Дишане и други идеи за по-леки напъни и раждане

Едно от нещата, което най-много притеснява жените, е дали ще могат да напъват… ‘правилно’. Разбираемо е, особено предвид историите, които могат да се чуят или прочетат…

Знаеш ли, че можеш още през бременността да започнеш да се упражняваш за втория период на раждането: напъните?

Има различни подходи през този период. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.  

Какво се случва

През втория период на раждането шийката на матката е изцяло изгладена, а контракциите се променят. Матката започва да избутва бебето надолу през родовия канал. Контракциите обикновено са по 60-90 секунди, през 2-5 минути. С всяка контракция бебето се придвижва напред, а след това се връща лекичко назад. По този начин то помага постепенно да се разтегнат тъканите на влагалището и перинеума. Това от своя страна води до отделяне на повече окситоцин, който пък засилва контракциите. 

Напредвайки, бебето трябва внимателно да се намести спрямо формата на таза на майката.  

Позиция

Именно за да помогне на бебето по възможно най-лесния начин да намери пътя си през таза, за майката е важно да заеме позиция, която ѝ е възможно най-удобна. Или поне по-малко дискомфортна. Желателно е и силно препоръчително тази поза да е различна от легнала по гръб. Изправената позиция позволява на хормонa релаксин, който в този момент отпуска ставните връзки на таза, да е максимално ефективен. Към неговия ефект се добавя и ефектът на гравитацията. 

Подобен е ефектът и от напъване на специално столче за целта с форма на подкова. Или пък на седнала тоалетната, където се задействат естествени рефлекси на отпускане.

Ами ако права не ми е удобно?

Възможно е да изпитваш много силен натиск в зоната около ректума и той да се засилва, ако си в изправена позиция. Този натиск идва от слизането на главичката на бебето. Макар да е доста интензивно, усещането не е притеснително. В този случай може да ти е по-удобно да застанеш на 4 крака. Позицията на 4 крака също дава възможност на таза да се разшири максимално и да пропусне бебето по-лесно. 

Все пак, някои майки предпочитат полу-седнали позиции с опора на гърба и ръцете. Те също са много много по-добра идея от хоризонтално положение. Има и други варианти, включително пози с помощ от партньора или дулата, или и двамата. Пълно хоризонтално положение с крака във въздуха е възможно най-неблагоприятната позиция в този момент.

При всички случаи ако имаш възможност, сменяй позицията си на 30-60 минути.

Колко продължава?

Средно вторият период на раждането продължава 1-2 часа за първо бебе и по-малко от час за следващи раждания.

Кога да напъвам?

Не е нужно да започнеш да напъваш в момента, в който се установи пълно разкритие. Ако не усещаш напъни, значи не е моментът за напъване все още. Понякога минава още известно време, за да слезе бебето достатъчно ниско и да получиш позиви за напъване. Ако липсват индикации за ускоряване на раждането, напълно нормално е да се изчакат спонтанните напъни.

А как да напъвам?

Не е ли странно, че на жените се казва как да напъват по време на раждането, при положение, че нямаме нужда от инструкции, за да дишаме през останалото време от живота си? И все пак, повечето жени, които раждат в болница, получават напътствия за конкретен начин на напъване. Често тези напътствия включват продължително задържане на дъха, силно волево напъване, бързо поемане на въздух и отново задържане и напън. Нарича се дирижирани напъни.

Това задържане на дъха и контролираните напъни карат всички присъстващи да чувстват, че помагат на жената. Но то също така увеличава налагането в гръдния кош и намалява сърдечния ритъм и кръвното налягане на жената, което пък води до намален приток на кръв към бебето и го поставя в риск от хипоксия (недостиг на кислород). 

Макар че този тип напъване е безопасен за около 80% от ражданията, не е възможно да се предположи за кои бебета ще възникне проблем в следствие на него.

