
Най-вълшебният ми рожден ден
😊 Винаги съм искала да имам лятно бебе, все пак аз самата съм родена през юли. Обожавам лятото и всичко, което то носи със себе си. “Внимавай какво си пожелаваш!” – ми напомня тих глас, докато правя планове за това, кога бих искала да се появи първата ми рожба. Колко интересно Вселената ни поднася изненади, докато се опитваме да си правим планове. За 30тия си рожден ден получих най-прекрасния подарък, а именно да споделя празника си с първородния си син.
Моето раждане и уроците, на които ме научи
“Вече съм в 39та седмица, сигурно ще пренося, а и така май е по-добре, за да може бебето да се развие максимално.” Това бяха мислите ми през последните дни, които се затвърждаваха още повече и след прегледите, при които нямаше признаци за скорошно раждане. Радвах се, защото исках максимално да се насладя на лятото. В събота имам рожден ден, ставам на 30. През деня плаж, а вечерта вечеря на брега на морето, бяха плановете ми. Какъв беше шансът да родя на рождения си ден? Никакъв.
⏰ В 4:20 се събудих от звучно “пук”. След малко звукът се повтори и… водите ми започнаха да текат. Скочих от леглото, като същевременно събудих и съпруга си. Първоначално не се паникьосах, бях чела тоооолкова много за това какво да очаквам, че нищо не можеше да ме бутне. Очаквах контракциите да нарастват постепенно в следващите часове, мислейки си, че раждането ще се състои късния следобед в най-добрия случай.
📚 Урок номер едно: “Човек никога не знае.”
📱 Започнах да засичам контракциите, седнах да прочета още веднъж откъс от “Раждане с любов” на Олга Дукат, за да съм сигурна как да интерпретирам честотата им. Странно, започнаха да се проявяват светкавично често, като приложението, с което ги засичах, постоянно ме известяваше да тръгвам към болницата. Чувствах се добре и исках да избегна максимално много престоя в паметника на социализма, в който избрах да раждам.
🚑 Чух се с докторката и се разбрахме да отида в болницата към 8 часа. Контракциите ставаха все по-болезнени и чести. С тях започнаха да се прокрадват и първите мисли на притеснение, а може би дори и страх от непознатото. Ето вече сме в болницата, аз съм регистрирана и качена в предродилна зала, по-скоро малка стая с две легла. За съжаление не допуснаха съпруга ми, който може би точно в този момент щеше да ми е най-много от полза.
💪 Но нали съм чела, нали гледах толкова много клипове и посетих достатъчно лекции. “Ще се справя и сама, едва ли е толкова трудно.” – мисля си, докато се боря с все по-силната болка, жегата и безпомощното състояние, в което бавно изпадах. Човек никога не знае и никога не е достатъчно подготвен, за това което го очаква.
📚 Урок номер две: “Няма невъзможни неща.”
📋 При първото ни посещение на лекция водена от Йоанна, получихме списък с нещата, които бихме искали да се осъществят при раждането. Още тогава започна да ни става ясно, че пътят, по който поемаме ще бъде осеян с много отрицания и откази. Искахме всичко, от първи контакт, през отложено клампиране, до златния час. За съжаление в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” все още изостават значително с голяма част от съвременните практики при раждане, а по-късно както ми стана ясно и болничен престой и грижа за родилките и бебетата. Борбата щеше да е тежка, но не и невъзможна!
❤️ Благодаря на съпруга ми, който беше неотлъчно до мен и се погрижи да се преборим с всички предразсъдъци, правила и остарели норми, за да получи синът ни най-доброто още с първата си глътка въздух. След множество разговори, упоритост и работа в екип от страна и на двама ни, успяхме да получим всичко, което отбелязахме в списъка. И ето, наистина няма невъзможни неща, стига човек да знае какво иска и да се бори до край да го получи… дори и в България, дори и в АГ Варна.
📚 Урок номер три: “Раждането на нов живот е истинска магия.”
Последните месеци от бременността си прекарах в разпити на близки и познати, за това колко точно болят контракциите и как преминава естественото раждане. Толкова бях уплашена от неизвестното, че карах всички да определят болката по скалата от 1 до 10, за да знам какво да очаквам. Към края обаче си казах, че всичко това е без значение, тъй като моментът все някога ще дойде и не така или иначе не мога да избягам от него.
🌸 Смених нагласата си и започнах да мисля по-позитивно. Опитвах се да се настроя да приема болката и всичко останало, което ми предстоеше и просто да изживея момента такъв какъвто е. Когато моментът настъпи, всичко се разви светкавично бързо и само след 8 часа от изтичането на водите ми аз държах в ръцете си най-прелестното създание, което някога съм виждала – моят син.
👶 Естественото раждане е нещо, през което всяка жена трябва да премине, ако това разбира се е възможно. То променя завинаги представите на една жена за нейните способности и ролята ѝ в живота. Раждането е истинска магия, която завладява и провокира всички сетива и емоции. Определено никога няма да забравя топлината, която обгърна цялото ми тяло, след като положиха бебето върху гърдите ми. От този миг за мен животът придоби нов смисъл, а именно да бъда майка.
🌟 Апел към всички жени, на които предстои този прекрасен момент – посрещнете го със смелост, позитивна нагласа и търпение, а когато настъпи му се отдайте с цялото си сърце и душа.