Back

За пореден път повярвах в чудесата

За раждането и чудесата ни разказва майка на 31 години от Варна. Неочакван, но много желан обрат на събитията сбъдва нейната мечта за естествено раждане. Сега със своята споделена история тя насърчава жените да се запознаят добре с всички подробности относно раждането и периода след това, да знаят какво и как искат да се случи, да се вслушват и да се доверяват на тялото си.

През цялата си бременност исках да родя нормално и за мой “късмет” една седмица преди термин започна да се говори за секцио. До деня на секциото имах надежда, че нещата могат да се променят в последния момент – бях чула случайно една такава история. Но така и до последно нямах никакво разкритие, съвсем леко скъсяване на шийката, бебето беше едро, разположено високо, аз с тесен таз и други предпоставки за секцио. А вече и преносвах. Планирахме операция.

Приеха ме вечерта в болницата, за да ме наблюдават и подготвят за сутринта. Aкушеркaтa, която ме посрещна, ме попита защо ще е секцио. Обясних ѝ какво е положението, а тя ми пипна корема и ми каза, че ще успея да родя нормално.

Искам да отбележа,че тя е с дългогодишен опит и съм имала среща с нея на лекция за раждането, на която бях присъствала. В момента, в който я видях, си помислих, че Господ ми я прати. Тази прекрасна жена вдъхва пълно доверие – изключително отдадена на професията си, много мила и много разбираща.

Вечерта същата акушерка – ще я кръстя Моят Ангел (М.А.) – ми направи клизма (няма нищо притесняващо в тази процедура) и след 10 секунди започнаха да ми изтичат водите. Как стана това все още не знам, при положение, че 15 минути по-рано бях на преглед и нямах никакви признаци за приближаваща родилна дейност. Тогава М.А. ми каза, че ще успея да родя така, както аз искам.

Вечерта имах възможност да разговарям с нея и изпитах истинско спокойствие и много силна надежда, че ще мога да родя моето момченце. Преди да свърши нощната смяна, М.А ми каза, че всичко протича добре и да държа на моето желание и да настоявам да родя естествено.

През нощта имах регулярни леки контракции, които спряха сутринта – според мен от стрес. Лекарят, с когото щях да раждам, дойде на смяна и ме провери за разкритие – три сантиметра. Спука ми мехура и се оказа, че водите ми са зелени, което било още една предпоставка за секцио. Добре, че М.А беше до мен и ме успокои, че не е нещо толкова страшно.

Всички лекари знаеха че съм за планово секцио и чакаха момента да ме карат към операционната. Подкрепа за нормално раждане получих само от акушерката, която ме посрещна. Ако не беше тя нямаше да мога да се противопоставя на решението за секцио.

Към 10 сутринта ми сложиха система с окситоцин и скоро същинските контракции започнаха. Изключително неподходящо беше това, че идваха хора до леглото ми и ми казваха “ти няма да родиш нормално, ти си за секцио” – дори и по време на най-силните ми контракции. За обстановката в болничното заведение нищо няма да казвам. Само това, че надмина едни от най-лошите ми очаквания. Раждах в държавна болница с избор на лекар. Ако бях в частна мисля, че нещата щяха да се случат доста по-леко.

Благодарна съм обаче на лекаря си , който в последствие разбра,че съм запозната с процеса на раждане и познавам добре тялото си, за това, че ми съдейства да ми даде опора и да помогне на детето да се изтласка. Така към 14 часа на бял свят се появи синът ми –3,700 кг, 51 см. Да добавя, че не са ми слагали упойка и за пореден път да потвърдя, че болката е нещо временно, което много бързо се забравя.

Изводите, които си направих, са следните – всичко може да се промени в последния момент. Много е важно родилката да има доверие и да получи подкрепа поне от един човек от болничното заведение. И третият извод – раждането не е нещо, което бих правила всеки ден, но определено бих го направила още два пъти и по същия начин

За процеса на раждане искам да добавя,че е много важен самоконтролът. Аз през цялото време усещах, знаех и се опитвах да контролирам това, което се случва. Също така си позволявах да пия вода, което ми даваше сила. Раждането беше доста тежко,но когато всичко приключи имах сили и настроение да се шегувам. Веднага щом ме качиха в стаята сложих малкия на гърда и той засука.

След моето нормално раждане,въпреки многото шевове веднага започнах да се грижа за детето. Бях в състояние да го гледам адекватно – и него, и себе си. Когато се прибрахме вкъщи нямах нужда от странична помощ. Аз и таткото се комбинираме и справяме с всичко.

Leave A Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *