Гладни и жадни по време на раждане

Доктор Кристина Чакърова, анестезиолог, прави обзор на медицинската литература по въпроса дали е нужно жената да е гладна и жадна по време на раждането.

В българските родилни домове в общия случай се забранява приемът на храна и течности по време на раждане. Някак си и българските жени са свикнали, че това е редно и смятат, че могат да издържат, щом това е в тяхна полза и ги предпазва от усложнения. Така ли е наистина?

Eто какво показа проучването ми на причините за тази практика.

Намалява ли рискът от аспирация на стомашно съдържимо при евентуално прилагане на обща упойка?

За незапознатите с медицинските термини ще обясня, че преди операции, в които се използва обща упойка, анестезиолозите изискват пациентът да не е приемал твърда храна  и течности за определен брой часове, като тези часове са различни за течностите и за храната. Това се отнася за планови операции и интервенции. Когато се планира такава с местна упойка, се препоръчват същите мерки, тъй като се застраховаме за случаите, в които може все пак да се наложи да се премине към обща упойка. Отново се разглежда раждането като медицинско събитие, а бременната/раждаща жена като пациент. Ще се опитам сега да не се съсредоточавам на това, а върху медицинската страна на въпроса.

Механизмът, който се посочва за виновник за повишения риск, е отслабването на силата на мускула, който предпазва връщането на съдържимо от стомаха към устата по време на заспиването при обща упойка. Този риск съществува при всяка една операция по спешност и затова основна част от обучението на всеки анестезиолог е т.нар. „интубация при пълен стомах”, която включва комплекс от мерки за предотвратяване на аспирацията дори при отпускане на този мускул.

Друга основна част в обучението на всеки анестезиолог е при работа с бременни жени след 16 г.с. да се подхожда като към пациент с пълен стомах – с всички необходими мерки. Това е така, тъй като при бременните, особено при жени на термин, гореспоменатият мускул по принцип е по-отпуснат от нормалното, а изпразването на стомаха е забавено и това няма нищо общо с това дали е приела храна или не жената. И все пак, ако стомахът е празен, дали при отпуснат мускул би имало какво да се върне в устата и да причини аспирация? Ами да, в стомаха винаги има т.нар. остатъчен обем стомашен сок, който при бременност и при гладуване даже се увеличава, а какво да говорим при комбинацията от двете.

В медицината, базирана на доказателства, всяко твърдение се основава на научни изследвания и установени на тяхна база насоки за работа в съответната област (в англоезичната литература – Guidelines). В „Практическите насоки за анестезия в акушерството” на Американското общество по анестезиология (American Society of  Anesthesia) в списание „Анестезиология“ (Anesthesiology, V106, бр. 4/ април 2007 г.)  (1) четем:

„Няма достатъчно публикувани данни, за да се направят ясни изводи относно връзката между времето на неприемане на бистри течности и риска от повръщане/рефлукс или белодробна аспирация по време на раждането. Както консултантите, така и членовете на ASA са съгласни, че приемът на бистри течности по време на раждането подобрява комфорта и удовлетворението на майката. Въпреки че членовете на ASA не изказват твърда убеденост, консултантите са съгласни, че приемът на бистри течности по време  на раждане не увеличава риска от усложнения.“

По нататък се казва следното относно твърдите храни:

„Няма конкретно време на гладуване, което да осигурява предпазване от усложнения. Няма достатъчно публикувани доказателства за безопасността на който и да е конкретен период на гладуване по време на раждане.“

И въз основа на това препоръчват 6-8 часа въздържане от твърди храни преди планирано цезарово сечение и изцяло въздържане от твърди храни по време на раждане.

Отчитайки високите енергийни нужди на майката по време на раждане, чието задоволяване осигурява доброто състояние и на майката, и на бебето, Световната здравна организация препоръчва медицинските специалисти да не  се месят в желанието на жената за прием течности по време на раждане (1997 г., СЗО). (Бел. ред. През 2018 година СЗО публикува следната официална препоръка: “За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането.” Повече информация тук.) Американският колеж на сестрите-акушерки (American College of Nurse-Midwives) отново препоръчва окуражаване на жените в нисък риск да приемат течности в съответствие със собственото си желание (7). Американският конгрес на акушер–гинеколозите (American Congress of Obstetricians and Gynecologists) и Канадското обществото на акушер-гинеколозите (Society of Obstetricians and Gynecologists of Canada) също препоръчват свободен прием на течности по време на раждане от жените с нисък риск от аспирация.

Няколко проучвания показват по-голяма честота на повръщането в групата на приемащите храна, без това да влияе върху изхода на раждането, бебето или майката. (Scrutton et al., 1999, USA; O’Reilly et al., 1993, USA)

Видяхме, че всъщност не съществува научно изследване, което да доказва, че въздържането от прием през устата предпазва по какъвто и да е начин жените с нисък риск от усложнения.

