Back

Коя е най-добрата банка за стволови клетки?

Наскоро ми се наложи да слушам презентации за съхранение на стволови клетки. Стори ми се странно, че се рекламира процедура, която е директно в разрез с препоръката на СЗО: „Забавено клампиране на пъпната връв (приблизително 1-3 минути след раждането) се препоръчва за всички раждания1. По стечение на обстоятелствата, по това време четях книгата на д-р Сара Бъкли, „Нежно раждане, нежно родителство“, която цитира мненията на различни експерти и организации против тази процедура. Ето някои от тях:

  • Според Европейската група по ектика и нови технологии към Европейската комисия, „индикациите за съхранение на кръв от пъпната връв с идея за бъдещо автоложно присаждане към момента са почти несъществуващи“.
  • Съхраняването на кръв от пъпната връв за лично ползване не се препоръчва от Американската академия по педиатрия (ААП), която насърчава вместо това тя да се дарява в публични банки. ААП също изразява притеснения за ранното клампиране: „ако пъпната връв се клампира твърде рано след раждането, бебето може да бъде лишено от кръвта от плацентата, което да доведе до по-малък обем кръв и повишен риск от анемия на по-късен етап…“ Практиката на ранно клампиране заради съхранение на стволови клетки според ААП „е неетична и не трябва да се насърчава“.
  • Сара Бъкли цитира д-р Диаз-Роселло, който казва, че „според всички данни, най-добрата банка за тази кръв е бебето“. 2

Не е трудно да се стигне и до позицията на СЗО, която е следната: „Банки с търговска цел, предлагащи съхранение на кръв от пъпната връв, се появяват в целия свят. Те се възползват от уязвимостта на младите родители и ги приканват да съхранят кръв от пъпната връв (автоложни стволови клетки, т.е. свои) за ‘възможна’ бъдеща клинична употреба за тяхното дете, братчетата и сестричетата му или членове на семейството – услуга, за която искат доста добри цени. Няма, обаче, индикации че тези автоложни стволови клетки ще са по-ефективни от алогенните стволови клетки (т.е. генетично различните), които се съхраняват в публички банки и са достъпни за всички нуждаещи се пациенти… Ако бъдещите научни изследвания подкрепят съхранението на автоложни стволови клетки, не трябва ли тази услуга да е достъпна за всички чрез публични банки?“3

В отговори на често задавани въпроси, публикувани от Американския колеж по акушерство и гинекология (обедиение на медици в САЩ), наред с изброени предимства на съхранението на стволови клетки в ПУБЛИЧНИ (безплатно за родителите) банки, се преупреждава:

„Съхраняването на стволовите клетки на детето като „застраховка“ срещу бъдещо заболяване не се препоръчва“.4

А ето какво смята и д-р Бояна Петкова, български педиатър и основател на фондация „Макове за Мери“: „Детските онкохематолози не препоръчват съхраняване в частна банка, защото ако действително човек се разболее от нещо, няма смисъл да му трансплантират негововите собствени клетки, които, макар и стволови, са вероятно генетично дефектни. От друга страна, ако се съхраняват за брат/сестра, децата са съвместими само в около 25 процента от случаите, а от частната банка с петцифрено число замразени проби и 12-годишна история досега НИТО ВЕДНЪЖ не е освобождавана проба за трансплантация. Много по-голям смисъл има да имаме богата публична банка, за да не се налага да търсим из цяла Европа за съвместими донори. Освен това всеки от нас, стига да отговаря на определени критерии, би могъл да бъде потенциален донор и има смисъл да се регистрира като такъв.”

Тъй като целта ми не е да съм изчерпателна и да обхвана всички аргументи, а да представя ‘другата’ гледна точка, ще спра до тук. Според мен е важно когато взимаме важни решения, да знаем, че има различни гледни точки и да направим избор, след като сме преценили коя от тях е най-близко до нашата. Ако искаш знаеш какви са съвременните препоръки за грижа по време и раждането и най-добрите практики в кърменето, заповядай на курс с мен.

Източници:

1 http://www.who.int/elena/titles/full_recommendations/cord_clamping/en/

2 Buckley, Sarah J., MD. Gentle Birth, Gentle Mothering. 2009

3Извадка от бюлетин на СЗО, пълният текст тук: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/11/09-074542/en/

4 https://www.acog.org/Patients/FAQs/Cord-Blood-Banking

Leave A Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *