намалява рискът от медицински намеси

Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.

#2 По-кратко раждане

Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.

#3 По-безболезнено раждане

За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.

#4 По-голям приток на кислород към бебето

Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.

#5 По-удовлетворяващо раждане

Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.

#6 Възползвате се максимално от гравитацията

Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂

#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса

По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.

Очаквам ви на следващия курс за подготовка за активно раждане, за да придобиете увереност и практически умения, с които да сбъднете СВОЕТО раждане.

Привет! Пише ви Мелани ? Никога не съм харесвала дългите описания, които те карат да се разсееш от основната цел, за това смятам да ви спестя допълнителни подробности за мен. И за да не ви оставям висящи в нищото, все пак ще трябва да вмъкна няколко реда за моите две раждания.

Да, все още усещам горчив привкус, когато говоря за това. Разказът ми няма за цел да запали разгорещени дебати относно това дали едно раждане е истинско, ако е чрез цезарово сечение. Това е начинът, по който аз усещам нещата. Не смятам, че секциото ме прави по-малко майка. Много често оставам неразбрана от бъдещи майки или родили такива. Аз говоря за пропуснатия шанс от първия контакт с бебето, ласките, изпълнени с първичния импулс на майчината любов – все неща, които секциото ми отне.

Редно е да отбележа и разгранича двете ми раждания. Макар и двете оперативни, те са коренно различни. Започвам с Искрен – голямото ми дете. Бременността ми бе безпроблемна, проследявана в Русе. Още от 15-годишна имам гинекологична предистория и няколко оперативни интервенции в областта на яйчниците, диагноза ендометриоза и т.н.

Около 36 г.с. АГ започна да намеква за секцио с баналните причини – едър плод, тесен таз. В 37 г.с. без никакви симптоми за родова дейност и перфектни тонове и бистри води, бях прегледана… вагинално. Прокървих – никакво успокоение от страна на АГ, чух изречение от рода, че с моите предходни проблеми е твърде рисково.

Не искам да изпадам в подробности. На кратко – бях изплашена. Първо бебе, аз – дори бих казала млада (23 годишна), наивна, глупава. Повярвах, доверих се изцяло. В годините назад бях чувала все страшни неща, включително и това, че има голям риск да не съм способна да зачена и износя. Три дни след вагиналния преглед АГ ме извика в болницата за тонове. Всичко в норма – пристъпихме към „спешно секцио“. Да, така пишеше в епикризата, така и се държеше персоналът в болницата. Родих в държавна болница, а платих лично на АГ, който ме оперира… досетете се сами.

38 часа след операцията аз все още не бях със сина си – той се роди напълно здрав, 3760гр, 49 см. Аз се възстановявах бързо и няколко часа след секциото бях готова да го обгрижвам. Но! Голямото НО? Или, къде отиде моето дете?! Аз все още не бях с него – стоях си в интензивно. Сама. Уплашена, неразбираща, опитваща да намери персонал, който да даде отговори. Това не се случи.

Тръгнах по етажите да търся детето си. По-късно получих нападки, упреци и груб тон от персонала – къде съм била тръгнала, нямало място още горе при бебетата!? Няма място за майката при нейното, подчертавам НЕЙНОТО дете?! От там насетне разказът ми е банален. Обичайните български битовизми в държавна болница, за които не смятам за нужно да разказвам подробно.

Година след първата ми операция разбрах, че очаквам втората си рожба. Терминът ми се падаше точно 1 година и 8 месеца от първото секцио, а именно на 21.09.2019г. И се впуснах в търсене – търсенето на идеалния лекар! Този, който би подкрепил вагинално раждане след секцио, наистина, а не само на думи. Бяха ми необходими 6 месеца, три града и 5тима различни лекаря. Така попаднах на д-р Цонев в МД-Варна – той бе 6тият!

След първата ми среща с него излязох от кабинета му презаредена. За първи път откакто разбрах, че отново съм бременна, истински повярвах, че мога да родя по естествен начин. За д-р Цонев нямаше пречка това да не се случи. Ходех на обичайните прегледи, ЖК и лаборатория. Малко преди термин обсъдихме в съвсем спокоен разговор моя план за раждане. Без никакви съмнения д-р Цонев се съгласи за отложено клампиране, първи контакт, раждане в свободни пози в активна зала, немедикаментозни начини за обезболяване и медикаментозни такива, присъствие на съпруга ми! Всичко – просто раждане-мечта!

С малкия, но съществен пропуск… Три дни преди термина ми докторът трябваше да замине на отдавна планувана служебна командировка в чужбина. Не мога да ви опиша вълната от чувства и емоции, която ме заливаше ежедневно при мисълта, че е твърде вероятно моя VBAC да не просъществува. Правех всичко възможно да стимулирам родова дейност по естествен начин. Възобнових търсенето си на лекар, подкрепящ VBAC, който би могъл да ме поеме, в случай, че д-р Цонев го няма. Получих два нови отказа! Психически и физически бях изтощена.

Напълно разбирах, че не мога да се доверя на никой друг. Когато стартирах търсенето на лекар, който има опит с VBAC, попаднах и на такива, които бяха категорични, че ще ми дадат шанс, но при няколко условия. Казваха ми: „Ще те чакам, но почнеш ли да преносваш, пак ще те срежа. Ама как ще преносваш седмица, да не ми дойдеш с разкритие, шансът за руптура е твърде голям и пак ще стигнем до секцио! Накрая хем ще си шита отдолу, хем отгоре! Бебето стане ли 3500гр, задължително режем!“ Доверието ми към всички АГ, с които бях контактувала през втората си бременност, се изпари до последната капка. Остана ми само д-р Цонев, вярвах само на него.

На 16.09.2019г си тръгнах от МД с две запазени дати – 21.09.19 за активна зала и 19.09.2019г за секцио. Плаках. Не много, но достатъчно, не силно, но ужасно болезнено. Вече знаех. Вече не вярвах. На 18.09. вечерта се чухме с д-р Цонев. Беше ясно, че на 19-ти сутринта ще се видим в операционната зала.

Операцията вървеше. Матея проплака малко след 10 сутринта, д-р Цонев я положи на гърдите ми. Получих своето отложено клампиране. Плаках – отново, този път от щастие!

Не искам да пренебрегвам грижите на целия персонал от МД и трябва да ги спомена! Бяха невероятно мили и грижовни! Убедена съм, че д-р Цонев направи всичко, за да получа мечтаното раждане. Погрижи се да ми донесат бебето веднага след като се съвзема от анестезията и гаденето премине. Носеха ми я за кърмене. Няколко часа след като се изправих вече сама обгрижвах Матея. Тя спа при мен, в моето легло през целия ни престой. Макар и не на смяна, д-р Цонев дойде при нас. Личеше му в погледа, той не желаеше това секцио също, колкото мен.

Нямаше пари под масата. За всичко получих касов бон.

Е, шест месеца след раждането на второто ми дете, все пак получих своето прераждане! След две оперативни раждания си признавам, че у мен зейна дълбока пробойна, която вярвах, че никога няма да успея да запълня изцяло. В тази история не искам да наблягам на себе си и на разочарованието ми от ре-секциото. Вярвам, че историята за едно естествено раждане би вдъхнало в хиляди пъти повече кураж и сили на бъдещи майки!

Историята за раждането на Катрин – бебето ин витро, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да се роди секцио! Бебето на моята сестра Криста. Тя премина през многото перипетии на зачеването ин витро.

През целия период на бременността си тя знаеше едно, а именно, че ще роди по естествен начин. Със сестра ми сме изключително близки, живеем в един дом. Тя видя отблизо всички мои емоции, моята болка от оперативното раждане. Всъщност тя бе първият човек, на когото споделих и който ме подкрепи за VBAC.

Не мисля, че познавам по-силна жена емоционално. Изкара страхотна бременност, която обаче накрая видимо и тежеше – буквално. Килограмите бяха около 20 отгоре и тя нямаше търпение да роди.

На 03.03.2020г рано сутринта, тя дойде при мен и Матея, седна на един стол пред нас и каза: „Нещо май става… От няколко часа имам болки. От мен излиза и някаква кървава слуз“. Настоях да се обадим на гинеколога ѝ, а именно д-р Цонев. Тя нямаше съмнения, че той ще е лекарят, който ще я изроди. Вдигайки, той закачливо каза: „За да ми звъниш в 7 сутринта на 3-ти март, значи нещо се случва“.

Сестра ми се усмихваше през цялото време. По препоръка на д-р Цонев, с мъжа ѝ, който точно както по филмите тъкмо се прибираше от нощта смяна, тръгнаха за Шумен, за да я прегледат за разкритие. В случай, че такова не бе установено, просто нямаше да се разхождат от Разград, където живеем.

Междувременно, мобилизирах съпруга ми с децата. По-малко от час по-късно сестра ми ми позвъни. Тонът ѝ бе толкова уравновесен… Разказа ми, че първо минали да заредят гориво и да закусят, та се били забавили малко. Всичко било наред и е с 6 см разкритие! Аз бях – лол, в шок! Сякаш цял живот си е била с 6 сантиметра разкритие! Да, пропуснах да кажа – 4 дни преди това си пуснах носо-гърлен секрет, защото се готвех да съм неин придружител в залата за активно раждане!

Пътувайки за Варна, сестра ми ми се обади, за да потвърди, че и дежурен лекар от МД Варна е установил същото разкритие. Не знам точно как се е чувствала през цялото пътуване от Разград до Варна, но звучеше така сякаш нищо особено не се случва!

При пристигането ми в МД, тя бе на тонове, права до леглото, слушаха музика с д-р Цонев и негов колега.

