
Как родих близнаци по естествен път след секцио?
Историята за нормалното раждане на нашите две момиченца (двуячни близначета) започна още през 2019 година, когато родих със секцио първородния ни син.
Още тогава имах силното убеждение за естествено раждане. В 9ти месец обаче бебето до последно не слизаше долу в таза и 4 дни преди термин родих Александър (3460 грама) чрез операция. Обяснението на докторите беше, че бебето е прекалено голямо и няма да мога да го родя нормално.
Две години по-късно с моя съпруг вече бяхме готови да имаме второ дете. За наша радост забременях доста бързо, а на прегледа след положителния тест ни съобщиха изненадващата новина: „Честито! Чакате близнаци!“. Благословението ни се оказа двойно!
По време на бременността, дори и да бях твърдо „ЗА“ нормалното раждане, не вярвах, че ще ми се отдаде тази възможност. Първо защото вече бях родила със секцио и второ, защото имах две бебета в корема.
Все пак знаех, че за израждане на близнаци по естествен път, са необходими няколко условия: 1) Двуячна бременност 2) Главично разположени бебета 3) Бебета със сходен размер. В нашия случай условие 1 и условие 3 бяха на лице, но условие 2 беше под въпрос. За щастие в края на 8ми месец при редовен преглед се видя, че вече имаме две главично разположени бебета.
Последваха разговори с близки хора, които ме подкрепиха да търся варианти за нормално раждане на близнаци в Пловдив (където живеем), въпреки че подобно решение не е толкова разпространено. Така се свързах с д-р Топалова от АГ Селена.
По стечение на обстоятелствата не д-р Топалова изроди близнаците, но въпреки всичко я препоръчвам на всяка жена, която иска да роди нормално и която иска да бъде в добри и професионални ръце.
На прегледа при д-р Топалова (тогава бях в 35 г.с.) се установи, че за съжаление едното бебе се е обърнало отново седалищно. При тези обстоятелства д-р Топалова отказа опит за естествено раждане. Все пак тя ме увери, че ако бебетата се разположат главично, ще ми даде шанс да родя нормално.
Тук е моментът да споделя и едно лично преживяване, което е част от моята история. В рамките на 7-те дни, в които бяха двата прегледа при различните специалисти, мои приятелки ми бяха организирали бебешко парти. В един момент на партито момичетата предложиха да благословят мен, бебетата и самото раждане, като отправят молитва към Бог.
В това интимно време една от моите приятелки сложи ръката си върху корема и каза: „Скъпо дете, молим те да се разположиш подходящо за нормално раждане!“.
След около седмица бях на редовен преглед при моя доктор. Той сложи ехографа на корема ми и каза: „Две главично разположени бебета“. Аз потрепнах! Молитвата беше чута!
Така след новината за повторно разположени главично бебета бях в кабинета на д-р Топалова (вече в 37 г.с.). Тя потвърди, че бебетата са в перфектна позиция за нормално раждане и че действаме по план.
Два дни по-късно ми падна „тапата“ и по спешност д-р Топалова ме прегледа отново. Това се случи на 10 декември 2021. Всичко беше наред, но нямах разкритие и се прибрах вкъщи. Д-р Топалова ме предупреди, че на следващия ден ще пътува извън града, но все пак, ако има нещо, да ѝ се обадя.
Прибрахме се след болницата у дома и няколко часа по-късно започнаха болезнени контракции през 10-15 минути. Знаейки, че нямам разкритие, останах вкъщи. На сутринта се свързах с д-р Топалова и тя ме насочи да отида в болницата.
Отивайки на 11 декември (събота) в АГ Селена се срещнах с дежурния лекар там – д-р Ненев. Той ме прегледа и каза: „Вие сте доста спокойна! Имате 8 см разкритие! Оставате тук и влизате да раждате“. Тогава аз му отговорих: „Добре, да знаете, че сме се разбрали с д-р Топалова за нормално раждане!“.
Не знам как съм прозвучала на доктора в този момент, но каквито и мисли да са минали през главата му, той хладнокръвно ми отговори:
„Добре!“
От тук насетне продължи стандартната подготовка за нормално раждане и след няколко часа държах в ръцете си нашите две дъщери – Виктория (2460 грама) и Габриела (2540 грама). Екипът през цялото време ме подкрепяше. Казваха ми, че съм много смела и спокойна, и ме уверяваха, че ще се справя.
По време на раждането разбрах, че много наши приятели се молят да родя нормално. На няколко пъти докато лежах на леглото в предродилна зала, ми се насълзяваха очите. И да, аз също усещах как всичко ще бъде наред!
След раждането започнаха да валят поздравления! Много приятели бяха докоснати от нашето преживяване! В болницата се превърнах в „сензация“ – всички доктори, медицински сестри и акушерки знаеха за нашия случай.
О, Господи, благодаря Ти, че ни даде този шанс: да родя нормално!
Надявам се чрез нашата история да вдъхна смелост и увереност на всяка жена, която очаква своето детенце (или както беше в нашия случай – дечица). Няма нищо страшно в това да родиш нормално близнаци и да го направиш след секцио.
Постижимо е!
Ако имате все пак съмнения, но силно желание, погледнете нагоре и кажете: „Боже, бъди с мен!“ и действайте!
Преживях го – работи!
Хареса ли Ви разказът на Ирина? Прочетете още разкази за нормално раждане след секцио на жени от различни градове в България тук. А разкази от Варна за удовлетворяващо раждане с жената в центъра на грижата има тук.