Добре дошъл, нов живот!

Родила съм се по естествен път и винаги на рожденния ми ден майка ми ми разказва как е започнало раждането ми и кога са започнали болките ѝ. Винаги ми е било интересно да я слушам и може би това до някаква степен ми е повлияло и ми се е приискало и аз да имам своята история, която да разказвам на моето дете. Пишейки тези редове започват да текат сълзи от щастие…

Щастието да дадеш нов живот тогава, когато трябва. В минутата и секундата, когато новата душа е готова – това е неописуемо чувство!

Нека да послушаме малко музика.

Музиката, която усетих, че напълно ще отговаря на вълненията по време на раждането на моето дете – Бохемска рапсодия ❤️

Една сутрин, докато бях бременна си лежах в леглото и прочетох статия, в която се разказваше, че е хубаво да пускаме музика на плода. Незнайно как (не помня) съм решила да пусна Queen и точно на Бохемска рапсодия приближих телефона до корема. От тогава винаги щом чуех тази песен нещо ме жегваше – динамиката и обратите в песента ме караха да си представям раждането на детето ми и по-точно нормалното му раждане. И винаги плачех от щастие, защото си представях един перфектен финал…така и стана!

Първите акорди на песента – вдъхновяващи и нежни загатват за предшестващата еуфория…

Всично започна точно така – спокойно, “на шега” и точно, когато трябва, без излишен стрес. Един следобяд, 13 дни преди термин усетих нетипично изтичане на течност. Мислех, че само ще ида на преглед, но за всеки случай реших да вземем багажа за болницата.

Било е правилно решение!

Още по време на прегледа водите ми изтеко и стана ясно, че оставам! Беше около 15:30ч след обяд. Нямах никакви болки. Настаниха ме и започна чакането… Вечерта към 20ч след прием на медикамент започнаха контракциите. Дишане, разхождане и пак дишане! Хващах се за леглото и стисках, леко приведена, полюшваща се. Тук се сещах за препоръките на Йоанна – да се поклащаме, да издаваме гърлени звуци

Издържа се, минута болка – около две минути почивка.

Това бяха единствените болки, които усетих по време на раждането, тъй като бях решила да искам епидурална упойка. Това беше много добро решение!

Напъните продължаваха, а бебето не излизаше. Започнах да се изморявам и да не ми стига въздуха за напъване.

Не се отказвах!!!

Поставиха ми кислородна маска. След раждането разбрах, че тя била за бебка, да й достига повече кислород. Лекарката ми не се издаде, че тоновете са взели да падат, за да не ме изплаши. Наложи се епизиотомия – нищо страшно.

Малко след това събрах сили и дадох всичко от себе си, само и само да не се стигне до секцио! И ето!!! Никога няма да забравя тласъка, който усетих! Моментът, в който бебка се изстреля навън!

Няма такова облекчение, радост, еуфория, гордост, че съм успяла да се справя!

През цялата бременност говорех на бебка, че е умна и знае кога ще дойде моментът да се роди. Точно, когато е готова! Така и стана!

Възстанових се много бързо. Седмица след раждането започнах да опознавам тялото си чрез леки упражнения. Исках да разбера къде ме боли, къде съм схваната. Положението изобщо не беше толкова зле, колкото си мислех!

Вече два месеца и половина след раждането съм активна, правя си крос с количката в морската градина и правя упражнения. Още един плюс на нормалното раждане е, че бебето веднага беше сложено на гърда. Кърменето стартира с лекота, така и продължава!

Когато ме попитат как мина раждането казвам, че това беше най-хубавото и вълнуващо преживяване в живота ми! Бях в добри ръце при д-р Елена Димитрова и акушерката Хриси от Майчин дом Варна, които ми вдъхваха кураж и сили! Благодаря им от сърце