Back

Кърмене на близнаци – Мисия възможна!

Здравейте! Ще споделя моята история, защото аз самата не вярвах в нея, но благодарение на една дула, приятел и човек, който беше непрестанна подкрепа за мен – Йоанна, кърменето на моите недоносени близнаци се оказа мисия Възможна.

Казвам се Теодора, майка на две момичета близначки К. и Е. , родени в 36 + 3г.с. Когато разбрах, че съм бременна, първото което си помислих беше – ще успея ли да ги износя, за да не бъдат в кувьоз и ще мога ли да ги кърмя успешно. Това бяха моите притеснения. С Йоанна се познавахме бегло, знаех с какво се занимава и през периода на бремеността посещавах нейните срещи на теми свързани с бремеността, раждането, избор на болнично заведение, кърмене. Четох информацията, която споделя в социалните мрежи и това спомогна да се чувствам спокойна и уверена за настъпването на  “големия ден”.

Но понякога нещата не се случват както ни се иска. Наложи да постъпя в болницата за спешно секцио. Така на бял свят се появиха К., 1870 гр. и Е., 1780гр. След раждането ми ги показаха и ги взеха в неонатологично отделение, където ги поставиха в кувьоз. Това беше информацията, която знаех.

Сърцето ми беше свито, защото едно от притесненията ми стана реалност. Молех се да бъдат здрави и да успея да кърмя. Хубавите новини бяха, че всичко е наред с тях, изследванията им бяха добри, дишаха самостоятелно. Налагаше се да ги задържат в отделението заради ниското тегло и да ги хранят с шише – което не беше добър старт при желанието ми да ги кърмя.

Тук беше сублимният момент, в който хидяли емоции ме врълетяха. Имах огромно желание бебетата ми да са до мен и да им дам най – доброто, а не знаех кога и как това ще се случи. Осъзнах, че знанията, които имах, не са достатъчни и имах нужда от човек, който да ме насърчи как да се справя и да повярвам, че ще кърмя.

Разбира се, имах подкрепата на семейството ми. Но когато си сам, изолиран в болничната обстановка, имаш хиляди въпроси и притеснения, на които те не могат да ти дадат компетентен отговор. Потърсих Йоанна. Чухме се на втория ден след раждането и оттогава до края на престоя ми в болницата имах подкрепата, куража и наставленията й.

Настъпиха трудности още от самото начало, т.к с К. и Е. бяхме разделени. Знаех, че кърма след операция със секцио по – трудно “слиза” и трябва веднага да започна стимулация. Придържах се към съветите на моята дула (въпреки, че тя не се държеше като такава, а като приятел, който ме наставлява и ми дава кураж) през какъв интервал от време и по колко минути да се изцеждам с помпата от самото начало след като се върнах в болничната стая. За жалост коластрата – първата кърма, която е само няколко милилитра, а е толкова хранителна и важна за новороденото – трябваше да отиде в мивката, тъй като никой от болницата не беше загрижен децата ми да получат дори и малкото количество кърма, което имах в началото. Разочарована съм, че не успях да усетя насърчаване или съвети от страна на персонала колко е важно да направя всичко възможно тази кърма да се появи, да я съхраня и да съм спокойна, че бебетата ми ще бъдат кърмени. По-скоро обратното: да свикна с мисълта, че с близнаци няма как да се получи – това са две бебета, малки, трудно ще засучат и за да съм спокойна и да наддадат тегло адаптираното мляко е по-добрият начин.

Техните думи на моменти ме караха да гледам към бутилката с адаптирано мляко като спасение, но разговорите с Йоанна и моята упоритост надделяха. Благодарна съм на екипа от неонатологията, който ми позволи да им нося изцедена кърма в определените за храна часове. Това беше още една опора за мен. Колкото и трудно и неприятно и да е да цедиш и съхраняваш кърма през два-три часа, денонощно, щом ще бъде дадена на децата ми – има смисъл да не се отказвам.

Настъпи дългоочакваният миг, в който ми доведоха К.: на петия ден след раждането. Гърдите ми вече бяха подготвени от стимулацията през времето, в което бях сама. Йоанна беше на online връзка и ето първото засукване от гърда стана реалност. К. беше лакомо дете и сучеше добре, но това не ме успокояваше. Напротив. Бях още по напрегната дали правя всичко както трябва, дали ѝ стига количеството кърма, начина по който я държа… Знаех и бях чела за всички пози при кърмене, но когато хванеш 1900 грамовото си дете в ръце забравяш всичко. В определен момент зърната ми започнаха да се разраняват и да ме болят много. Колко пъти звънях на Йоанна, че се отказвам и ще дам малко мляко от “готовото”… Не отказвах да ми носят от него от страх, че няма да стигне кърмата ми… Но тя само ме изслушваше спокойно и отговаряше търпеливо на моите безкрайни въпроси и така не само, че не се наложи да давам изкуствено мляко, а и някак с всеки ден кърменето ставаше все по успешно и прекрасно 🙂

Беше толкова интересно да слушам Йоанна с нейните обяснения за начина на засукване, поставянето на гърда и разчитането на бебешките знаци. “Плача, защото съм бебе”, “Гладна съм”, “Имам нужда от мама”, което ме караше за момент да забравя, че вече 7ми ден съм в болницата…

На десетия ден ми доведоха и Е., която тежеше само 1800 грама. Тя, като друго бебе, си имаше и своите различни нужди. Така моите вълнения и притеснения се появиха отново. За разлика от К., на Е. ѝ трябваше повече време за кърмене. Била е и по час и половина на гърда, тъй като се изморяваше бързо, сучеше, заспиваше и пак се събуждаше. По препоръка на Йоанна използвах и техниката “компресия”, за да спестя време и по-бързо да отделя кърма, но Е. беше много слаба все още и нямах голям напредък. Изискваше се повече време, което аз нямах, тъй като имах още едно бебе, което трябва да се храни. Реших да изцеждам кърма за Е., която да приема от шише поне докато закрепне малко, а К. продължих да храня от гърда, като редувах, за да се стимулират и двете.

Всичко това ме караше да се чувствам доста изморена психически и физически, но знаех че денят на изписването наближава. Децата ми наддаваха добре всеки ден и бях щастлива, че от мига, в който получих разрешение да нося кърма в отделението, до деня на изписването бяха изцяло кърмени.

Благодарна съм, че не послушах съветите на част от персонала в болницата за ползите от адаптирано мляко и как кърменето на близнаци е почти невъзможно в повечето случаи. Казваха, че все пак това е двойна доза мляко, хранят се две бебета и то недоносени… Но ето вече 9 месеца кърмя своите деца. Благодарна съм за покрепата, с която ме насърчаваха да кърмя­­ – моят съпруг, семейството ми и не на последно място ТИ  – Йоанна. За всички моменти когато ми беше най-трудно, а ти отделяше от личното си време за разговори и съвети от всякакво естество (от кърменето до цвета на изпражненията) и продължаваш да го правиш вече лично – БЛАГОДАРЯ!

Няма никакво значение дали една бременост е с едно дете или многоплодна – случващото се е Вълшебство!

Когато нещата не се получават по учебник и не всичко е розово, не е срамно да потърсим компетентна помощ и подкрепа от консултант по кърмене – това не ни прави по-малко майки.

Всичко в името на децата си заслужава и ние като майки имаме силата да го постигнем!

С благодарности и обич: Теодора

Leave A Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *