Back

Шепа щастие

Здравейте! Аз искам да разкажа за моя ВБАК, който се случи във Враца.

Малко предистория

Имам 3 дечица раждани в различни болници. Първата си дъщеря родих нормално в град Габрово: 2,900 кг, 49 см. Малко след това забременях с втората ми дъщеря. Незнайно защо реших, че искам да раждам в Плевен в частна болница… Е може би тук ми беше грешката.

Моето бленувано нормално раждане не се случи и моят най-голям страх да родя със секцио се случи. Секцио по спешност при достигнати 4см разкритие поради уж падащи тонове… Бебето беше 2,700 кг и 47см. Преди раждането ми говореха, че имам тесен таз, въпреки че съм раждала нормално вече малко по-голямо бебе…

Винаги ще се съмнявам, че са ме манипулирали. Докато бях в тази болница всички бяха родили секцио. Но това научих след моето….

След известно време се преместих да живея във Враца. Забременях за трети път и изпаднах в нещо като депресия: мислех, че е абсурд да намеря лекар в този град, който да ме подкрепи за ВБАК, въпреки че бяха минали 5 години от секциото. Е да, ама се оказах с грешно мислене.

Случайно си избрах д-р Боби Петров. След прегледа той ми каза, че ако всичко е наред ще родя нормално и че се радва, че искам да родя нормално, защото не е привърженик на секциото. Първоначално си помислих, че ми каза всичко това за да ми “замаже” очите…

И аз на всеки преглед го питах дали ще родя нормално 😅

На последния преглед ми гарантира, че ако нещо не се обърка в последният момент, ще си родя нормално.

Терминът ми беше за 14.02, о госпожицата реши, че на 09.02 ще ни бъде срещата. Отидох в болницата с контракции, които не съм сигурна колко добре бях засичала. И се започна едно мрънкане от персонала, че съм отишла само с 3 см и съм ги събудила тъй като беше към 2 часа през нощта …

Дойде един сърдит лекар, който нищо не ми казваше

като питах как са нещата, дали ще успея да родя нормално. След това мълчание се паникьосах, че ще се случи отново онзи кошмар.

За мое щастие беше станало 7 сутринта и смяната се смени. Застъпи д-р Славейкова. Тя доколкото знам работи с Боби Петров в екип. Прегледа ме за разкритие, обясняваше ми съвсем подробно всичко, кое защо го прави, какво ми вливат и тн. Разпита ме и подробно защо се е наложило секциото предния път. След като преминах над 5 см разкритие започнаха да ми вливат много леко окситоцин с обещанието, че ако тоновете се отклонят, ще го спрат веднага. И след този окситоцин нещата се случиха много бързо и интензивно 😅

Помня, че си говорихме с акушерката, че има още време, но съм близо до пълното разкритие тъй като не съм хълцала. Питах я как така да хълцам и тя ми отговори, че в нейната практика преди пълното разкритие жените хълцали 😂 Отговорих ѝ, че нямам спомен при първото ми раждане да съм хълцала и тя ми отговори: “О, хълцала си, не помниш”…

И в този момент усетих напън и извиках: “Излиза!”. И тя: “Ама как така!”. Погледна и каза:

“Бързо, бързо, главата се подава, не напъвай!” “Бързо, бързо, главата се подава, не напъвай!”

Качиха ме на магарето по най-бързия начин и с 2 напъна на 09.02.2021 в 11и 30 се роди малкото зверче 2.500 кг 46 см.

Бъдете здрави и знайте, че няма невъзможни неща!

Ако разказът на Ойя те развълнува, разгледай и останалите разкази за ВБАК и за раждане във Варна в блога.

Ако си бременна, абонирай се за бюлетина ми с полезни съвети, идеи и вдъхновение “Подготовка за раждане и кърмене”.