Най-съкровеното ми преживяване

Благодаря на всички майки, които споделиха своите истории! Те ми даваха сила, кураж и вяра през цялата ми втора бременност. Дойде и моят ред да ви разкажа накратко за успешния си VBAC.

Първият ми син се роди на остров Родос, двадесет и три дни преди термин. Изтекоха ми водите през нощта. Живеехме в кемпър на сто километра от болницата. Проблем беше инфекцията, която ми откриха няколко дни преди това и ми предписаха антибиотик.

Може би заради тази инфекция /ауреус стафилококус/ така протекоха нещата: изтекоха ми водите наведнъж, нямах контракции и разкритие. На прегледа се загубиха за момент и тоновете на моя син. Дадоха ми кислородна маска и след няколко дълбоки вдишвания тоновете се върнаха.

Бързо след това ме вкараха в операционната. Чувствах една огромна вина. Едновременно с това бях много щастлива, тъй като след като се събудих от пълната упойка до мен бяха синът ми – напълно здрав и мъжът ми. Така бяхме заедно в една стая до изписването.

Две години и осем месеца по-късно, на 41 години, благодарение на професионализма и подкрепата на доктор Божикова от болница Пулс-Благоевград , аз изпитах най-голямото чудо за мен на света:

Раждането!

Доктор Божикова работи от скоро в тази болница. Аз бях първият им VBAC регистриран случай там. А преди около 15 години при нея са раждали успешно след секцио мои приятелки. Тя е изключителен лекар и прекрасен човек!

Контракциите ми започнаха към два следобяд и зачестиха много бързо. Бяха през двайсетина минути, когато влязох да взема душ. Изчаках мъжът ми да дойде и тръгнахме към болницата, която беше на петдесет километра от нас.

Към пет следобед бях вече приета в отделението със силни контракции и с около само сантиметър разкритие.Чаках с нетърпение доктор Божикова, защото знаех от други родилки, че помага за по-голямо разкритие по някакъв начин. Така се случи и при мен, но това беше доста болезнено. След като дойде и ме прегледа изведнъж бях с 4-5см разкритие.

И така, контракции през 5 минути, виках за помощ и за упойка и дойде моментът, в който аз почти се предадох. Исках да ме упоят и да спре тази раздираща цялото ми същество болка…и тогава тя ми каза:

“Слушай ме! Ти можеш!

Сега ще те прегледам и ще ти кажа, че бебето вече е на път и с няколко напъна ще излезе … ”

Така и стана! След три часа и половина прекарани в болницата, на Разпети Петък родих моя втори син – Виктор!