
Моята мечта се превърна в реалност
Привет, мили дами! Ето и моята история за едно успешно естествено раждане след цезарово сечение.
На 14.05. 2015г. се роди синът ми Никола. До последно исках нормално раждане. Контракциите ми започнаха 14.30 следобед. Обадих се на лекаря, когото бях избрала и той ме посъветва да тръгна за болницата. След стандартните процедури по приемане, на ехографски преглед и при вече доста изразени контракции , той установи, че пъпната връв е двойно завита и за да сме спокойни за бебето по – оптималният вариант е оперативното раждане.
Без да се замисля се съгласих и подписах нужните документи. Така в 20.15 часа се роди синът ми. Мен ме събудиха доста по-късно. Така и не видях бебето. Разплаках се! Няма да описвам възстановяването, защото и него понесох доста тежко.
Тази година (2020) отново забременях, а единственото ми желание беше нормално раждане! Още от началото на бременността знаех какво искам и че мога да го постигна. Намерих си и доктор, който ме подкрепи!
Така на 01.10.2020 година в 15.30 ми изтекоха водите. Бяха зелени. Веднага се обадих на мъжа си да се прибере от работа. Докато се приготвим и пристигнем в болницата вече беше 18.30: живеем в друг град и си попътувахме до Велико Търново.
Доцентът ме чакаше в отделението. Прегледа ме: разкритие 4 см. Включиха ме на запис на тоновете. Не бяха добри. Пуснаха ми окситоцин, последваха и другите рутинни процедури. След 2 часа – нов запис. Също не беше добър.
Тогава се повдигна въпросът за секцио. За мое огромно щастие получих безусловна подкрепа и емпатия от дежурната акушерка. Наистина в такъв емоционален момент е от огромно значение ролята на акушерката и нейното отношение към родилката. Контракциите ми бяха много силни: на около 2 минути с продължителност 1 минута. След 10 минути ми направиха нов запис. Разликата беше в това, че вече не можех да си представя как ще легна заради болката, която изпитвах.
Тогава акушерката се съгласи да ми включи запис на тонове, докато съм права. Прие много добре идеята и възкликна трябва да сме иновативни, досега не съм го правила, но за всяко нещо има първи път.
По това време получих много силна контракция и тя ми хвана ръката. Чувството за сигурност, което изпитах в този момент, се помни цял живот.
Нещата станаха сериозни, имаше фетално страдание, а и заради изтеклите води със зелен цвят все повече се приближавахме до операцията. След вагинален преглед, Доцентът каза да се обадят на екипа за секцио. Аз го погледнах и казах искам живо и здраво бебе!
Докато ставах от леглото започна вагинално кървене и моята акушерка ме съпроводи до родилният стол. Докато се усетя ме съветваше как да напъвам. Болката изчезна. Съсредоточих се напълно над указанията.
След 4 контракции с напън видях как се подава главичката на дъщеря ми. Тя се роди с двойно увита пъпна връв (феталното страдание). Еуфорията и адреналинът ме завладяха напълно! Изпитах чудото на раждането! 21.55 часа. Благодаря на целия екип!
Ако разказът на Мария Ви е развълнувал и искате да прочетете още по темата за нормално раждане след секцио, разгледайте раздела VBAC България.
Tag:vbac, ВБАК, Велико Търново, окситоцин, секцио