🎬 В главните роли: Кати и бебе Карина
🎭 Поддържащи роли: Георги (таткото) ❤️, д-р Атанас Цонев 👨‍⚕️ и акушерката Димитрина Динкова.

Имах щастието да работя с Кати и Георги за тяхната подготовка за раждането и кърменето на тяхната дъщеричка 🤰🤱 (те се включиха в обученията в Baby Spa White Lagoon – Varna и Медицински център Вита Нова), както и да ги подкрепя в първите дни след раждането.

Много се радвам, че Кати реши да сподели с нас своя разказ! Ето го и него:

❤️Тогава когато Близостта и Доверието между Георги и мен се надгради.❤️

🌟 Раждането започна към 3:30 сутринта на 26-ти януари (неделя) с изтичане на водите 💦. В този момент изпитах такова вълнение, че мигът най-сетне настъпва и до броени часове ще видим нашето чудо 👶. Бях подготвена, вярвах в себе си и имах увереността, че всичко ще мине по план – бях спокойна. 🚗 Подготвихме се и потеглихме към „Майчин дом“ Варна.

В 4:10 сутринта пътувахме, а в 5:10 вече ми бяха взели кръвните проби, поставили абокат, документите бяха подписани, а ние бяхме настанени в стаята за активно раждане. Нямахме специални изисквания да родя във вода, единственото беше таткото да присъства и да бъдем заедно.

До този момент разкритието беше само 2 см. Мислех си, че имаме време да си починем, докато дойдат съществените контракции, но те настъпиха доста скоро – след 15 минутна почивка. Започна следене на тоновете на бебето, както и засилване на контракциите… След два часа разкритието вече беше 4 см.💉 Вляха ми атропин, а разкритието започна значително по-бързо да нараства.

Настоявах да родя без епидурална упойка. 💪 Вярвах, че мога!

През цялото време, въпреки зачестилите контракции 🤰, си мислех, колко е хубаво ✨, колко е красив цялостният процес 🌸.

Бяхме подготвили много средства/техники, които да облекчават болката по време на контракциите. Включваха топка за масаж за кръста, възглавничка с топла вода (термофор), музика, любими снимки, гребенче ✋, което да стискам, за да се разсея от болката.

Единствените неща, които приложихме, бяха френска и италианска музика, която почти до последния момент на самото раждане звучеше 🎼, както и загряващият масаж на кръста.

Всичко друго беше могъщ фокус 🎯, позитивни мисли 😊 и много любов! ❤️

В нито един момент не настъпи колебание в мен дали ще се справя. Вярвах, че бях достатъчно информирана 📚 относно етапите на раждане и какво ме очаква във всеки един от тях. Очаквах и момента на транзиция (етапът, в който обикновено си готова да се откажеш), питах се кога ще настъпи… ама… не го усетих. Бях като обладана/хипнотизирана, вярваща, че силата е в мен и приемах всяка контракция с благодарност ❤️. Отново тук смятам, че това се дължи на подготовката преди раждането и информираността (курсове за родители, както и такива за кърмене 🤱)

Настъпи и вторият етап на раждане, а именно напъните. Продължиха дълго – час и половина. Сменяхме позициите – ту изправена, и по време на контракции кляках и напъвах, ту на магарето. Вече усещах умората в себе си, но продължавах да напъвам и се доближавахме малко по малко до чудото 🌟.

През тези моменти на напъни акушерката и Георги не спираха да ме окуражават. Чувствах се все едно съм на състезание и ме нахъсват (по едно време бях участник в мач по водна топка, а треньорът викаше по мен сякаш играех мача на живота си).

Медицинският екип забеляза, че последните контракции са по-слаби, затова ми вляха малка доза окситоцин. Бебето беше застанало на едно място за по-дълго време и съответно започваше да губи кислород. По преценка на доктора се наложи да се извърши епизиотомия, за да бъдат подобрени тоновете на бебето. Доближихме се още по-близо до дългоочаквания момент.

👶✨⏰🎉❤️ Карина се появи в 13:28ч. Пъпната връв беше отрязана от Георги, който беше изпълнен с доза адреналин за целия си живот. Цялата беше във верникс. Поеха я да я изтеглят (3,730 г), подсушат и да видят състоянието ѝ. Дадоха ми я за малко след което я поставиха на кислород за около 3 часа. Тогава и беше първото засукване – успешно 🎉. Изпитах удовлетворение, блаженство, от този първи допир.4

Бих описала моето раждане като най-красивият момент в живота ми 💖. Пожелавам на бъдещите майки да намерят своя начин да постигнат своето раждане с любов ❤️.

Ние тримата успяхме! 👨‍👩‍👧

Огромно благодаря на екипа 🙏, специално на доктор Атанас Цонев, който чрез спокойствието си и отдадеността си към своята професия 💙 допринесе за моето естествено раждане. Без тяхната подкрепа, това нямаше да бъде реалност.

P.S. Денят преди да родя бях на обучение по кърмене при Йоанна🤱, а на следващия, за късмет, родих…

П.С. Виж тук повече информация за моите обучения или ми пиши в Инстаграм или Вайбър (0885 210 764), ако имаш нужда от подкрепа.

Моето раждане и уроците, на които ме научи

“Вече съм в 39та седмица, сигурно ще пренося, а и така май е по-добре, за да може бебето да се развие максимално.” Това бяха мислите ми през последните дни, които се затвърждаваха още повече и след прегледите, при които нямаше признаци за скорошно раждане. Радвах се, защото исках максимално да се насладя на лятото. В събота имам рожден ден, ставам на 30. През деня плаж, а вечерта вечеря на брега на морето, бяха плановете ми. Какъв беше шансът да родя на рождения си ден? Никакъв.

⏰ В 4:20 се събудих от звучно “пук”. След малко звукът се повтори и… водите ми започнаха да текат. Скочих от леглото, като същевременно събудих и съпруга си. Първоначално не се паникьосах, бях чела тоооолкова много за това какво да очаквам, че нищо не можеше да ме бутне. Очаквах контракциите да нарастват постепенно в следващите часове, мислейки си, че раждането ще се състои късния следобед в най-добрия случай.

📚 Урок номер едно: “Човек никога не знае.”

📱 Започнах да засичам контракциите, седнах да прочета още веднъж откъс от “Раждане с любов” на Олга Дукат, за да съм сигурна как да интерпретирам честотата им. Странно, започнаха да се проявяват светкавично често, като приложението, с което ги засичах, постоянно ме известяваше да тръгвам към болницата. Чувствах се добре и исках да избегна максимално много престоя в паметника на социализма, в който избрах да раждам.

🚑 Чух се с докторката и се разбрахме да отида в болницата към 8 часа. Контракциите ставаха все по-болезнени и чести. С тях започнаха да се прокрадват и първите мисли на притеснение, а може би дори и страх от непознатото. Ето вече сме в болницата, аз съм регистрирана и качена в предродилна зала, по-скоро малка стая с две легла. За съжаление не допуснаха съпруга ми, който може би точно в този момент щеше да ми е най-много от полза.

💪 Но нали съм чела, нали гледах толкова много клипове и посетих достатъчно лекции. “Ще се справя и сама, едва ли е толкова трудно.” – мисля си, докато се боря с все по-силната болка, жегата и безпомощното състояние, в което бавно изпадах. Човек никога не знае и никога не е достатъчно подготвен, за това което го очаква.

📚 Урок номер две: “Няма невъзможни неща.”

📋 При първото ни посещение на лекция водена от Йоанна, получихме списък с нещата, които бихме искали да се осъществят при раждането. Още тогава започна да ни става ясно, че пътят, по който поемаме ще бъде осеян с много отрицания и откази. Искахме всичко, от първи контакт, през отложено клампиране, до златния час. За съжаление в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” все още изостават значително с голяма част от съвременните практики при раждане, а по-късно както ми стана ясно и болничен престой и грижа за родилките и бебетата. Борбата щеше да е тежка, но не и невъзможна!

❤️ Благодаря на съпруга ми, който беше неотлъчно до мен и се погрижи да се преборим с всички предразсъдъци, правила и остарели норми, за да получи синът ни най-доброто още с първата си глътка въздух. След множество разговори, упоритост и работа в екип от страна и на двама ни, успяхме да получим всичко, което отбелязахме в списъка. И ето, наистина няма невъзможни неща, стига човек да знае какво иска и да се бори до край да го получи… дори и в България, дори и в АГ Варна.

📚 Урок номер три: “Раждането на нов живот е истинска магия.”

Последните месеци от бременността си прекарах в разпити на близки и познати, за това колко точно болят контракциите и как преминава естественото раждане. Толкова бях уплашена от неизвестното, че карах всички да определят болката по скалата от 1 до 10, за да знам какво да очаквам. Към края обаче си казах, че всичко това е без значение, тъй като моментът все някога ще дойде и не така или иначе не мога да избягам от него.

🌸 Смених нагласата си и започнах да мисля по-позитивно. Опитвах се да се настроя да приема болката и всичко останало, което ми предстоеше и просто да изживея момента такъв какъвто е. Когато моментът настъпи, всичко се разви светкавично бързо и само след 8 часа от изтичането на водите ми аз държах в ръцете си най-прелестното създание, което някога съм виждала – моят син.

👶 Естественото раждане е нещо, през което всяка жена трябва да премине, ако това разбира се е възможно. То променя завинаги представите на една жена за нейните способности и ролята ѝ в живота. Раждането е истинска магия, която завладява и провокира всички сетива и емоции. Определено никога няма да забравя топлината, която обгърна цялото ми тяло, след като положиха бебето върху гърдите ми. От този миг за мен животът придоби нов смисъл, а именно да бъда майка.

🌟 Апел към всички жени, на които предстои този прекрасен момент – посрещнете го със смелост, позитивна нагласа и търпение, а когато настъпи му се отдайте с цялото си сърце и душа.

Это мои вторые роды. Первые были три года назад и к ним я тоже готовилась, однако вся информация давно улетучилась из головы. И благодаря этому курсу я очень много вспомнила и очень много нового узнала. Мой ребёнок (а пол я не знала до родов) совсем не спешил появляются на свет, что давала все основания думать, что это мальчик.

Начиная с 40-й недели я каждые пару дней посещала врача (тут очень рекомендую Атанаса Тцонева майчин дом Варна). Карапуз лежал головой вниз, спинкой слева, был абсолютно здоров и активно набирал вес. Роды назначили на 7 апреля. 17 апреля доктор назначил стимуляция, которая загоняла меня в панику. Я пришла на значного числа, но единственно с тем, чтобы отказаться.

В благодарность за моё ответственное отношение и стабильное посещения, доктор разрешил ждать ещё несколько дней. Живот был огромный. Ребёнок лежал низко и здорово блокировал нервные окончания в тазу, в результате чего я еле ходила.

Я пробовала стимулировать роды в домашних условиях, но ничего не помогало. На каждом этапе Йоанна поддерживала меня, держала связь и когда это было нужно – советовала что-то.

С 19-го на 20-е число ночью начались схватки (21-е число было окончанием 42-й недели). Началось всё часов в 20/21:00 вечера. Изредка, они вполне могли быть тренировочными. Я легла спать и поставила будильник на 01:00 ночи, чтобы вдруг не проспать😂. Встала и решила, что можно ещё прилечь, но поняла, что не смогу и что есть уже стабильность в схватках (примерно каждые 15 минут). Я покушала приготовил ась и в 2 ночи разбудила маму и позвонила дедушке, чтобы пришел и посидел со старшей дочкой.

В 03:00 мы с мамой поехали в роддом. В 03:20 были на месте. В 04:45 я держала ребёнка на груди.

Что поместилось в этот отрезок времени с 03:20 – 04:45?

У меня завели в отделении я переоделась и ответила на вопросы. Легла на осмотр к врачу (ультразвуковой и вагинальный ). Далее в кровь из вены и анализы на препараты.

Я приехала с раскрытием 7 см. Далее род зал. Все время у меня была одна техника Painrelief – я гортанно с вибрацией пропевала гласные и сжимала в руке острый предмет – гребешок для волос. И ещё такой резиновый бублик, чтобы качать руки. В родзале я попросила fitness ball.

До 10 см меня быстро раскрыло. Доктора осмотрел и предложил разорвать околоплодные воды и тогда мы приступим к потугам. Я согласилась. Боль первой потуги было настолько сильной, что я потеряла контроль и впала в панику. Хотела развернуться со спины на четвереньки (в позу собаки ), а вместо этого сползла от боли с кресла и схватилась за ногу врача.

Еле собравшись силами я вернулось на место. Доктор привел меня в чувство и я синхронизировалась с потугами. Тужилась на четвереньках, за пару потуг ребёнок почти вышел. Немного не хватило силы и меня перевернули на спину, попросив ещё дотужится самой. Ребёнок вышел.

Родилась моя доченька. 4 кг 150 г, без единого разрыва. Потом плацента. Потом любовь.

Йоанна, спасибо тебе!

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:

• краката ти треперят
• ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
• искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
• не искаш да те докосват
• събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
• изпитваш силно безпокойство
• не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

КАКВИ СА ВАРИАНТИТЕ ЗА ПО-ЛЕСНО СПРАВЯНЕ С ТАЗИ ФАЗА?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

Аз съм щастлива жена на 27 г. с невероятен съпруг и две прекрасни дечица! На 23 г. забременях с първото си дете, желано, осъзнато и слава на Бога от раз!

Бременността ми не мина леко:

Лежах поне 5-6 пъти за задържане и други проблеми. Но всъщност не се стигна до усложнения и въпреки лежането до началото на 9-ти месец, аз и бебчето стигнахме до заветния ден, в който всичко е като по учебник. Раждането ми започна напълно естествено, спонтанно и много бързо, два дни преди предвидения термин! 

Сега се връщаме малко назад, седмица преди да родя, когато болницата, която бях избрала се затвори за ремонт. Трябваше да родя в АГ или Майчин дом Варна. Предпочетох да е в АГ с избор на екип и да си вържа гащите с ВИП стая, заради доста тежките разкази за условията, които бях чула от други жени раждали там. Четох, четох, нямах време и се спрях на д-р….. няма да кажа името му тук! Не мисля, че е редно, а и други жени са доволни от него, има кой да съди и отсъжда! Но не и аз! 

Направихме първи преглед при въпросния лекар и се установи, че бебето е в супер позиция, тежи около 3,400гр. и има още около 10 дни до термин. При прегледа за разкритие леко се притесних и помръднах. Подчертавам, не съм пъшкала, охкала, леко помръднах, защото усетих болка. След това лекарят ми заяви, че съм много страхлива, бебето е голямо и НЯМА ДА МОГА ДА ГО РОДЯ и разбира се да помисля за секцио!

Колко познато, нали?

Аз отговорих, че е нормално да ме е страх, както всяка друга жена. Но желанието ми категорично е естествено раждане, щом няма никакво МЕДИЦИНСКО ПРОТИВОПОКАЗАНИЕ (с големи букви е, защото и с това се спекулира прекомерно за щяло и нещяло). 

И продължаваме напред…

Следящата ме АГ също ме навиваше за секцио и чух ужасни неща за естественото раждане! Но, има едно ГОЛЯМО НО. Аз имах на кого да вярвам повече от всякога! Макар и вече покойна, майка ми е родила 3 деца (аз съм номер 3) напълно естествено, без упойка и никога от нея не съм чула, че е било ужасно!

Тя може, и аз мога! За миг със съпругът ми не се поколебахме!

И така, на 9.06.2018 г. (с предвиден термин 11.06.2018) около 4-5 часа сутринта се събудих от кратка, силна контракция, но реших, че има накъде повече и си легнах. След няма и 10 минути обаче се повтори същото. И така след 30-40 минути вече ми се насълзяваха очите при всяка контракция!

Пропуснах да кажа, че щом чукнах 9 ти месец започнах да вървя като луда, защото се чувствах добре и вече знаех, че бебето е доносено и готово за срещата ни.

Връщаме се на 9 ти, когато съпругът ми се събуди и като видя как тихо си ридая, но съм доста спокойна, ми каза: “…мисля, че започва и е време да се обадиш на доктора!”

Още 30 мин. чакахме и засичахме и контракциите. Ставаха все по-силни, продължителни и сякаш процесът напредваше страшно бързо! Звъннах на доктора и той каза, че 7:30 ще ме чака в приемния кабинет. 

Бяхме толкова спокойни, като за първо раждане, съпругът ми разходи кучето, а аз влязох да се къпя и хоп, тапата ми падна… Казах си, хайде, само водите останаха. Усещах, че всичко е много близо! Вълнувахме се, дори се майтапихме да не изцапам колата с води, доприготвихме се и тръгнахме за болницата. Вече се превивах на всеки 5 минути. В момента, в който доктора ме видя, каза:

“Ти раждаш!”

Приеха ми документите, качих се за преглед. Провери ме за разкритие и отсече: имаш пълно разкритие, ти раждаш, влизаме за секцио…Но чакайте малко, какво секцио защо? Кажете ми каква е причината, попитах аз. Тясна си, това голямо бебе, страхлива си, не, не можеш да го родиш. Влизаме веднага за секцио. Дори преди другото, уговорено такова, което беше точно за този час.

Станах и вървейки към родилна зала, отидох да прегърна съпруга ми. Казах му, че не искам секцио, че ме е страх, но той беше блед като платно. Не можах да му обясня, че няма медицинска причина да ме режат. Аз на 23 години, здрава, спортистка, спокойна, въпреки че знам какво изпитание ме очаква, веднъж не казах ‘страх ме е, искам секцио’!

Влязох в родина зала, седнах на кушетката и анестезиологът ме пита каква упойка искам. Разясняваше ми всичко, а аз се чувствах като в капан! Вече усещах и напъните… Лекарят толкова бързо се приготви и отсече: “Няма как да избира упойка, тя ражда! Приспивайте я и да вадим бебето!…”

Събрах сили и станах. Казах: “Но, моля ви, аз не искам секцио, каква е причината?” Усещам как бебето ме натиска, усещам този уникален процес – раждането! Той повиши глас и каза, слагайте я бързо… отново легнах и пак казах, че не искам секцио…

От там, знаете какво се случи… Бях приспана. Да, не ме приспаха, а бях приспана. Ей така, без да знам защо, усетих, че просто няма никой друг с мен. По-точно всички са срещу мен или поне не са срещу доктора.. Целият екип гледаха в ступор нашия спор и също недоумяваха какво се случва… 

Забележете: не измериха тонове на бебето, не са ме гледали на ехограф. Реално дори не се знаеше всичко, което трябва да се знае преди едно раждане, каквото и да е то! 

И тук вече следва тежката част.

Чувствата на една млада, здрава жена, която само иска да има избор. Иска да бъде подкрепена, иска да знае защо се случва това с нея, защо някой решава съдбата й! Чувствах се НАСИЛЕНА, ПОСЕЧЕНА, СКОПЕНА от привилегията да бъда жена и да изпитам най-красивата болка! 

Не спирах да се питам защо се стигна до там. След раждането се опитвах да се успокоя с това, че сме живи и здрави, да се фокусирам над прекрасната си рожба! Но горчивината от насилието и жертвата, която бях дала, всичко, което се случи с мен, беше подсъдимо! Два дни плаках и накрая просто се примирих.

Със спокоен тон попитах отново лекаря имало ли е наистина причина за секцио, че баща ми е доктор и иска да знае каква е тя. Но отговорът беше все така хаотичен и неясен… Клишетата на 21 – ви век… Тясна си, бебето е голямо.

ТИ НЕ МОЖЕШЕ ДА ГО РОДИШ ТОВА ДЕТЕ!

Минах дълъг път след това. Плаках нощем, омерзението беше по тялото ми, в психиката ми! Детето ме държеше. Все пак не исках да съм неблагодарна към Бога, не към някой друг! Молех се да забравя, да приема, да продължа напред… Но сякаш отнемането на женската ми мисия беше нещо символично и смазващо!

Обаждах се по съдилища, питах какви са процедурите, намерих организации и т. н., изчетох много! Накрая установих, че срещу лекаря има доста заведени дела! Въпреки всичко, аз знам, че да си лекар е ужасно трудно. Това е мисия, свързано е с куп лишения и неуморни, понякога сливащи се работни дни! Поставям се и на мястото на този човек – лекар! Аз самата съм от лекарско семейство, обаче и знам каква е цената, но знам и каква е каузата! Или се отдаваш и приемаш лишенията, за да бъдеш полезен или прекратяваш дейността си, щом е непосилно за теб!

Времето минаваше. Гледах дъщеря си с толкова любов, кърмих я доста дълго (2,6 г.), което много ми помогна да се почувствам пълноценна майка и някак да залича огорчението от раждането. Създадохме невероятна връзка и се наслаждавам на всеки ден с нея!

Тук ви благодаря, че изтърпяхте половината разказ и по-точно по-трудната част! Защото сега следва 180 градусово завъртане и разказът за моето чудо и пътят към мечтаното и полагащо ми се естествено раждане!

Един ден дъщеря ми ме спря на вратата с думите: “Мамо, ти имаш бебе в корема, аз го виждам и чувам!” Останах на място. В ръцете си държах багаж и просто го пуснах на земята. Не знаех какво да кажа и след няколко секунди на абсолютен блокаж я попитах как така и от къде знае това…

Имахме един опит със съпруга ми, но не очаквахме да стане така бързо, тъй като преди 2 месеца бях преминала през гинекологична операция. Но в края на деня просто отидох до аптеката и след няколко часа видях светкавично появяващи се 2 черти. Беше толкова блага вест, дошла ни като истински подарък, отново желано бебе, което сякаш е дар от Бог! 

И ето че започнах да чета за ВБАК.

(бележка от Йоанна: ВБАК е директно зает от английски акроним, който означава нормално раждане след Цезарово сечение. Повече за спецификите на ВБАК можете да научите тук).

Още докато дъщеричката ни растеше, бях чула за този абсолютно възможен вариант и просто знаех, че някой ден ще опитам! Трябваше да търся възможностите за България и евентуално за Варна, града, в който живея.

Първо попаднах на Олга Дукат, чиято история прочетох и просто ѝ се доверих, защото разбрах, че тя има мисия в този живот и именно нея изпълнява! След това се спрях на двама лекари във Варна, като единият е вече доказан специалист, а другият е малко по-млад лекар. И все пак интуицията ми винаги ме е водела и отново реших да й се доверя.

Избрах Доц. Славчев, а дори не бях чувала дали води ВБАК. Просто още от първата ми бременност мислех да се запиша при него, но не се случи. Така или иначе и да бях избрала него първия път, както споменах по-горе, родилното на Света Анна затвори врати за ремонт малко преди моето раждане. 

Записах час за първи преглед и се надявах доцентът да ме приеме, защото графикът му е препълнен (и има защо). Прегледът мина нормално. Не питах веднага за ВБАК, защото реших, че не е дошло подходящото време, но пък бях успешно записана за следене на бременност при Доц. Славчев. След това направих една консултация с Олга Дукат, която беше като моята изповед, като обръщането на палачинката от “ДАЛИ ЩЕ МОГА” до

“АЗ ЩЕ УСПЕЯ”!

И тук е момента да кажа: Олга, благодаря ти! Наистина знам, че имаш невероятна мисия и си избрана за това, което правиш! 30 минути видео връзка отговориха на всичките ми въпроси. Погледите, реакциите и информацията ѝ бяха истински, преживяни, достоверни и някак разбиращи ме! Мен, недоразбраната, наранената женска душа на една обикновена млада жена, мечтаеща и нуждаеща се от шанс за естествено раждане! 

И така започна историята на моето чудо!

С вярата вдъхната ми от Олга и след това от срещата с моя ангел Доц. Славчев! Този ЧОВЕК, защото той е на първо място е един невероятен човек, ми вдъхваше толкова спокойствие с присъствието си, думите си, кратък и ясен. Винаги отговаряше адекватно и отдадено на въпросите ми. Преглед след преглед, чувах само: “тук всичко е наред, всичко е супер, браво, нещата вървят добре” и подобни малки, кратки изречения, КОИТО МИ СТИГАХА! Защото точно от това имах нужда!

Бременността не е нещо, което може да бъде обяснено. Никога няма да ти стигне времето, ако започнеш да задълбаваш във всяка подробност! За мен това е естествен процес и просто се наслаждавах на леката и спокойна бременност, благодарение на доцента!

Около 4-5 ти месец на една от консултациите си поговорихме за предишното ми раждане и със сълзи на очи разказах накратко какво се е случило. Доцентът не беше в точното настроение този ден и дори леко го помрачих с моя негативен разказ, който той явно беше слушал до болка от много жени… Каза, че това е подсъдимо и не може да си обясни как се е случило предположение, че имам перфектен статус, за да родя по естествен път успешно. Но с всяка следваща консултация, комуникацията ни ставаше още по-приятна и дори приятелска.

