
Естествено раждане без медикаменти?! ДА!
Подготовката – колко е важна тя! Емоционална, физическа и психическа.
Моята включваше посещение на различни лекции за раждането, гледане на филми за естествено раждане, йога и разбира се книгата на Олга Дукат „Раждане с любов“. След като я прочетох реших, че искам да родя напълно естествено, по възможност без медикаменти. За това последното малко се разколебах след като изгледах няколко филма с реални истории за раждане. Но, си казах, че всяко раждане е различно.
Исках също така да имам и дула с мен, но болниците във Варна не го позволяват. Надявам се скоро това да се промени. Свързах се с Йоанна и за съжаление тя не можеше да е с мен физически, но получих подкрепа. Обсъдихме плана ми за раждане и тя ми даде добри насоки и идеи. Благодарение на нея допълних неща, които бях пропуснала.
Тъй като съм от София започнах да обмислям варианти за раждане там с Олга Дукат, но за късмет или не въведоха карантина и това беше изключено да се случи.
Плановете ми за раждане с подкрепа не вървяха както аз исках и вече започна много да ме е страх. Все пак се бях настроила, че няма да съм сама.
Бременноста напредваше и това което ми хрумна е да родя с придружител. Но, кой ? Таткото се изключваше определено 🙂 и вариантът беше майка ми. Тя се съгласи и оставаше само и лекарят да се съгласи.
След много търсения и мнения се спрях на др Цонев от Майчин дом , като подкрепящ естественото раждане. В края на бременноста отидох при него с готов план за раждане. Той включваше – придружител, без да се включва окситоцин, раждането да не се форсира, пози избирани от мен за облечаване на болката, без да ми се предлага упойка, да не ме включват да се следят тоновете на леглото легнала, вагинални прегледи само при нужда, раждането само накрая да се случи на „магарето“ , отложено клампиране, без епизотомия и форцепс, вакуум по възможност, слагане на бебето на гърди веднага след раждането. Съгласи се с почти всичко с изключение на това, че искаше да следи тоновете на бебето, но ми каза, че апаратът има дълъг кабел и мога да се движа. За останалите неща каза, че зависи как ще тръгне раждането и ще решаваме заедно в движение.
Всичко това ми се стори страхотно и чак не вярващо. За придружителя не подвърди, но каза , че ще опита да се направи всичко възможно понеже тя е лекар също, вече пенсионер. Доста преди термина тя пристигна във Варна, направихме изследвания за Ковид, инфекции и зачакахме деня.
Като цяло бременноста ми минаваше изключително леко, без гадене, повръщане и неразположения. Бебчето се развиваше добре, минах през всички видове възможни изследвания за мое успокоение. Едва след шестия месец започна да ми тежи. В това време наложиха карантина и стоенето вкъщи не беше никак приятно.
Три седмици преди термина наблюдаващият ме лекар каза, че бебето е малко, не расте и ако това продължи ще се наложи секцио. Това беше леден душ за мен и всичките ми планове. Веднага отидох при д-р Цонев, който ме успокои ,че да, наистина е малко, но няма индикации за секцио освен намалелите окоплодни води. Беше застанало идеално за нормално раждане.
И така зачакахме.
Седмица преди термина – 30 юни, всичко беше наред, даже бебето беше пораснало. Почувствах облекчение и единственото , което правех е да си почивам вкъщи и да правя кратки разходки с мъжа ми и кучето.
На 26 юни в късния следобед си хапнах и легнах да гледам телевизия. Усетих леко изтичане на нещо топло. Отидох в банята и видях, че е прозрачно без мирис. Споделих с мъжа ми, че леко съм се напишкала 🙂 Той се панира и реши, че вече ще раждам. Аз, разбира се, бях подготвена и исках да изчакаме вкъщи да започнат поне контракциите.
Обадих се на майка ми и тя ми каза да отида все пак в болницата да ме погледнат, защото може да ми изтичат водите. Помислих си го и аз, но нямах никаква болка и се чувствах добре. Все пак чаках контракции и болка, но такива нямаше.