А какви са опасностите от лишаване от течности и енергийни източници по време на раждане? Те са същите, както при неприемане на течности и енергия от атлет по време на маратон. Като се има предвид, че разходът на калории при раждането е сходен с този при 80-киломеров поход, можем да си представим колко благоприятно се отразява лишаването на тялото от необходимата за изпълнението на тази задача енергия. Ето някои от възможните последствия:

* Кетоза (кетоацидоза) –  често следствие на гладуването не само при раждащи жени. Всъщност свикнали сме да чуваме този термин когато говорим за диабетно болни, но тя може да се получи при всеки гладуващ организъм. Когато няма достатъчно захари, за да задоволи енергийните ни нужди, тогава организмът започва да разгражда собствените си тъкани, като от разграждането на протеините се образуват кетони, а увеличаването на концентрацията им в кръвта наричаме кетоацидоза. Променя се pH на кръвта – тя става по-киселинна и става по-трудно на тъканите да използват кислорода, т.е. това допринася за по-неефективна работа на матката, както и причинява главоболие, гадене, повръщане, мускулни болки. Не намерих проучвания доказващи влощаване на изхода от раждането или фетален дистрес, всъщност в много малко такива се обръща внимание на кетоацидозата и последствията от нея върху усещанията на майката по време на раждането. В издание на Royal College of Midwives, 2012 (6) са споменати две изследвания – Broach and Newton 1988 и  Foulkes and Dumoulin 1985, които показват, че кетозата, в комбинация с глада и умората могат да доведат до неефективна работа на матката, увеличаване на честотата на интервенциите и да доведе до инструментално родоразрешение.

* Обезводняване и промени в солевия баланс – те могат да предизвикат усложнения в раждането, когато жената приема бедна на соли вода или получава неправилно натоварване с течности чрез интравенозна система. Едно проучване върху сравнително малка група жени сравнява приема на чиста вода с този на спортни изотонични напитки, като освен по-високия процент на кетоацидоза и намалени нива на кръвната захар в групата приемащи чиста вода не са установени други разлики (4). Друго проучване (5) показва по-висок риск от цезарово сечение в групата, приемаща въглехидратни напитки, вероятно поради липсата на достатъчно соли; авторите са изразили мнение, че е необходимо по-нататъшно проучване.

*Стрес –  няма да давам доказателства за стреса от гладуването и жаждата по време на раждане. Всяка бременна жена може сама за себе си да отсъди дали това би представлявало проблем за нея, имайки предвид колко време може да издържи без храна в 9-ия месец, дори без да е подложена на такова екстремно физическо усилие.

В проучванията, които разгледах, някои жени съобщават, че тайно са хапвали по време на раждането, което, да си призная, едновременно ме натъжи и ме накара да се гордея. Натъжи ме, защото не бива според мен да се крием и да се чувстваме виновни, когато удовлетворяваме потребностите си по време на раждане. Но и ме накара да се чувствам горда от силата на природата на жената, която във всеки един момент ясно показва от какво имаме нужда и кое е добре за нас.

Изводи:

Всяко едно проучване завършва с абзац с изводи. Тъй като аз не съм осъществила такова на практика, а синтезирах прегледа ми на медицинската литература по въпроса, ще оставя изводите на Вас.

Всеки има правото на информиран избор. Желанието ми не е да давам напътствия, а единствено да предоставя необходимата информация.

Успех!

Източници:

………………………………………………………………………………………..

1. http://journals.lww.com/obstetricanesthesia/Citation/1999/06000/Practice_Guidelines_for_Obstetrical_Anesthesia_A.2.aspx

2.http://www.nursingcenter.com/prodev/ce_article.asp?tid=1036626

3. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12698834 An Evaluation of Isotonic “Sport Drinks” During Labor, Mark Kubli, FRCA(UK)*, Mark J. Scrutton, FRCA(UK)† Paul T. Seed, MSc, Cstat‡ and  Geraldine O’ Sullivan, PhD, FRCA(UK)*

4. A double-blind, randomised, placebo controlled study on the influence of carbohydrate solution intake during labour. Scheepers HC, Thans MC, de Jong PA, Essed GG, Le Cessie S, Kanhai HH.

6. Evidence Based Guidelines for Midwifery-Led Care in Labour ©The Royal College of Midwives 2012

7. American College of Nurse Midwives (ACMN) (2008) Providing Oral Nutrition to Women in Labor Journal of Midwifery & Women’s Health

8. Henci Goer, The thinking woman’s guide to a better birth, 1999