Усетихме доверие един в друг.

Той в моята вяра, хъс и непоколебимост, че ако всичко се подреди правилно просто ще успеем да родим нормално. А аз в неговия професионализъм, отдаденост, човечност и спокойствие, което толкова много търсих след психо атаките от предходното ми раждане! Всеки път го питах: ‘докторе, нали ако всичко върви така добре ще опитаме’. И той всеки път казваше: ‘разбира се и не само ще опитаме, а мисля и че ще успеем, просто няма причина за секцио!’

Прегледите ми бяха изпълнени с вълнение. Ходихме заедно цялото семейство. Влизахме задружно в кабинета, а той само ни кимваше и ни посрещаше с усмивка. А колко ли умора се крие зад нея, само той си знае! 

И така, докато не настъпи 9 тия месец, вече с голямо коремче, наближаващ финал и ново начало! Говорихме все по-подробно за какво ще следим. Около 20 ти ноември (с термин 3.12.2021), доцентът ми направи първи преглед за разкритие и просто, за да види какви са моите пропорции и т. н. След прегледа попитах някои неща и всичко ми беше обяснено. За първи път не се страхувах от гинекологичен преглед. Защо ли? Защото просто вече имах доверие в моя лекар! Знаех, че няма да бъда предадена и двамата вървим в една посока! Установихме и 2 см. разкритие, които явно бяха резултат от леките нощни контракции напоследък. Каза ми и че ако така получавам разкритие плавно, леко, преди същинските контракции ще е още по-добре за състоянието на белега. И само повтаряше, от теб искам само да вървиш!

Аз не се спирах!

Бях изключително дейна до самия финал на бременността. Тренирах през цялото време. Хранех се изключително добре, без желание за никакви вредни храни. Просто се бях отпуснала и отдала на естествените събития. Нищо не беше на всяка цена, а просто знаех, че ще се случи! Визуализирах го непрестанно. Говорих на бебчето и му давах кураж, че заедно ще се справим, че вярвам в него.

На 27.11. бях на рутинен преглед. Докторът не ме провери за разкритие, защото все още нямах регулярни контракции, а само нощните продължаваха и прогресираха. Повика ме в понеделник отново на преглед. Каза ми: подготви се, че от тук нататък ще следим по-честичко за разкритие. Та, кой лекар разбира, че жената има нужда да се нагласи за тези прегледи, кой лекар изобщо се опитва да разбира жената… да я уважава! Е, явно има и такива ЛЕКАРИ, като Доц. Славчев. Уважаващи личността ти.

Дори на единия преглед със съпруга ми си размениха няколко реплики… Съпругът ми му каза, че съм силна и че е сигурен, че ще издържа и ще се справя! А доцентът му отвърна: ‘а те жените са много по-силни от нас! Преминават през такива болки и успяват да ги преодолеят’… В този ден си тръгнах с насълзени очи от щастие, че двама мъже, в момента най-важните за мен, просто ми ВЯРВАХА! 

Връщам се пак след лирическото отклонение, сякаш не искам този разказ да свършва, дано не съм ви досадила, а успея да ви докосна! Както аз бях! Ииии в понеделник на 29.11 установихме суперските 3,5 – 4 см. разкритие! Вярно, последните 2 нощи бяха с малко по-силни, но не регулярни контракции! Вече дори имаше леко изтощение в мен, защото макар и леки, нощните контракции бяха почти през целия 9 ти месец! В сряда, 1.12, отново бях на преглед и вече имах 5 см. разкритие.

Да, но докторът имаше план, който за моя глупост първо не исках да приема! Той ми каза, че е мислил и е взел решение да ме повика на следващия ден в болницата за прием, тъй като е на редовна дневна смяна. Щеше да бъде с най-добрата акушерка и екип от лекари, на които може да разчита, ако се наложи. Ще спукаме водите и тъй като бебчето си беше много надолу, до обяд с няколко разходки ще родя!

Това звучеше толкова невероятно! Като чудо… нормално беше първоначално да не повярвам! Но Доц. Славчев има много повече опит от мен с ражданията и беше редно да му се доверя! Споделих му, че този план ме притеснява, не исках да забързваме нещата, исках да чакаме естествеността да се случи, но докторът се обоснова и въпреки всичко каза, както решиш! Това е моето мнение и желание, защото искам да бъда на твое разположение, да проследим всичко с пълни сили и да успеем!

Приех, благодарих му, защото той наистина беше помислил за мен. За моя случай, за евентуалните пречки, беше преценил напредването на раждането, възможностите ми! А неговият график е изключително натоварен. Освен, че е изключително добър израждащ лекар, той прави и гинекологични операции и води бременност! Само един истински отдаден лекар може да издържи това натоварване и все пак да не спира да изпълнява истински клетвата си.

Дядо ми беше лекар, професор по кожни болести, преподавател, доктор хонорис кауза и от личния му пример знам как изглежда и как се държи и каква е цената да бъдеш ИСТИНСКИ ЛЕКАР! 

На 1.12 съпругът ми си остана вкъщи. Аз имах странни усещания и болки, сякаш раждането вече се случва! Бях притеснена, обаче, дори леко разколебана, защо ли… Цяла нощ не спах и със съпруга ми решихме, че ще говоря още веднъж с доцента и ако преценим няма да бъда приета в този ден (2.12), а ще чакаме.

И вече в болницата отново се проведе същият разговор от вчерашния преглед. Аз притеснена, а Доц. Славчев спокоен, усмихнат и този път още по-непоколебимо, но не и задължаващо ми каза: Ти решаваш! Не искам да те притискам! Но искам да знаеш, че за мен е важно да успеем!’ Че може довечера да ми се обадиш през нощта или по друго време, в което аз израждам или оперирам и просто да се разминем. Просто мисля, че трябва доверието да е взаимно. Ние не сме на нечия друга страна, аз и екипът сме НА ТВОЯ СТРАНА!

И тук всичко приключи.

Казах му, прав сте! Не знам защо изобщо се поколебах и за миг дори Ви обидих с недоверието си! Защото, знаете ли, да, ние имаме желания, но и лекарите са ХОРА! Те също имат емоции, преживявания, дори и горчив опит. Но въпреки всичко те са там за нас (поне някои от тях) и за сметка на личния си живот, който на всички ни е безценен, те успяват да практикуват професията си! Имах ангел за себе си, а именно Доцент Славчев!

А датата 2.12 е и рождената дата на дядо ми – Проф. Д-р ДМН Златко Й. Пенев. Сякаш вселената ми пращаше всевъзможни сигнали, че това е моят ден. Изведнъж почувствах отново спокойствие, непоколебима вяра и не просто се надявах, че ще се случи. Аз знаех, че ще успеем заедно с доцента и екипа на болницата!

До към 10 часа оправяхме документи и в 10:30 пук, мехурът вече беше спукан! Безболезнена процедура, водите трябваше да изтичат контролирано, всичко траеше около 5 мин. и след това измерихме тонове. Моят момент, който бях очаквала не 9 месеца, а повече от 4 години вече беше тук!

Бях отдадена на случващото се, бях приела болката като мой приятел, очаквах я с нетърпение, защото тази болка щеше да донесе рожбата ми! Щеше да сбъдне мечтата ми!

За мен това е да си жена. Осъзната, отдадена на мисията да дадеш живот, дори и с цената на своя!

Контракциите започнаха и вече станах да се разхождам, както ми каза доцентът. А в стаята, в която следяхме тонове и бях временно настанена, бяха още две жени, които бяха родили естествено и толкова ми помогнаха… Окуражаваха ме и ми се възхищаваха как се справям, колко съм спокойна.. Повтаряха само, че ще успея!

Персоналът на болницата беше невероятен – приятели на раждащите жени. Отделението кипеше от живот, беше пълно и сякаш грееше със собствена светлина. Времето беше топло, слънчево, просто един невероятен декемврийски ден!

Пратих само 2 кратки клипчета на съпруга ми от моментите на контракции след вече установени 9 см. разкритие, просто защото искахме и той да е с мен, поне малко да го докосна до магията…! Видеото показваше стичащите се сълзи по лицето ми от БОЛКИТЕ НА ЖИВОТА, както и жест с палец нагоре, защото аз ще успея.

Всички ние, замесените ще успеем!