Всичко изглеждаше страхотно, почерпихме се с парченца шоколад и вода, разговаряхме и се шегувахме. През цялото време сестра ми бе адекватна и усмихната, смеехме се. Излязох за кратко, за да накърмя по това време почти 6 месечната си дъщеря и се върнах.

Д-р Цонев ме посрещна с думите: „Станала е лека грешка при вагиналния преглед от колегата, реалното разкритие е 4-5 см“. Сестра ми бе леко разочарована, но и всъщност това доста обясни и факта как тялото и се справяше с контракциите – сякаш не усеща нищо. Посмяхме се на неловката ситуация, д-р Цонев отиде да поспи, тъй като идваше от нощна смяна, а аз осведомих семейството ни, че нещата надали ще се случат в идните два часа, каквото бе първоначалното предположение.

Криста подремна за кратко. От постъпването и в МД в 11 часа до към 16 часа, тя беше прогресирала до 6 см. Тоновете на бебето се следяха регулярно, а д-р Цонев бе повикан, когато контракциите зачестиха и продължаваха повече от минута. До този момент сестра ми се движеше свободно, похапваше малко шоколад, пиеше вода. Използваше топката, въжетата, както и столчето за раждане в активната зала. Около 18:30 имаше 7-8 см разкритие. Правех ѝ масажи при необходимост. Опитвах да я разсейвам, защото вече забелязвах видима промяна в държанието и. Беше на себе си, но си личеше, че болките стават все по-силни.

От 18:30 часа нататък последваха прегледи за разкритие на всеки час. Д-р Цонев бе изключително внимателен и деликатен. Обясняваше всичко, което прави на сестра ми. Даваше ми негласни посоки къде и как да докосвам Криста, за да я облекча. Ако не греша, сестра ми бе с 8 см разкритие поне два часа. Направи ми впечатление желанието ѝ за смяна на позите, като така и не се стигна до магарето до самия финал на раждането. Криста бе разбрала тайната на правилното дишане и поемаше всяка една контракция изключително уравновесено. Може би 30-40 минути преди това ѝ бяха пуснали съвсем бавна капка окситоцин. От умората и адреналина сестра ми повърна след поредната контракция. Олекна ѝ.

Около 21:00 часа водите ѝ още не бяха изтекли. Беше дошло ред за вагинален преглед, при който д-р Цонев предложи да спука мехура. Сестра ми не се възпротиви, при условие, че предварително бяха коментирали и този вариант. Качи се на магарето и след преглед за разкритие(10 см), тя усети топлина, олекна ѝ и водите започнаха да изтичат на тънки струйки. Видях го в лицето ѝ – тя си отпочина. За кратко, тъй като няма и минута по-късно последва нова контракция. Криста отново бе права, до леглото, вече не желаеше да я докосвам. Д-р Цонев продължаваше с деликатните напътствия. Окуражаваше я да не напъва още, макар че видимо тя имаше пориви.

На въпроса ми: „Криста до кога да не напъва?“, той се усмихна и каза: докато може! Не съм убедена, но вярвам, че сестра ми изкара поне половин час с 10 см и тогава, стоейки права до леглото си, тя усети и каза: „Не мога повече, ще напъвам! Искам да легна!“

Д-р Цонев внимателно и помогна да се пренесе на магарето. Даде ми насоки да придържам главата ѝ, а на нея и обясни да обгърне с ръце краката си и да ги притиска към корема си. Криста продължаваше да диша силно и отчетливо, дори без апаратура за следене на контракции, всички в залата разбирахме кога е истинската контракция. Сестра ми бе потна, изтощена. Залата започна да се оживява, 3 минути преди това д-р Цонев бе звъннал на неонатоложката, която вече бе в залата.

„Криси, не искам да ръмжиш, искам да дишаш! Не хаби сили за друго!“ Думите на доктора определено ѝ действаха добре и тогава д-р Цонев добави: „Искаш ли да докоснеш главичката на бебето?“ Погледът, това, което видях по лицето на сестра ми, която докосна косата и главичката на рожбата си, не могат да бъдат описани с думи. Дори фотоапарат не би могъл да улови момента истински! След още два напъна, в 21:24 часа, на 03.03.2020г се роди бебе Катрин! Д-р Цонев я положи на гърдите на сестра ми. Тя стоя с пулсираща пъпна връв малко повече от минута. Катрин проплака веднага, бе прекрасна – бяла, чиста и съвършена!

Няколко минути преди последните напъни на сестра ми, тоновете на бебето за кратко паднаха под 100. Сестра ми бе изтощена и за д-р Цонев бе ясно, че трябва да пристъпи към епизотомия. Именно след нея последваха последните два напъна, с които се появи Катрин. По време на цялото раждане освен нас в залата присъстваше само една акушерка, която предимно наблюдаваше. Д-р Цонев остави на нея да поеме бебето.

Неонатоложката имаше някакви притеснения и съответно моментът с първото закърмване не се случи. Поставиха бебето на кислородна палатка за няколко часа. Малко след полунощ аз си тръгнах от МД, а сестра ми бе с бебе в ръце. Престоят им в МД от там нататък бе изцяло положителен. Макар и с инфекция, която налагаше прием на антибиотик от Катрин, всичко останало бе прекрасно.

Моите изживявания и впечатления като страничен наблюдател никога няма да се доближат изцяло до това, което е изпитала сестра ми, но тя ме помоли да пиша вместо нея.

Тя иска историята ѝ да стигне до колкото се може повече хора. По време на ин витро процедурата и цялата си бременност, тя се срещаше с трима различни АГ. Само д-р Цонев не считаше за норма детето ѝ да се роди чрез цезарово сечение, тъй като е ин витро.

Ако си мислите, че сте чули страшни неща относно естественото раждане, не знаете какво стигна до нейните уши! Представете си колко е лабилна психиката на една бременна жена. А сега си представете тази на една бременна жена изпила стотици хапчета, подложила се на безброй процедури и инжекции! Не искам да пренебрегвам факта, че другите двама лекари ѝ помогнаха да зачене успешно, но и не уважавам и никога няма да приема за нормално отношението им към естественото раждане. Те изкараха пред нея естественото раждане в пъти по-рисково от секциото. През последните две седмици от бременността ѝ започнаха да насяват в съзнанието ѝ ужасни картини като фатален край за плода или голямо трайно увреждане. Непрестанно я подтикваха към оперативно раждане, пласирайки го като 100% безопасно. Големият плод, с който плашеха сестра ми, а именно Катрин, се роди 52 см, 3 780гр.

Историята на сестра ми заслужава да бъде прочетена! Надявам се да достигне и до повече ин витро майки. Оказа се, че масово в България има практика бебетата ин витро да бъдат раждани чрез цезарово сечение.

Щастлива съм, че преминах през всичко това заедно с нея! Благодаря на д-р Цонев, че направи раждането на Катрин такава страхотна емоция! Никога няма да забравя позитивното му отношение, разбиране, приятелски подход по време на цялото това мое пътуване – от Матея до Катрин!

По време на втората си бременност и тази на сестра ми, освен подкрепата на съпруга ми и на Криста, имах тази и на Йоанна Рачовска! Искам да ѝ благодаря най-сърдечно за това, че ми даваше кураж и не ме изостави емоционално, дори когато аз самата не си вярвах! Трудно бих могла да опиша спокойствието и увереността, която ми вдъхваше тя – моята дула!

Благодаря ти, Йоанна!

Термин определен за 06.01.2020 с разлика от секциото 6 години. То беше направено в хода на раждането, заради зелени води. Съответно аз бях много разочарована и ядосана, защото вярвах, че мога да родя нормално и защото мислех, че след едно секцио следва винаги ресекцио. Смятам обаче, че е имало причина да се случат така нещата, а и погледнато от днешна дата не съм била достатъчно добре подготвена.

След разговор с майка, която е родила второто си дете нормално след секцио, се обнадеждих и оттогава мечтая за естествено раждане. Когато забременях бях твърдо убедена, че искам да изпитам това чувство (разбира се стига да няма медицинска причина, която да ми попречи). Исках детето ми, а и аз, да се възползваме от всички позитиви на естественото раждане, исках да е позитивно без страх. Да: без страх! Ние, жените, сме създадени да раждаме. Природата го е измислила – девет месеца тялото ни се подготвя, за да се случат нещата по най-добрия начин за нас и бебето.

И така, скоро разбрах за д-р Цонев, който има опит и подкрепя ВБАК раждания. Говорих с него – позитивен и вдъхващ доверие млад лекар. Съгласи се, но имаше малък проблем – щеше да бъде извън България в периода 27.12-03.01.2020. Аз имах някакво предчуствие, че нещата може да се случат точно тогава и затова се опитах да си намеря резервен вариант.

Да, но лекарите, с които говорих тук във Варна, някак не ме спечелиха. Не вярваха в моя успех и все ми говореха неща, с които да ме сплашат. Резервният вариант – предложение на д-р Цонев – беше да отида в МД с контракции, да питам дежурния лекар за нормално раждане и ако ми откажат да ми направят секцио. По време на това търсене преминах през период на радост, сълзи, разочарование, яд и дори за момент се замислих да пътувам към София. Факт беше обаче, че имах някакъв шанс да родя в периода, в който д-р Цонев е в България и в крайна сметка оставих нещата да се случат така, както е писано.

Останахме си във Варна. Последния месец си бях с подготвителните контракции, които не бяха болезнени, нито пък регулярни, но от 29.12. нататък станаха по на често. На 30.12. късния следобяд реших, че ще правя упражненията, които ми помогнаха много и които се стараех да правя редовно. Вечерта ми падна и много малка част от тапата, а контракциите вече бяха на 10-15 мин, болезнени и продължаваха по 50 сек до минута и нещо. Цяла нощ не можах да спя.

