Мечтата, която се сбъдна

Казвам се Виктория. Aз съм на 35 г., рускиня, родих три деца в България, Варна.

Първото си дете родих по естествен път, второто чрез цезарово сечение и третото отново естествено след цезарово сечение (VBAC). Причината за цезаровото сечение (по спешност) при втората бременност беше проблем със здравето на детето, открит в деня на термина с ехографско изследване.

Лекарят, който ми направи цезарово сечение (тя също и следи бременността) ми каза: вече няма да родиш сама и следващата бременност отново ще бъде цезарово сечение. Затова, когато забременях отново, не мислех, че мога да намеря лекар, който да се съгласи на VBAC.

Аз съм от Русия, от Москва и имам приятели в Москва, които са изправени пред търсенето на лекар, който е съгласен за VBAC. Но само една приятелка в Москва си намери такъв лекар, който не й отказа и тя успя да роди VBAC. Чух, че малко лекари са съгласни за VBAC и се отказах дори да мисля за това.

За проследяване на бременността и за раждането при третата ми бременност (през 2019 година) избрах друг доктор: доцент Станислав Славчев от Окръжна болница. Не мислих за лекарката, която ми направи цезарово сечение, защото тя изобщо не ми даде шанс за VBAC.

Доктор ми каза, че мога да раждам по естествен път, той не вижда проблем. Аз бях приятно изненадана, че поне той ми дава шанс. Аз знаех, че мога да родя сама, не се съмнявах във физиологичния процес, но мислех, че до 38 седмици ще бъдат открити 100 причини за цезарово сечение (както ми казаха приятелите ми).

Дори в началото на бременността на 8 седмица, лекарят ми каза, че имам късна овулация +1 седмица и че това може да повлияе на датата на раждане.В период от 30 седмици започнах да питам лекаря какви са шансовете за естествено раждане. Той оцени шансовете повече от 50%, щом пьрватами бременност беше завършила с нормално раждане. Обаче, всичко зависи от това дали раждането ще започне и дали ще има разкритие.

Докторът каза, че стимулация не е възможна (максимумът е, че той може да постави бавна капка окситоцин, при наличие на разкритие). На 27 седмици започнах да ходя много, 6-10 км на ден (което се отрази много добре на физическото ми състояние, краката ми спряха да се подуват и болките в гърба отминаха).

На църковния празник Благовещение сънувах, че родих сама на 4 август. Имах надежда, че така и ще стане. Сънувах, че моят лекар стои до болничното легло ми и казва: „Вики, не се съмнявах, че ще родиш сама“.

По време на бременността си направих всичко, което зависи от мен, за да родя нормално. Но нито на 4 август, нито в деня на термина (10 август) раждането дойде. Разкритието беше само 1 сантиметър. И с всеки нов ден все повече се съмнявах, че раждането ще започне естествено.

Но тъй като овулацията беше + 1 седмица и според ехографски преглед на бебето и плацентата всичко беше в ред, лекарят ми позволи да изчакам още 1 седмица с редовно наблюдение през 2 дена в кабинета му. Ако раждането не дойде към 18 август, щяха да ме оперират.

Цяла седмица вървях нагоре по стълбите и през две стълби, кляках, а в последния ден извървях 13 км. На 17 август дойдох за последния преглед при лекаря, нямах настроение, загубих надежда, че процесът на раждане ще започне по естественен начин. Имах леки контракции, като цялата последна седмица на бременността.

И на 17 август имаше лекарски преглед, разкритието показа 4 сантиметра. Доктор ми направи масаж на матката и каза с тих и спокоен глас: „Днес ще родиш сама“. Прибрах се пеша. След един час вкъщи контракциите станаха силни. Опаковах нещата си и съпругът ми ме заведе в болницата. Контракции бяха същите като при първо раждане. Нямаше болка в шева. Един час по-късно, докато документите ми бяха готови, изтекли ми водите и след още 40 минути родих бебето. Дойде 18 август … 00 часа и 21 минути. Аз родих в 41 седмица.

Моят лекар беше много доволен и ми каза “Страхотна си, Вики!“

По време на раждането не мислех, че шевът върху матката може да се отвори. След раждане доктор прегледа матката ми с ултразвуково сканиране директно на стола за раждане.

Искам да споделя историята ми, защото като бях бременна знаех само една истинска история на моя приятелка, която успя да роди чрез VBAC. Търсих истински истории в интернет, но има малко от тях. Другите приятели и познати хора ми казаха, че е много опасно, цитираха страшни истории, които те прочетоха в интернет. Затова, когато ме попитаха как планирам раждането, казах – както Бог желае.

Благодарна съм на моя доктор, че не говори напразно, но направи всичко, което зависи от него. Родих чрез VBAC с добър екип, който беше с мен през цялото време и вярваше в мен.