Не спирах да вървя и да дишам. И ето че вече напъните бяха факт, на третия напън едната акушерка направи последен опит да ме попита дали искам някакво обезболяващо (не знам какво могат да слагат в този момент, но вероятно има нещо лекичко, което е позволено), но аз категорично отказах. Доцентът дойде и само ме попита: ‘готова ли си’, а аз категорично отвърнах, че съм! 

Ех, този спокоен, благ поглед… той ми даваше кураж, че щом той вярва, коя съм аз да се съмнявам! Легнах и определено първите няколко напъна се затрудних, просто бях толкова старателна и нетърпелива, че не успях да осмисля как точно да напъвам. А болката беше неописуема, сякаш трябва да преминеш на някакво по-високо ниво на съществуване! Сякаш трябва да се отдадеш на всичко това, да се отпуснеш на процеса, на тялото си, на екипа, който иска най-доброто за теб!

Очите ми са затворени, преодолявайки болката, напъвам с цялото си същество и осъзнавам, че само аз мога да бъда пречката за себе си, за лекаря си, за бебето си! Бебето! То е там и чака заедно да се справим! То знае по-добре дори от мен какво да прави! И след не много напъни в 12:40 ч.

Ноа се роди!

Ето го стои на гърдите ми, прекрасен е! И всичко доби смисъл, а аз отново съм с насълзени очи, докато ви разказвам всичко това! Лично е, много е лично, но е и общо! Това е чудото на моето естествено раждане, на нашето естествено раждане, на вашето такова! Защото всяка жена е различна, но животът идва по един и същи начин – чрез нас!

Изтеглиха Ноа и той тежеше 4060 гр. Не само успях да родя нормално, не само успях да родя ВБАК, но родих и 4 килограмов мъж! И защо се хваля, че УСПЯХ…

УСПЯХМЕ!

Защото при предното ми раждане чувах само ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ГО РОДИШ ТОВА БЕБЕ (3,600 – 3,700)! А това го чуват и много, много от вас! Ако някой ви каже, че не можете, търсете други възможности! Защото всяка жена заслужава да има шанса да изживее мисията на своя живот – да дари такъв!

Благодаря на Бог, че ми изпрати ангели! А на Доцент Славчев ще бъда благодарна цял живот, той го знае, защото му го казах! През цялата ми бременност и раждане беше неотлъчно до мен. Говорихме си, донесе ми шоколад, направиха ми айрян, защото бях изтощена и кръвното ми падаше и се качваше, докато показателите се нормализират.

Какъв човек, какъв лекар само! Той, той и пак той е виновникът за нашия успех! След като на 2.12 му беше четвърти ден на редовна смяна в родилното, на 3.12 беше повикан за естествено раждане с избор на екип! В същата вечер 3 срещу 4.12 беше нощна смяна и изроди 3 жени естествено… и през цялото време идваше и да ме пита как съм!

Видях с очите си какъв подвиг е да си лекар, видях през неговите очи!Благодаря и пак благодаря!

Знайте, мили майки, че можете, защото сте създадени да дарявате с живот!

Хареса ли Ви този разказ? Ето тук можете да намерите още ВБАК вдъхновение. А тук са събрани разкази за раждане във Варна с уважение към жената.

Ако сте бременна или планирате бременност и искате да получавате всяка седмица информация и вдъхновение за раждането, абонирайте се за бюлетина на “Сърце до сърце”.

Разкази за нормално раждане след секцио от различни градове в България

Разказ за моето нормално раждане след 2 секцио във Варна

Как да увеличим шансовете си за естествено раждане и ВБАК?

Нормално раждане след секцио в 11 стъпки

Фейсбук групата към блога, която поддържам аз, Йоанна, майка на 4 деца, две от които родени след 2 Цезарови сечения

Фейсбук група “ВБАК България”.

Повечето жени с едно предишно секцио и нисък хоризонтален разрез биха могли да родят по нормален път. Това е становището на редица уважавани професионални организации, в това число Американската асоциация на семейните лекари и Американсия колеж на акушерите и гинеколозите. Бебетата и майките им са по-здрави, имат по-малко усложнения и се прибират у дома по-скоро след раждането ако то е било вагинално, а не второ оперативно.

Ето още някои предимства на нормалното раждане:

• бебето се ражда тогава, когато е готово и има по-малък риск да се роди недоносено, в сравнение с планирано Цезарово сечение (ЦС) без начало на родова дейност
• в процеса на нормалното раждане бебето получава катехоламини – хормони, които помагат на беебто да се адаптира по-добре след раждането и намаляват риска от респираторни проблеми
• бебетата родени по нормален път е много по-вероятно да бъдат кърмени
• те също имат по-висок Апгар скор (оценка на състоянието на бебето, която се прави непосредствено след раждането и отново пет минути по-късно
• рискът от инфекция за майката намалява до 2-4%
  намаляват се всички рискове, по принцип свързани с ЦС – повече за тях прочетете тук.

Отварям скоба: посочените по-горе данни са статистически, на база анализ на голям брой раждания и описват статистически риск. Те не дават прогноза за изхода от конкретно раждане, нито могат да са основание за сравнение между конкретни жени, техните раждания и и техните бебета.

Рискове при нормално раждане след ЦС (ВБАК)

Първо: от къде идва това странно съкращение. Терминът за такова раждане на английски език е VBAC – vaginal birth after cesarean. А тъй като източници на информация за този тип раждане има основно на английски, в България също свикнахме да използваме ВБАК като наименование. Ще го използвам и в този текст като синоним на ‘нормално / вагинално раждане след секцио’.

Като при всяко раждане, има рискове и при нормално раждане след ЦС. Обикновено най-притеснителният риск е този от руптура. При положение, че матката е рязана – при предишното раждане със секцио – има риск белегът да се отвори по време на раждането, т.е. да се получи руптура. Този риск обаче трябва да се разглежда в контекст, за да бъде добре разбран. Много жени избират повторно планово секцио именно заради страха от руптура.

Важно е да се различава руптура от дехистенция. Дехистенция (отваряне на краищата на белега) се получава при 1-2% от ВБАК ражданията, независимо дали белегът е хоризонтален или вертикален. Дехистенцията няма симптоми и не е опасна за майката и бебето.

Руптурата е по-сериозно усложнение и има различни симптоми: падане на тоновете на бебето, понякога кръвозагуба, силна болка различаваща се от контракциите. Ако не е използван медикамент за предизвикване на раждането, според изследвания рискът от руптура е средно около 0.8% за жени с хоризонтален белег. Това означава, че повече от 99% (!) от жените с едноплодна бременност раждащи бебе в главична позиция след предишно секцио, НЯМА да получат руптура.

Вероятността по време на всяко едно нормално раждане да се наложи спешно Цезарово сечение по друга причина (например пролапс на пъпната връв, кръвоизлив или фетален дистрес) е 2,7%, или поне три пъти по-голяма.

Няма толкова много данни за жени с вертикален разрез, но се смята, че при тях рискът от руптура е около 2,2%.

Ако все пак се получи руптура е важно да може бързо да се сформира екип, който да направи спешно Цезарово сечение. Според Effective Care in Pregnancy and Childbirth (Enkin, 2000), не са необходими изключителни съоръжения в случай на руптура. Според този източник болниците, които не могат да реагират бързо при спешна акушерска ситуация като рупурата, не биха могли да реагират и при други усложнения. А такива усложнения, както уточних по-горе, са по-чести. Примери: отлепяне на плацентата, пролапс на пъпната връв, тежък дистрес на плода. Тоест всяко родилно отделение, което може да се справи с тези усложнения, би трябвало да може безопасно да се поеме и нормално раждане след секцио.

Важно е жените да знаят какво могат да се направи, за да се намали рискът от руптура. До намесите изброени по-долу е добре да се прибягва след внимателна преценка на ползи спрямо рискове.

Процедури по време на планирано нормално раждане след секцио

Предизвикване

Употребата на окситоцин или простагландини за предизвикване или ускоряване на раждането по време на ВБАК е спорна заради вероятността да се увеличи рискът от руптура или дехистенция. Авторите на Effective Care in Pregnancy and Childbirth (Enkin, 2000) смятат, че изглежда е безопасно да се предизвика раждане при жени с предишно секцио. Според ACOG, употребата на окситоцин не е свързана с увеличен риск от руптура и употребата му е приемлива. Други източници обаче посочват различни мнения.