Сутринта на 31.12. контракциите се поразредиха и се редуваха болезнени с неболезнени. Това, което забелязах е че движението ми помагаше да се чувствам по-добре. Щяхме да посрещаме Нова година в свекърва ми, но тъй като всички бяха притеснени, че ще родя вкъщи, за тяхно успокоение отидохме до МД, за да проверим тоновете на бебето добре ли са. Всичко беше наред и спокойни отидохме да празнуваме.

Падна ми още малко от тапата, а контракциите станаха по-силни, на по 10 мин с различна продължителност. Така си и посрещнах 2020 г. до към 3 часа, когато периодът се увеличи на 13-14 мин. Цяла нощ засичах контракции и дори взех Но шпа, защото вече наистина не издържах.

Сутринта на 01.01. имах една пауза от 30 мин и мисля, че тогава успях да дремна (тези няколко дни за мен си бяха prodromal labour). Тогава ми падна окончателно и тапата, а контракциите си продължаваха все така на по 10- 11 мин. Търсех различни варианти за обезболяване – сменях пози, вземах си топъл душ, вървях. Ясно ми беше че няма да устискам до 03.01. и даже бях решила, че ако и на 01.01. вечерта не спя цяла нощ просто ще отида и ще си поискам секцио. Болката плюс недоспиването ми дойдоха в повече!

Вечерта контракциите зачестиха на 6-7 мин с продължителност до 1 мин. Определено раждането напредваше и трябваше да се ходи в болницата, но си чаках момента 1-4-1, т.е. да отида в активната фаза, за да имам поне малък шанс за вагинално раждане. Надявах се да имам късмет и да се падне готин лекар на смяна. Малко преди да тръгнем имаше и един момент на затишие без контракции.

В 00:15 бяхме в Майчин дом. Дежурен лекар д-р Костов, за когото бях чувала само хубави неща, но знаех, че не подкрепя ВБАК и все пак се успокоих, защото този човек с благата си усмивка и изражение ми вдъхна доверие! Обясних му каква е ситуацията и той ме попита – ти сега естествено ли искаш? Аз отговорих тихичко – ако ми позволи – Да! Провери ми разкритието – 7 см. „И какво да те правя сега?!”… а аз супер щастлива, че идвам с такова голямо разкритие! Беше ми леко ядосан, понеже такива раждания не води.

Сложиха ме да легна, за да чуят тоновете на бебето и докато си лежах получих напън и ми се спука мехура. Извиках – имам напън, а те – стискай, недей да напъваш. Но как да спра напъна?! Та то е извън моя контрол, тялото ми го прави. Сграбчиха ме и направо в родилната зала, нямах време даже да се преоблека. Всички страшно много ме подкрепяха! Акушерката Зори Добрева беше тази, която ми даваше кураж и напътствия. Д-р Костов беше отстрани и наблюдаваше целия процес.

И така на 02.01 в 1:20 ч. след 5 напъна и епизиотомия (направена от акушерката), се роди Калоян – 3,400 кг, 51 см. Сложиха ми го на корема: бях толкова щастлива и благодарна! Всичко си заслужаваше! Това е най-уникалното чувство на света!

Вярвайте в себе си, настройте се позитивно, визуализирайте! В нас жените има неподозирана сила и тялото ни знае какво да прави! ❤️

Казвам се Анелия Иванова и ще Ви споделя моята история.

Имам прекрасен съпруг и още по-прекрасен син Калоян на 1г 7м. За семейството ми и мен 2019-та година беше специална, защото станах майка за втори път. На 26.12 в 14:04 получихме най-прекрасния коледен подарък – нашия втори син Момчил, роден 3.580кг и 51см. Момчил се роди естествено с епидурална упойка в Майчин дом – гр. Варна. Екипът, който помогна за това: Д-р Цонев (АГ), Д-р Добрева (анестезиолог), Виктория Гайнурова (акушерка).

В осми месец на бременността Д-р Цонев установи ниво на околоплодната течност под нормата. От този момент нататък няколко пъти седмично ходих за слушане на тонове. Имаше вероятност състоянието на водите да се отрази на бебето и ако това се беше случило щяха да го извадят по-рано, което никак не ми се искаше. За щастие до последно тоновете бяха отлични, дори преносих 5 дни. Накрая вече водите бяха почти нулеви и се наложи да планираме предизвикване.

И така… Вечерта на 25.12 постъпих в Майчин дом и започнах прием на медикамент за предизвикване на раждането. На другата сутрин, т.к. все още нямах контракции, изпих още 1/2 таблетка и в 10:30 започнаха доста силни и чести контракции. Бързо достигнах 6см разкритие и ме преместиха в залата за активно раждане.

