Back

Раждане без страх

Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.

В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.

Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.

Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.

След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.

Таткото беше до мен през цялото време.

Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.

Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.

При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.

В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.

От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.

Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.

Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.

Знаех, че ще се справя.

Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.

След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.