American Academy of Family Physicians (Toppenberg, 2002), заявяват, че неправилната употреба на окситоцин има знчителни рискове за майката и тези рискове могат да се увеличат при ВБАК, особено при бързо вливане.

Предизвикването на раждане, независимо от използвания метод, все повече се смята за рисков фактор за руптура. Според скорошни изследвания, руптурите са 3 до 5 пъти повече при жени, чиито ВБАК раждания са предизвикани в сравнение с жени, чиито раждания са започнали спонтанно.

Данните са особенo категорични за използването на по-силните маточни стимуланти като простагландините (E1 (misoprostol [Cytotec]) и E2 (dinoprostone [Cervidil]). Употребата им увеличава над 6 пъти случаите на руптура. Затова и се счита, че тези вещества трябва да се използват особено внимателно по време на ВБАК.

В своите насоки за ВБАК, ROCG предупреждава, че има 2 до 3 пъти увеличен риск от руптура и 1,5 пъти по-голям риск да се стигне до Цезарово сечение когато раждането е предизвикано, в сравнение със спонтанно раждане.

Според CNGOF (Френският колеж на акушерите и гинеколозите), предизвикването на раждане увеличава риска от руптура, който може да бъде изчислен на 1% ако се използва окситоцин и 2% ако се използват вагинални простагландини. Увеличеният риск при употреба на окситоцин зависи от дозата.

Макар че и предизвикването, и ускоряването на раждането са възможни и се прилагат често и по време на ВБАК, важно е да имате предвид увеличаването на риска в тези случаи. Ето обобщени данни от един анализ на този риск:

Други изследвания имат подобни резултати. Според едно изследване от 2001 година има 15 пъти по-голям риск от руптура, ако раждането е предизвикано с простагландини.

Макар че данните не са категорични, изглежда, че има голяма вероятност окситоцинът и най-вече простагландините да увеличават риска от руптура.

Използване на обезболяващи лекарства

Все още не е точно установено дали е безопасна употребата на епидурална упойка по време на ВБАК раждания. Според някои автори, упойката може да маскира болката от евентуална руптура. За това обаче няма достатъчно доказателства.

Със сигурност употребата на епидурална упойка се свързва с по-честа употреба на окситоцин, тъй като тази упойка може да забави раждането в някой случаи. А както видяхме по-горе, окситоцинът може да увеличи риска от руптура, макар това да не е абсолютно точно установено. Ако ситуацията не изисква раждането да приключи за определено време (т.е. не се бърза), вероятно епидуралната упойка няма да повлияе върху риска, защото няма да се наложи ускоряване с окситоцин. Но в повечето случаи след поставена упойка има и определени очаквания за напредък на раждането.

Ревизия на матката

Много лекари правят т.нар. ревизия на матката след като се роди бебето, ако раждането е било след предишно секцио. Това се прави, за да се определи дали има дехистенция. Няма много изследвания, които да удостоверяват дали от тази процедура има ползи и дали тя има диагностична стойност. Резултатите са неясни, а самата ревизия има рискове, включително инфекция и потенциално превръщане на евентуална дехистенция в по-голяма руптура. Обикновено е и много болезнена и трябва да се извърши под упойка.

И ако изчетохте всичко до тук, напомням Ви пак, че вероятно и информацията от линковете по-долу ще Ви бъде полезна:

Разкази за нормално раждане след секцио от различни градове в България

Разказ за моето нормално раждане след 2 секцио във Варна

Как да увеличим шансовете си за естествено раждане и ВБАК?

Нормално раждане след секцио в 11 стъпки

Фейсбук групата към блога, която поддържам аз, Йоанна, майка на 4 деца, две от които родени след 2 Цезарови сечения

Фейсбук група “ВБАК България”.

VBAC facts (на английски език).

Подкрепа от дула за своето позитивно ВБАК раждане можете да потърсите тук.

Внимание! Информацията в тази публикация не представлява медицински съвет, а обобщение на данни. Всички решения за Вас и Вашето бебе следва да вземете след консултация с лекар.

Източници:

Учебни материали на Childbirth International. Също:

• ACOG. (2003). Surgery and patient choice: ACOG Committee Opinion No. 395.Obstetrics & Gynecology. 111, 243–247.
• ACOG. (2010). Ob Gyns Issue Less Restrictive VBAC Guidelines.American College of Obstetricians and Gynecologists.
• Conservatism in obstetrics. New York Medical. 104, 1-3. Declercq, E.R., Sakala, C., & Corry, M.P. (2006). Listening to Mothers II: Report of the Second National U.S. Survey of Women’s Childbearing Experiences.Childbirth Connection.
• Enkin, M., Keirse, M.J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., & Hofmeyr, J. (2000). A Guide to Effective Care in Pregnancy and Childbirth. Oxford University Press, Oxford.
• Gibbons, L., Belizán, J. M., Lauer, J. A., Betrán, A. P., Merialdi, M., & Althabe, F. (2010). The global numbers and costs of additionally needed and unnecessary caesarean sections performed per year: overuse as a barrier to universal coverage. World health report, 30, 1-31.
• Lydon-Rochelle, M., Holt, V.L., Easterling, T.R., & Martin, D.P. (2001). Risk of Uterine Rupture during Labor among Women with a Prior Cesarean Delivery.New England Journal of Medicine. 345, 3-8.
• Moore, B. (1985). Appropriate technology for birth. The Lancet, 326(8458), 787.
• Neff, M.J. (2004). ACOG Releases Guidelines for Vaginal Birth After Cesarean Delivery.
• Perez-Delboy, A., & Caughey, A. (2010). Elective C-Sections: Doctors Debate Risks Versus Planning. The Queen v. Respondents: Louize Collins (1), Pathfinder Mental Health Services NHS Trust (2), St. Georges Healthcare NHS Trust (3), and Applicant: EX PARTE “S”. 1998. Supreme Court. Found on 7 May 1998. Global Health Rights. Available online at http://www.globalhealthrights.org/wp-content/uploads/2013/03/EWCA-1998-Regina-on-application-of-S-v.-Louize-Collins-and-Ors..pdf Queensland Health. (2011). Consent for Caesarean Section.Queensland Government.
• Rosen, M.G., Dickinson, J.C., & Westhoff, C.L. (1991). Vaginal birth after cesarean: a meta-analysis of morbidity and mortality. Obstetrics & Gynecology. 77 465-470.
• Sewell, J. (2011). Cesarean Section — A Brief History. Toppenberg, K.S., & Block, K.A. (2002). Uterine Rupture: What Family Physicians Need to Know.American Family Physician. 66(5), 823-829.
• Wall, E., Roberts, R., Deutchman, M., Hueston, W., Atwood, L.A., & Ireland, B. (2005). Trial of Labor After Cesarean (TOLAC), Formerly Trial of Labor Versus Elective Repeat Cesarean Section for the Woman With a Previous Cesarean Section.The American Academy of Family Physicians.

Първото си дете родих по естествен път, второто чрез цезарово сечение и третото отново естествено след цезарово сечение (VBAC). Причината за цезаровото сечение (по спешност) при втората бременност беше проблем със здравето на детето, открит в деня на термина с ехографско изследване.

Лекарят, който ми направи цезарово сечение (тя също и следи бременността) ми каза: вече няма да родиш сама и следващата бременност отново ще бъде цезарово сечение. Затова, когато забременях отново, не мислех, че мога да намеря лекар, който да се съгласи на VBAC.

Аз съм от Русия, от Москва и имам приятели в Москва, които са изправени пред търсенето на лекар, който е съгласен за VBAC. Но само една приятелка в Москва си намери такъв лекар, който не й отказа и тя успя да роди VBAC. Чух, че малко лекари са съгласни за VBAC и се отказах дори да мисля за това.

За проследяване на бременността и за раждането при третата ми бременност (през 2019 година) избрах друг доктор: доцент Станислав Славчев от Окръжна болница. Не мислих за лекарката, която ми направи цезарово сечение, защото тя изобщо не ми даде шанс за VBAC.

Доктор ми каза, че мога да раждам по естествен път, той не вижда проблем. Аз бях приятно изненадана, че поне той ми дава шанс. Аз знаех, че мога да родя сама, не се съмнявах във физиологичния процес, но мислех, че до 38 седмици ще бъдат открити 100 причини за цезарово сечение (както ми казаха приятелите ми).

Дори в началото на бременността на 8 седмица, лекарят ми каза, че имам късна овулация +1 седмица и че това може да повлияе на датата на раждане.В период от 30 седмици започнах да питам лекаря какви са шансовете за естествено раждане. Той оцени шансовете повече от 50%, щом пьрватами бременност беше завършила с нормално раждане. Обаче, всичко зависи от това дали раждането ще започне и дали ще има разкритие.

Докторът каза, че стимулация не е възможна (максимумът е, че той може да постави бавна капка окситоцин, при наличие на разкритие). На 27 седмици започнах да ходя много, 6-10 км на ден (което се отрази много добре на физическото ми състояние, краката ми спряха да се подуват и болките в гърба отминаха).

На църковния празник Благовещение сънувах, че родих сама на 4 август. Имах надежда, че така и ще стане. Сънувах, че моят лекар стои до болничното легло ми и казва: „Вики, не се съмнявах, че ще родиш сама“.

По време на бременността си направих всичко, което зависи от мен, за да родя нормално. Но нито на 4 август, нито в деня на термина (10 август) раждането дойде. Разкритието беше само 1 сантиметър. И с всеки нов ден все повече се съмнявах, че раждането ще започне естествено.

Но тъй като овулацията беше + 1 седмица и според ехографски преглед на бебето и плацентата всичко беше в ред, лекарят ми позволи да изчакам още 1 седмица с редовно наблюдение през 2 дена в кабинета му. Ако раждането не дойде към 18 август, щяха да ме оперират.

Цяла седмица вървях нагоре по стълбите и през две стълби, кляках, а в последния ден извървях 13 км. На 17 август дойдох за последния преглед при лекаря, нямах настроение, загубих надежда, че процесът на раждане ще започне по естественен начин. Имах леки контракции, като цялата последна седмица на бременността.

И на 17 август имаше лекарски преглед, разкритието показа 4 сантиметра. Доктор ми направи масаж на матката и каза с тих и спокоен глас: „Днес ще родиш сама“. Прибрах се пеша. След един час вкъщи контракциите станаха силни. Опаковах нещата си и съпругът ми ме заведе в болницата. Контракции бяха същите като при първо раждане. Нямаше болка в шева. Един час по-късно, докато документите ми бяха готови, изтекли ми водите и след още 40 минути родих бебето. Дойде 18 август … 00 часа и 21 минути. Аз родих в 41 седмица.

Моят лекар беше много доволен и ми каза “Страхотна си, Вики!“

По време на раждането не мислех, че шевът върху матката може да се отвори. След раждане доктор прегледа матката ми с ултразвуково сканиране директно на стола за раждане.

Искам да споделя историята ми, защото като бях бременна знаех само една истинска история на моя приятелка, която успя да роди чрез VBAC. Търсих истински истории в интернет, но има малко от тях. Другите приятели и познати хора ми казаха, че е много опасно, цитираха страшни истории, които те прочетоха в интернет. Затова, когато ме попитаха как планирам раждането, казах – както Бог желае.

Благодарна съм на моя доктор, че не говори напразно, но направи всичко, което зависи от него. Родих чрез VBAC с добър екип, който беше с мен през цялото време и вярваше в мен.

Тазово дъно се наричат групата мускули, които като хамак обхващат таза и минават между уретрата (там, откъдето уринирате) и ануса. Тези мускули поддържат вътрешните органи.

Опитайте да се изкашляте в дланта си. Ще усетите леко ‘ритване’ в областта на слабините – това са мускулите на тазовото дъно, които се издуват. Сега си представете, че Ви се ходи до тоалетна, но се налага да се ‘стискате’ – мускулите, които напрягате в този момент, са именно тези на тазовото дъно. По-лесно ще ги усетите ако легнете вместо да седите.

Защо да правим упражнения за тазовото дъно?

Мускулите на тазовото дъно помагат на бебето да слезе по време на раждането. Когато са добре тонизирани, те помагат да се насочи главичката на бебето и да се завърти в правилната посока по време на напъните. И обратно, ако тези мускули не са добре тонизирани, вторият период на раждането може да бъде по-дълъг.

Ако по време на бременността правите упражнения за тазовото дъно, това може да помогне за облекчаване на инконтиненцията (неволево изпускане на урина), която често се появява в дните след раждането. В този период някои жени установяват, че изпускат по малко урина и когато се смеят, кашлят или кихат.

Упражненията за тазово дъно ускоряват и възстановяването на перинеума – кожата между влагалището и ануса – след раждането. Там мястото често е травмирано и ако сте правили предварително упражнения, това определено може да помогне.

Как да правим упражнения за тазово дъно? Ето един вариант в няколко лесни стъпки.

Кегел

Първо да преговорим какво е “Кегел”. “Кегел” наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.

А сега и цялата последователност.

1. Вдишайте и отпуснете максимално коремните мускули и тазовото дъно.
2. Издишайте. На издишването леко стегнете корема, направете Кегел и след това асансьор.
3. Вдишайте отново и отпуснете всички мускули. На отпускането може да си представите, че мускулите около влагалището Ви са маркуч, който откачате и пускате да тече свободно.
4. Повторете няколко пъти.
5. Правете тези упражнения по няколко пъти на ден. 8-10 пъти би било чудесно!

Това упражнение има различни вариации, аз Ви предлам една, която според мен е лесна. Не забравяйте, че целта ни не е тазовото дъно да стане здраво и стегнато, а да стане гъвкаво като трамплин. Затова пълното отпускане също е много важно.

Може да Ви е трудно да се сещате да ги правите редовно. Целта е това упражнение да се превъне в навик. А нов навик се изгражда най-лесно ако го свържете с вече изграден такъв. Опитайте се да ‘прикачите’ тенирането на тазово дъно към нещо друго, което правите често: например миете си ръцете или зъбите, или спирате на червен светофар докато шофирате, миете чинии и т.н. Можете също да разлепите на различни места из къщи някакъв символ (сърчица?), който да Ви напомня.

Надявам се това упражнение да Ви е полезно в подготовката за раждането и периода след това. За цялостна подготовка, включете се в някой от курсовете, които организирам.

Контракции имах няколко дни подред, но след чаша вино надвечер спираха.  Във вторник следобед бях на първия си дълъг запис на тонове. Във вторник вечер и след чаша вино контракциите не спряха, така че се подготвих, че скоро ще се ражда. Гледам сега записа от приложението – на 6-7 минути с продължителност 30-40сек са били от 18 до 21ч поне.

След това забърках един кекс за рожден ден 🙂 При второто раждане това ми беше добра практика за отвличане на вниманието, но след няколко години развитие на готварските ми умения това явно е станало автоматизъм и не успя толкова да ме разсее.

Към 11 реших да си легна да се опитам да поспя, да събера сили, но не се получи. Имаше пране за простиране, може би то ме разсея малко. От 2-3 до сутринта контракциите бяха на около 5 минути, само продължителността им се удължаваше и интензитета. Удобна поза не си намерих, може би намерих една най-малко неудобна – легнала настрани на леглото. По някое време Р. натискаше кръста ми по време на контракция, но после заспа и си сложих една топла грейка на негово място.

Към 8 някъде влязох във ваната. Там за малко се разредиха контракциите, не само от водата, а и заради разговорите с околните. После спрях да им обръщам внимание и продължих да лежа във ваната със затворени очи и просто да чакам всяка от контракцииите да премине.  Те не бяха с пик по средата, а съвсем накрая – свършваха като отрязани, съвсем не както човек си представя контракции, особено като е минал вече два пъти през такива. После пък нямаше ясно отделяне на контракции от напъни, просто по едно време започнаха да се припокриват – започва като напън и завършва болезнено като контракция.

Аз през цялото време нямах никакъв ориентир докъде сме и колко още остава. Добре, че екипът излъчваше спокойствие, аз не знаех докъде сме, бях пуснала контрола, доверих се изцяло и не се притесних нито за момент. Тоновете на бебето бяха супер през цялото време.

Нямаше прорязване или врязване. Когато вече се чудех защо си го причинявам и кога най-после ще спре болката и се появи един много силен напън, с който излезе главата. Със следващия излезе и цялата бебка – в 10:20.  По време на тези напъни, с които тя излезе, дишах кучешката, пазих се всячески да не напъна и аз волево. Това мисля, че помогна, защото нямах никакви външни разкъсвания и съвсем малко охлузване по влагалището.