Когато мускулите ни работят активно – както работи матката по време на раждането – те имат нужда от много кислород. Единственият начин да снабдим тялото си с кислород е като дишаме следвайки инстинктите си.

Защо се дирижира раждането по този начин?

Обикновено напъните се дирижират, за да приключи раждането по-бързо. В съвременните източници обаче се посочва, че това не е по-добрият вариант, ако няма медицинска причина за ускоряване.

Тук е моментът да ти предложа да обсъдиш с лекаря си как ще се подходи по време на твоето раждане. Ако екипът държи напъните да бъдат дирижирани, няма особен смисъл да репетираш. В момента на раждането ще ти дават ясни насоки как да дишаш. 

Според съвременните изследвания, ако жената бъде окуражена да следва инстинктите на тялото си по време на втория период от раждането, тя най-често задържа дъха си само за кратки интервали (4-5 секунди) и напъва по 3-4 пъти на контракция. 

Инстинктивното шумно дишане, ръмженето, пръхтенето в този момент помага да се отпуснат и издължат мускулите, които трябва да пропуснат бебето. Коремните мускули също могат да се включат, но това често е неволево усилие.

Нормално е да издишаме по време на усилие – представи си тенисистките. Те често издават висок вик когато удрят топката. Или щангистите – те издишат шумно докато изтласкват тежестта. Можеш да следваш техния пример и да дишаш инстинктивно и да напъваш когато тялото ти има позив, като издишваш шумно на всеки напън.

Други техники

Ето и още някои «техники» на дишане при напъване, които биха могли да ти помогнат, без да лишават теб и бебето от приток на кислород. Изброявам различни варианти, които можеш да пробваш и да си избереш кой да репетираш активно. Относно ‘репетициите’, прочети малко по-долу. 

У-ЧА. Произнасяйки Ууууу, помагаме за разтягането на тъканите на перинеума – а те трябва да са максимално разрегнати, за да премине по-лесно бебето. Опитай. След това напъни леко три пъти, произнасяйки „ЧА-ЧА-ЧА». Усети ли как диафрагмата натиска надолу корема? Можеш да опиташ и вместо У-ЧА да издаваш звук Mууу… и да прецениш кое предпочиташ. 

Пръхтене. Друга ефективна техника за напъване и пръхтене, на английски horse lips breathing. Издай звук „Пффффф“, като се постарай въздухът да раздвижи силно устните ти. По този начин се отпуска лицето, а то е свързано с тазовото дъно.

Някои акушерки и дули предлагат на жените, с които работят, да пробват да «надуват балон» докато напъват. Пробвай и ти: представи си, че надуваш балон и се опитай да усетиш как при този тип дишане се ангажират мускулите, които ти помагат да напъваш.

J-breathing – тук няма броене, на този етап е по-добре да не се опитваш да броиш сама. Вдишваш през носа или устата, както ти се вдишва. На вдишването опитваш да изпълниш корема с въздух. Когато издишваш, вокализираш с ниско ръмжене и си представяш, че въздухът излиза надолу през матката ти, родилния канал и вагината, като пътят му е под формата на буквата J. Един вид издишваш между краката си (макар че разбира се няма как това да стане). Просто ще усетиш, че се ангажират мускулите по този начин.

Репетициите

Добра идея е да започнеш да упражняваш избраната техника. Кога и как? Много подходящ момент е ходенето по голяма нужда. Когато седнеш на тоалетната, опитай вместо да напъваш, да приложиш избраната техника на дишане и да оставиш тялото си да напъва инстинктивно. Ако постоянстваш, до раждането ще имаш опит и доверие в избрания начин на дишане. 

А ако искаш да си цялостно подготвена за раждането, можеш да се включиш в предстоящия ми курс “Подготовка и подкрепа за раждане без страх”. За повече информация ми пиши ЛС във Фейсбук или Инстаграм.

Тази статия първоначално беше написана за абонатите на бюлетина ми; ако желаеш да получаваш идеи и вдъхновение за раждането по мейл, абонирай се тук.