Обратно на първоначалните ми намерения, пожелах епидурална упойка и кажи-речи в последния възможен момент ми беше поставена такава. Изключително съм доволна от Д-р Добрева, която така ми постави анестезията, че можех да ходя, усещах контракциите, но болката я нямаше. Д-р Добрева ми даде подробни инструкции как да застана при поставянето й, като преди това ми сложи местна упойка, за да не изпитвам дискомфорт. Епидурална упойка ми слагаха на два етапа – първата доза не ме обезболи достатъчно и затова последва втора. Последва един час почивка преди екшъна.

Акушерката Виктория беше плътно до мен, слушайки тоновете. С Д-р Цонев пък си приказвахме за близки и далечни места. И така до 10ти см разкритие, след което главичката на бебчето започна да слиза и анестезията вече не беше във вихъра си. Болките бяха ужасно силни, контракциите буквално се сливаха.

Д-р Цонев и Виктория ми прилагаха различни пози легнала с цел да ме облекчат. Пробвах и пози изправена, но болката беше все така силна. Настъпи моментът да се кача на магарето. Магарето в залата за активно раждане разполага с регулиране на облегалката, което ми позволи да заема почти седнала поза. Точно три контракции бяха нужни и вече се гушкахме с Момчил. И всичко това се случи без епизиотомия, без разкъсвания.

След раждането и гушкането взеха Момчил за кратък тоалет и ми го върнаха. Малката ми пираня засука почти от първия опит :) Беше минал час от раждането, когато се изправих на крака да търся акушерка да промие нослето на Момчил :). Преместиха ме обратно в стаята, където бях настанена и ми заръчаха да лежа и да си почивам. Оттогава с Момчил не сме се разделяли.

За Д-р Цонев мога да кажа само суперлативи. С моето състояние много други лекари биха ме резнали доста преди термина вместо да ме викат 100 пъти за наблюдение. Д-р Цонев се съобрази изцяло с всичките ми желания по време на раждането, беше плътно до мен (макар че преди 2-3 часа беше приключил нощна смяна), показваше ми пози за облекчаване на болките, шегуваше се, дори ми прави масаж в най-болезнените минути. Изобщо прекрасен млад лекар и човек със страхотно чувство за хумор.

Акушерката Виктория беше много мила, следеше за дишането ми, слушаше тоновете на бебето. За разлика от първото ми раждане обаче, когато се качих на магарето, основно ми асистираше не акушерката, а Д-р Цонев.

Определям раждането си като по-бързо и по-болезнено от първото. Въпреки болката, то беше осъзнато, контролирах действията и емоциите си. Изобщо беше прекрасно изживяване, което никога няма да забравя!

Предисторията накратко е, че след 2 деца родени със секцио, през третата бременност решителността ни нещата да се случат различно беше голяма. Тук няма да влизам в подробности за предимствата и недостатъците на естественото раждане след секцио. Важното е, че за нас това беше по-добрият вариант, ако разбира се не се появеше причина за секцио. Със съпруга ми се подготвяхме много, четяхме, мислихме върху прочетеното, обсъждахме, намерихме си дула, при която минахме курс за подготовка и която ни подкрепяше.

През цялата бременност, а след това и за самото раждане, за мен беше ключова подкрепата на мъжа до мен. Не бих могла да водя сама такава битка – зная, че за някои жени това е постижимо, но аз не съм от тях. А си беше битка: със собствените страхове, с миналото, с чужди мнения, с липса на подкрепа и т.н…

Заедно си изяснихме защо и как бихме искали да протекат нещата и избягвахме да говорим с хора, които не биха ни разбрали.

Към края на бременността избрахме подкрепящ лекар. Два пъти обсъдихме с него плана си за раждане, като се съобразихме с неговите забележки, бяха приемливи. Искахме да сме спокойни, че когато започне раждането няма да се наложи да водим спорове, а този лекар ни вдъхваше доверие. Очакванията ни се оправдаха. Моля Ви, обсъдете начина, по който си представяте раждането с лекаря си възможно най-рано! Интервалите между контракциите не са най-подходящото време да се информирате за вижданията на лекаря или акушерката си за една или друга процедура…

Раждането не започна както очаквах; в четвъртък вечерта имах контракции, по-силни от обичайните Бракстън Хикс, през 5-6 минути, но отшумяха за няколко часа; през нощта усетих няколко единични. В петък през деня имах същите контракции през 15-20-30 минути, цял ден, а към 18 часа започнаха да се засилват. Започна да ми пада и тапата (т.е. имах леко кървене, което си подължи до самото раждане). Чухме се с дулата, нямахме уговорка тя да е с нас за раждането, но бяхме благодарни някой да ни изслуша в 11 часа вечерта. Пробвахме различни варианти за облекчаване на болката, намерих коя позиция ми е най-удобна по време на контракция, а между контракциите си почивах.

Топлият душ също се оказа добър помощник. Когато стяганията станаха на около 5 минути решихме да отидем в болницата…И от притеснение, и от нетърпение може би. Оказа се, че малко сме прибързали.