А и ми е първо раждане- значи ще е бавно…
Мъжът ми не можа да си намери място и след час уговорки се съгласих да отидем в болницата. Беше към 19 ч. вечерта. По пътя се смеех, че просто малко е изтекла урина и няма нищо, само се разкарваме. За мой късмет на смяна беше точно д-р Цонев, който реши да ми направи тест за околоплодни води. Прегледа ме и не видя никакви контракции, а разкритието беше мираж. Тестът се оказа положителен! И тогава реши, че трябва да ме приеме, защото раждането било започнало и не искаше да ме изпраща вкъщи. И тогава си помислих как ще започнат с окситоцин , няма да ме изчакат и най-накрая ще приключа със секцио. Твърдо ми отказа да ме изпрати вкъщи и аз приех ситуацията и си казах – да става каквото трябва. Бях взела вече попълнените документи за приемане и си спестих досадното писане.
Обадих се на мъжа ми да ми донесе багажа от вкъщи , а той ми се смее по телефона и си мисли , че се шегувам. Е, беше наистина и аз раждах, колкото и на мен да не ми се вярваше.
Вече към 21 ч. ме настаниха във ВИП стая, която е свързана със залата за активно раждане. Д-р Цонев каза да си почивам, защото ме чака дълга нощ, но едва ли ще има развитие и да видим как ще е на сутринта.

Успокоих се и легнах да спя. Обаче бебето имаше други планове. В 24 ч. започнаха болките, които се усилваха. Д-р Цонев дойде и каза, че раждането започва, но ще е бавно. Показа ми как да застана и да се опирам на таблата на леглото с ръце и леко да се поклащам. Майка ми вече беше дошла при мен и той й показа какви масажи да ми прави. Разбрахме да ме види на сутринта.
И се започна …
Болки леки, които вече в 2 ч. през нощта вече бяха много силни. Преслушаха тоновете, всичко беше наред.
Лежах, ставах, подпирах се, взех душ, седях на топката, като майка ми ме успокояваше и се опитваше да ме разсейва. В този момент вече бях забравила всичко прочетено и гледано за облекчаване на болката. Доверих се на тялото си и се движех както ми подсказваше то.
В 4 ч. не издържах и реших, че така не мога да продължа и искам упойка. Тя се опита да ме разубеди, но аз само ѝ изръмжах да мълчи и натиснах звънеца над леглото. Само си мислех как ще ми кажат, че няма разкритие и не си представях как ще издържа до пълно такова.
Извикаха д-р Цонев, който ми направи вагинален преглед. Казах му , че искам упойка, а той ми отвърна : „Каква упойка, късно е вече. Имаш 8 см разкритие, след малко ще раждаш“ .
Това ме шокира – не очаквах всичко да се случи толкова бързо. Бях се поготвила за мнооого дълго раждане – нали така казват когато ти е за първи път. Е, не беше така.
Малко след това започнаха и напъните, които бяха безумно болезнени. Контакциите бяха нищо в сравнение с напъните. По препоръка на лекаря седнах на ниско дървено столче, което имаше дупка отпред и реално се седеше само със седалището и бедрата. При всеки напън се увисвах напред на ръцете на майка ми, като накрая вече й опъвах дрехите и стисках толкова силно , че я насиних. Започна обилно потене и позиви за ходене до тоалетна. Прекарах няколко напъна на тоалетната, взех душ с помощ от нея. Когато излизах от банята, д-р Цонев ме попита дали съм вече готова да се кача на магарето. С тяхна покрепа се качих и започнах да напъвам, стараейки се да си припомня как дишахме в йога. Е, бях забравила. Тогава реших да слушам какво ми говори акушерката. Всичко се разви много бързо – три напъна и главата проряза. Още един и излезе и тялото.
Усетих безумно облекчение и едно топло и влажно тяло върху мен. В 6:04 сутринта на 27 юни 2020 г. се родих/ме с бебе София.
Майка ми преряза пъпната връв. На мен направиха два козметични външни шева. И така след 8 часа раждане най-накрая лежах в леглото с гушнато бебе. Ако някой ми беше казал, че ще се случи толкова бързо и то без никакви медикаменти нямаше да повярвам. Но, всичко е възможно!