
Раждането на Мария, в което не участвах
Третото ми раждане се случи 5 години и половина след второто.
Контракции имах няколко дни подред, но след чаша вино надвечер спираха. Във вторник следобед бях на първия си дълъг запис на тонове. Във вторник вечер и след чаша вино контракциите не спряха, така че се подготвих, че скоро ще се ражда. Гледам сега записа от приложението – на 6-7 минути с продължителност 30-40сек са били от 18 до 21ч поне.
След това забърках един кекс за рожден ден 🙂 При второто раждане това ми беше добра практика за отвличане на вниманието, но след няколко години развитие на готварските ми умения това явно е станало автоматизъм и не успя толкова да ме разсее.
Към 11 реших да си легна да се опитам да поспя, да събера сили, но не се получи. Имаше пране за простиране, може би то ме разсея малко. От 2-3 до сутринта контракциите бяха на около 5 минути, само продължителността им се удължаваше и интензитета. Удобна поза не си намерих, може би намерих една най-малко неудобна – легнала настрани на леглото. По някое време Р. натискаше кръста ми по време на контракция, но после заспа и си сложих една топла грейка на негово място.
Към 8 някъде влязох във ваната. Там за малко се разредиха контракциите, не само от водата, а и заради разговорите с околните. После спрях да им обръщам внимание и продължих да лежа във ваната със затворени очи и просто да чакам всяка от контракцииите да премине. Те не бяха с пик по средата, а съвсем накрая – свършваха като отрязани, съвсем не както човек си представя контракции, особено като е минал вече два пъти през такива. После пък нямаше ясно отделяне на контракции от напъни, просто по едно време започнаха да се припокриват – започва като напън и завършва болезнено като контракция.
Аз през цялото време нямах никакъв ориентир докъде сме и колко още остава. Добре, че екипът излъчваше спокойствие, аз не знаех докъде сме, бях пуснала контрола, доверих се изцяло и не се притесних нито за момент. Тоновете на бебето бяха супер през цялото време.
Нямаше прорязване или врязване. Когато вече се чудех защо си го причинявам и кога най-после ще спре болката и се появи един много силен напън, с който излезе главата. Със следващия излезе и цялата бебка – в 10:20. По време на тези напъни, с които тя излезе, дишах кучешката, пазих се всячески да не напъна и аз волево. Това мисля, че помогна, защото нямах никакви външни разкъсвания и съвсем малко охлузване по влагалището.
Мими се оказа прекрасно малко бебе, което бързо засука, после се огледа, изака се и заспа.
Пъпната връв отново я сряза татко Р. Раждането на плацентата стана вече извън водата, след около час и 1 ампула окситоцин.
А ето тук можете да прочетете и разказа за страхотното раждане на М. – големия батко на Мария.
Tag:вода, естествено раждане, партньор