Мими се оказа прекрасно малко бебе, което бързо засука, после се огледа, изака се и заспа.

Пъпната връв отново я сряза татко Р. Раждането на плацентата стана вече извън водата, след около час и 1 ампула окситоцин.

А ето тук можете да прочетете и разказа за страхотното раждане на М. – големия батко на Мария.

Моята включваше посещение на различни лекции за раждането, гледане на филми за естествено раждане, йога и разбира се книгата на Олга Дукат „Раждане с любов“. След като я прочетох реших, че искам да родя напълно естествено, по възможност без медикаменти. За това последното малко се разколебах след като изгледах няколко филма с реални истории за раждане. Но, си казах, че всяко раждане е различно.

Исках също така да имам и дула с мен, но болниците във Варна не го позволяват. Надявам се скоро това да се промени. Свързах се с Йоанна и за съжаление тя не можеше да е с мен физически, но получих подкрепа. Обсъдихме плана ми за раждане и тя ми даде добри насоки и идеи. Благодарение на нея допълних неща, които бях пропуснала.

Тъй като съм от София започнах да обмислям варианти за раждане там с Олга Дукат, но за късмет или не въведоха карантина и това беше изключено да се случи.

Плановете ми за раждане с подкрепа не вървяха както аз исках и вече започна много да ме е страх. Все пак се бях настроила, че няма да съм сама.

Бременноста напредваше и това което ми хрумна е да родя с придружител. Но, кой ? Таткото се изключваше определено 🙂 и вариантът беше майка ми. Тя се съгласи и оставаше само и лекарят да се съгласи.

След много търсения и мнения се спрях на др Цонев от Майчин дом , като подкрепящ естественото раждане. В края на бременноста отидох при него с готов план за раждане. Той включваше – придружител, без да се включва окситоцин, раждането да не се форсира, пози избирани от мен за облечаване на болката, без да ми се предлага упойка, да не ме включват да се следят тоновете на леглото легнала, вагинални прегледи само при нужда, раждането само накрая да се случи на „магарето“ , отложено клампиране, без епизотомия и форцепс, вакуум по възможност, слагане на бебето на гърди веднага след раждането. Съгласи се с почти всичко с изключение на това, че искаше да следи тоновете на бебето, но ми каза, че апаратът има дълъг кабел и мога да се движа. За останалите неща каза, че зависи как ще тръгне раждането и ще решаваме заедно в движение.

Всичко това ми се стори страхотно и чак не вярващо. За придружителя не подвърди, но каза , че ще опита да се направи всичко възможно понеже тя е лекар също, вече пенсионер. Доста преди термина тя пристигна във Варна, направихме изследвания за Ковид, инфекции и зачакахме деня.

Като цяло бременноста ми минаваше изключително леко, без гадене, повръщане и неразположения. Бебчето се развиваше добре, минах през всички видове възможни изследвания за мое успокоение. Едва след шестия месец започна да ми тежи. В това време наложиха карантина и стоенето вкъщи не беше никак приятно.

Три седмици преди термина наблюдаващият ме лекар каза, че бебето е малко, не расте и ако това продължи ще се наложи секцио. Това беше леден душ за мен и всичките ми планове. Веднага отидох при д-р Цонев, който ме успокои ,че да, наистина е малко, но няма индикации за секцио освен намалелите окоплодни води. Беше застанало идеално за нормално раждане.

И така зачакахме.

Седмица преди термина – 30 юни, всичко беше наред, даже бебето беше пораснало. Почувствах облекчение и единственото , което правех е да си почивам вкъщи и да правя кратки разходки с мъжа ми и кучето.

На 26 юни в късния следобед си хапнах и легнах да гледам телевизия. Усетих леко изтичане на нещо топло. Отидох в банята и видях, че е прозрачно без мирис. Споделих с мъжа ми, че леко съм се напишкала 🙂 Той се панира и реши, че вече ще раждам. Аз, разбира се, бях подготвена и исках да изчакаме вкъщи да започнат поне контракциите.

Обадих се на майка ми и тя ми каза да отида все пак в болницата да ме погледнат, защото може да ми изтичат водите. Помислих си го и аз, но нямах никаква болка и се чувствах добре. Все пак чаках контракции и болка, но такива нямаше.

А и ми е първо раждане- значи ще е бавно…

Мъжът ми не можа да си намери място и след час уговорки се съгласих да отидем в болницата. Беше към 19 ч. вечерта. По пътя се смеех, че просто малко е изтекла урина и няма нищо, само се разкарваме. За мой късмет на смяна беше точно д-р Цонев, който реши да ми направи тест за околоплодни води. Прегледа ме и не видя никакви контракции, а разкритието беше мираж. Тестът се оказа положителен! И тогава реши, че трябва да ме приеме, защото раждането било започнало и не искаше да ме изпраща вкъщи. И тогава си помислих как ще започнат с окситоцин , няма да ме изчакат и най-накрая ще приключа със секцио. Твърдо ми отказа да ме изпрати вкъщи и аз приех ситуацията и си казах – да става каквото трябва. Бях взела вече попълнените документи за приемане и си спестих досадното писане.

Обадих се на мъжа ми да ми донесе багажа от вкъщи , а той ми се смее по телефона и си мисли , че се шегувам. Е, беше наистина и аз раждах, колкото и на мен да не ми се вярваше.

Вече към 21 ч. ме настаниха във ВИП стая, която е свързана със залата за активно раждане. Д-р Цонев каза да си почивам, защото ме чака дълга нощ, но едва ли ще има развитие и да видим как ще е на сутринта.

Успокоих се и легнах да спя. Обаче бебето имаше други планове. В 24 ч. започнаха болките, които се усилваха. Д-р Цонев дойде и каза, че раждането започва, но ще е бавно. Показа ми как да застана и да се опирам на таблата на леглото с ръце и леко да се поклащам. Майка ми вече беше дошла при мен и той й показа какви масажи да ми прави. Разбрахме да ме види на сутринта.

И се започна …

Болки леки, които вече в 2 ч. през нощта вече бяха много силни. Преслушаха тоновете, всичко беше наред.

Лежах, ставах, подпирах се, взех душ, седях на топката, като майка ми ме успокояваше и се опитваше да ме разсейва. В този момент вече бях забравила всичко прочетено и гледано за облекчаване на болката. Доверих се на тялото си и се движех както ми подсказваше то.

В 4 ч. не издържах и реших, че така не мога да продължа и искам упойка. Тя се опита да ме разубеди, но аз само ѝ изръмжах да мълчи и натиснах звънеца над леглото. Само си мислех как ще ми кажат, че няма разкритие и не си представях как ще издържа до пълно такова.

Извикаха д-р Цонев, който ми направи вагинален преглед. Казах му , че искам упойка, а той ми отвърна : „Каква упойка, късно е вече. Имаш 8 см разкритие, след малко ще раждаш“ .

Това ме шокира – не очаквах всичко да се случи толкова бързо. Бях се поготвила за мнооого дълго раждане – нали така казват когато ти е за първи път. Е, не беше така.

Малко след това започнаха и напъните, които бяха безумно болезнени. Контакциите бяха нищо в сравнение с напъните. По препоръка на лекаря седнах на ниско дървено столче, което имаше дупка отпред и реално се седеше само със седалището и бедрата. При всеки напън се увисвах напред на ръцете на майка ми, като накрая вече й опъвах дрехите и стисках толкова силно , че я насиних. Започна обилно потене и позиви за ходене до тоалетна. Прекарах няколко напъна на тоалетната, взех душ с помощ от нея. Когато излизах от банята, д-р Цонев ме попита дали съм вече готова да се кача на магарето. С тяхна покрепа се качих и започнах да напъвам, стараейки се да си припомня как дишахме в йога. Е, бях забравила. Тогава реших да слушам какво ми говори акушерката. Всичко се разви много бързо – три напъна и главата проряза. Още един и излезе и тялото.

Усетих безумно облекчение и едно топло и влажно тяло върху мен. В 6:04 сутринта на 27 юни 2020 г. се родих/ме с бебе София.

Майка ми преряза пъпната връв. На мен направиха два козметични външни шева. И така след 8 часа раждане най-накрая лежах в леглото с гушнато бебе. Ако някой ми беше казал, че ще се случи толкова бързо и то без никакви медикаменти нямаше да повярвам. Но, всичко е възможно!