“Добър вечер… При кой лекар сте… Кога е терминът…  Добре….” (следва запис на тонове, всичко ОК), “Нека Ви прегледам…  от какво е този белег… Много са слаби конракциите… 0 см разкритие…”. Лекарят ни прати да си ходим в къщи и слава Богу! Беше ни нервно и напрегнато да се върнем и да започнем отново чакането, но сега съм благодарна, че не ме приеха тази нощ, въпреки че беше минал терминът ми и имах 2 предишни операции.

След като се прибрахме от болницата болките доста се засилиха, от 3 до 6 сутринта почти се отчаях, че няма да издържа, ако това е само началото… и после всичко спря, аз заспах, от време на време ме събуждаше някоя контракция… В събота се чухме с лекаря, той спокойно ни каза, а, така ли, ами значи ако нищо не се случи, елате в понеделник… Ние си мислим, че раждаме, той: понеделник… Оказа се прав.

В събота през деня контракциите пак съвсем затихнаха, макар че ги усещах от време на време. Вечерта се засилиха, усещаха се и по-различни, но не бяха регулярни и не се учестиха, така че пропуснахме ходенето в болницата.Беше нещо като втора репетиция. Вече си имахме изпробвана схема за справяне, когато наистина се разраждам. Ако изобщо де, вече не ни изглеждаше чак пък толкова сигурно.

В неделя вече бях много изтощена. Контракции имах, но не бяха регулярни. Опитахме се да се разходим, но нямах сили, а и не ми беше приятно да се превивам от болка на пейка в парка… Така че, почивка в леглото: лежах през почти целия ден. Започна да се промъква отчаянието, особено след като прочетохме, че този т.нар. prodromal labor може да продължи доста дълго… дори седмици!!! Не мислех, че мога да издържа още дълго. И то не само и основно заради болката. На този етап спрях да отогварям на притеснени обаждания. Предпочитах да поговоря с жени, които бях сигурна, че ще ме подкрепят. Един дълъг разговор по телефона, разходката, почивката и денят мина.

Вечерта в неделя контракциите станаха по-силни, постепенно ставаха по-болезнени и почти не можехме да намерим начин да ги облекчим с репетираните през предишните нощи средства. В един момент казах, че искам да тръгваме. Той предложи да пробвам за последно обливане на кръста с топла вода в банята (най-ефективното до момента) и ако и това не работи, наистина тръгваме. И на двамата някак не ни се вярваше, че наистина съм в активна фаза, толкова бавно се бяха развивали нещата досега…

Около 3 часа сутринта в неделя срещу понеделник бяхме в Майчин дом, а аз бях с 5 см разкритие! Не можех да повярвам! Струваше ми се страшно много, все пак при все че имах две деца, никога не бях имала и 1 см разкритие.

Настанихме се в стаята за активно раждане, продължихме да търсим начини за намаляване на болката. Бяхме сами, само от време на време идваше акушерка да мери тоновете. Когато дойде нашият лекар го попитах дали щом досега съм раждала 50 часа, сега ще раждам още 50, а той ми каза, че днес трябва да родя. Уплаших се, бях сигурна, че няма да стане днес.

Влязох във ваната около 6 часа, когато нищо вече не ме облекчаваше. Водата ми помогна, макар ваната там да не е най-удобна, особено за висока жена. Все пак упявах добре да се отпусна между контракциите. Бъдещият татко-на-трима ми напомняше да дишам и че скоро ще мине… И към 6:45 бях с 8 см! Продължавах да не вярвам.

Водите ми не бяха изтекли, болките бяха поносими, не можеше да съм толкова близо… Много скоро след прегледа за разкритие усетих бебето съвсем ниско, не успях да сдържа вика си по време на контракцията и загубих контрол. Излязох от ваната, казах му да извика екипа, но те вече бяха там. Аз бях в странно състояние; не усещах напъни, но чувствах, че бебето излиза. Някак ме убедиха да се кача на стола, за да родя. Спукаха ми мехура. Акушерката потвърди, че бебето излиза; в последствие татко й ми сподели, че не е повярвал, мислел е, че просто така ме успокояват… Докрай не можехме да повярваме, че ни се случва мечтаното чудо! Но след няколко контракции, за по-малко от 10 минути, се роди Вяра… Тези 10-15 минути в края на раждането бяха единственото време, когато загубих контрол и ориентация и бях страшно благодарна на лекаря и акушерката, които ме окуражаваха и ми помагаха.

След раждането изчакахме да спре да пулсира пъпната връв преди да я прережат; през това време Вяра беше първо на корема, после на гърдата ми. Изчакахме плацентата да се роди спонтанно; имаше и малко за шиене. Докато приключим с тези неща, Вяра беше в татко си, взели са я само за 5 минути за теглене и мерене… Макар много да го желаех, не съм посмяла да си представя, че ще родя така. Това раждане беше благословение!

А историята за раждането на Вяра има и продължение и то се казва Катерина 🙂 За него можете да прочетете тук.

Втори етап на раждането

Дефиниция и продължителност на втория етап на раждането

33. Препоръчва се следната дефиниция и продължителност на втория етап на раждането: вторият етап е пердиоът между пълното разкритие на маточната шийка и раждането (изгонването) на бебето, по време на който жената има неволеви напъни като резултат на експулсивни маточни контракции.

Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на втория етап е различна за различните жени. При първо раждане, бебето обикновено се ражда в рамките на 3 часа, докато при следващи раждания това обикновено става в рамките на 2 часа.

34. За жени без епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

35. За жени с епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

36. Жени, които са в експулсивната фаза на втория етап на раждането, трябва да бъдат окуражени и подкрепени да следват собствените си позиви за напъване.

37. За жени с епидурална упойка във втори етап на раждането, забавянето на напъването с един или два часа след получаване на пълно разкритие или докато жената възстанови сензорния си позив за напъване се препоръчва в случаите, когато условията позволяват жената да прекара повече време във втори етап на раждането и перинаталната хипоксия може да бъде адекватно оценена и овладяна.

Техники за предотвратяване на травма на перинеума

38. За втория етап на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената, се препоръчват техники, които намаляват травмирането на перинеума и подпомагат спонтанното раждане (вкл. масаж на перинеума, топли компреси и предпазване на перинеума с ръце).

Епизиотомия

39. Не се препоръчва рутинно или твърде често прилагане на епизиотомия по време на спонтанно раждане.

Натиск на фундуса

40. Не се препоръчва прилагането на ръчен натиск с цел подпомагане на раждането по време на втори етап.

Трети етап на раждането

Профилактика с утеротоници

41. За всички раждания се препоръчва употребата на утеротоници с цел превенция на следродилен кръвоизлив.

42. Окситоцинът е предпочитаният медикамент за превенция на следродилен кръвоизлив.

43. Ако не е наличен окситоцин, се препоръчва употребата на други инжекционни утеротоници.

44. Препоръчва се забавено клампиране на пъпната връв (не по-рано от 1 минута след раждането).

45. На местата, където има опитни специалисти по време на раждането, се препоръчва контролирана тракция на пъпната връв тогава, когато за лекаря и за раждащата жена е важно да се намали малко кръвозагубата и леко да се ускори третия етап на раждането.

46. Не се препоръчва продължителен масаж на матката с цел превенция на следродилен кръвоизлив за жени, които са получили профилактична доза окситоцин.

Грижа за новороденото

47. Ако амниотичната течност е бистра и новороденото започне да диша самостоятелно след раждането, не трябва да се аспирират носа и устата на бебето.

48. Новородените, при които няма усложнения, трябва да бъдат в контакт кожа-до-кожа с майките си през първия час след раждането с цел превенция на хипотермия и насърчаване на кърменето.

49. Всички новородени, включително и тези с ниско тегло, които могат да сучат, трябва да бъдат поставени на гърда възможно най-рано след раждането, когато са клинично стабилни и майката и бебето са готови за това.

50. На всички новородени трябва да се поставя вит. К мускулно след раждането (т.е., след първия час, в който бебето трябва да бъде в контакт кожа-до-кожа с майка си и да започне да суче).

51. Къпането на бебето трябва да се отложи за 24 часа след раждането. Ако не е възможно заради разбиранията в дадената култура, то отлагането трябва да е поне 6 часа. За бебето трябва да бъде избрано подходящо облекло в зависимост от околната температура. Това означава бебето да е с един или два пласта дрехи повече от възрастните и с шапчица. Майката и бебето не трябва да се разделят и трябва да са в една стая 24 часа в денонощието.

52. За всички жени се препоръчва оценка на тонуса на матката след раждането с цел ранно откриване на маточна атония.

53. Не се препоръчва рутинна профилактика с антибиотици за жени родили вагинално без усложнения.

54. Не се препоръчва рутиннна профилактика с антибиотици за жени, на които е направена епизиотомия.

55. Всички родилки трябва да бъдат редовно преглеждани за вагинално кървене, контракции на матката, височина на фундуса, температура и пулс през първите 24 часа след раждането, като се започне от първия час. Скоро след раждането трябва да се измери кръвното налягане. Ако е нормално, следващото измерване трябва да е след 6 часа. В рамките на 6 часа след раждането жената трябва да е уринирала.

56. След вагинално раждане без усложнения в здравно заведение, здрави майки и новородени трябва да получат медицинска грижа в заведението за поне 24 часа.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Заключение: в нашите, български условия, често голяма част от тези препоръки не се спазват, съзнателно или поради следване на остарели практики. Ако искаш да си максимално подготвена за това какво да очакваш, добре е да имаш план за раждането, който предварително да си обсъдила с екипа си. Свържи се с мен за консултация, ако искаш да ти помогна да го подготвиш.