Най-дългото чакане: пътуването на един баща към срещата с неговата принцеса

Ето как започна всичко…

Кристина винаги е мечтала да роди по естествен начин. От самото начало идеята за секцио ѝ се струваше като най-големия кошмар.

Няколко седмици по-рано…
Нашата малка принцеса трябваше да се роди на 27 ноември 2024 г., но Кристина беше решена да не започва раждане около тази дата. Тя имаше пълно доверие само на един лекар – д-р Цонев, който трябваше да замине на 29-ти. Като човек, който обича да има контрол и да планира всичко, Кристина правеше всичко възможно да избегне започването на раждане, преди той да се върне. Мисълта, че някой друг лекар може да изроди бебето ѝ, беше непоносима за нея.

Но съдбата си имаше свои планове – датата на термина дойде и отмина, без никакви признаци за раждане. Това, което първоначално беше облекчение, бързо се превърна в тревога, тъй като Кристина усещаше, че губи контрол над ситуацията.

Дните преди раждането…
През дните преди раждането Кристина започна да усеща контракции, които ставаха все по-силни. В рамките на два дни направихме няколко пътувания до болницата, но всеки път ни връщаха у дома, защото разкритието ѝ не беше достатъчно, за да я приемат. Изтощението започна да си казва думата – тя не беше спала нормално от дни, а когато се върнахме в болницата, тялото ѝ вече беше напълно изтощено.

На деня, когато най-накрая я приеха с 3 см разкритие, вече веднъж ни бяха върнали по-рано. Когато се върнахме в 3 сутринта, контракциите на Кристина се засилваха с всеки час. Правех всичко възможно да я облекча, но не можех да ѝ помогна много. До 7 сутринта болката беше станала непоносима и тя плачеше от болка. Беше съкрушително да я гледам така и да знам, че не мога да премахна болката ѝ.

Повикаха анестезиолога за епидурална упойка и трябваше да изляза от стаята за кратко. Когато се върнах, тя изглеждаше по-спокойна – болката беше утихнала и най-накрая успя да си почине, макар и за малко.

Промяната…
Когато действието на епидуралната упойка започна да отслабва, болката се върна с пълна сила. Стана толкова интензивна, че Кристина, която до този момент беше твърдо решена да избегне секцио, започна да моли за него. След консултация с втори лекар, взеха решение за спешно секцио.

Най-лошото беше, че не можех да бъда с нея.

Сърцето ми се сви, когато я отведоха в операционната зала. Останах да обикалям напред-назад, молейки се за Кристина и за нашето бебе. Тези 30 минути ми се сториха като вечност.

Нашият малък ангел беше роден и както Кристина, така и бебето бяха добре. Макар че не можех да ги видя веднага, бях изпълнен с огромна благодарност.

Срещата с нашата малка принцеса…
Казаха ми да се прибера у дома и да се върна по-късно. Някак си успях да поспя за час и половина, преди алармата ми да звънне. Когато се върнах в болницата, влязох в стаята и видях нашето момиченце за първи път – завито и спящо спокойно. Това беше най-щастливият момент в живота ми.

Първите четири дни…
Останахме в болницата четири дни. Въпреки топлината в стаята (а аз по принцип мразя да ми е горещо), тези дни бяха най-ценните в живота ми.

Не бих заменил този опит за нищо на света.